На 20 години можеш всичко
"Стандарт" е сериозен вестник, започвам от първа страница, казва астралният ни близнак актьорът Георги Стайков
На 20 години човек може всичко Танцуващият с камерите Георги Стайков е астрален близнак на вестник "Стандарт" - родени на 10 август. Още двама актьори са проплакали на този ден, но в странство - испанецът Антонио Бандерас и американската звезда Розана Аркет. На бял свят у нас са се появили и двама политици - Емануил Йорданов и Даниел Вълчев. Уикипедия пък сочи, че на този ден през 1500 г. португалският мореплавател Диого Диаш открива случайно остров Мадагаскар.През 1948 г. в САЩ на 10 август дебютира първото предаване "Скрита камера", на този ден 6 години по-късно в страната е забранена комунистическата партия. През 2000 година се ражда 6-милиардният жител на планетата Земя, а през 2003-а Юрий Маленченко става първият човек, който сключва брак в Космоса.Що за птици са Лъвовете и родените на този ден, дали затова е талантлив до мозъка на костите си, разпитахме любимеца от "Вчера" Георги Стайков.
- Георги, какъв беше ти на 20 години?
- Амбициозен, продължавам да съм такъв, но тогава не пиех и не пушех за разлика от сега. - Какво трябва и какво не трябва да прави човек на 20?- Да прави всичко, което пожелае. Да няма ограничения, защото после се трупат годините и да иска да прави някои неща, не може. Желателно е и да не се жениш на 20 и да спазваш всичките Божи заповеди. Но на 20 трябва да дадеш полет на мечтите си - тогава всичко можеш. На тези години повече вярваш.
- Спомняш си ли своя щуротия от това време?
- В казармата съм правил големи щуротии. Накарах да стоят мирно и да козируват цялото поделение в Мусачево, защото се превъплътих в един шеф - генерал. Един мой колега го бяха хванали комендантските и бях с една девойка. Тя се обади и каза, че ми е секретарка и че ще ги свърже с генерал еди-кой си, и комендантските а-ха да пуснат моя приятел, но се сетиха, че генералът няма секретарка, а има адютант. И лежах в гарнизонния арест, в Сливница, а междувременно цялото поделение са правили марш на скок заради мене. Аз бях с този приятел в отпуск, но ни подгониха комендантските из "Подуене", а те, като те погнат, все ще ти намерят за какво да те вкарат. Той бягаше по-бавно и аз се изплъзнах. После реших да го спася, като се направя на този генерал, което резултира в 15 дни гарнизонен арест.
- От дете ли показваш артистичен талант?
- Не съм от артистично семейство. Нашите са лекари, баща ми - гинеколог, майка ми - зъболекар. Дядо ми по бащина линия беше диригент в оперетата и преподавател по цигулка и пиано. Това е по-творческият момент в гените ми. В класическата гимназия играехме в пиеси, даже веднъж във ВИТИЗ играхме тогава. Аз обаче кандидатствах и право и на второ място ме бяха приели право.
- Защо надделя актьорската професия?
- Човек трябва да слуша шепота на звездите, зова на сърцето си. Инстинктите на човек показват най-добре какво иска той.
- Какви са днешните 20-годишни?
- Малко прекалено страхливо започваме живота си, да се самоцитирам. Гледам, че и по-възрастните са така.Много се плашат хората - "преклонена глава сабя не я сече". Няма страшно - вече сме в европейската общност. Има Страсбург, има Брюксел, спокойно. Един като спечели дела срещу държавата, ще почнат да се вслушват в малкия човек. Малкият човек с един добър адвокат може да направи чудеса.
- Навремето по-голям шанс ли имахте от сега?
- Тогава беше много престижно да си актьор. От 90-те до 2007-а някъде не беше така. Може би сега нещата със сериалите се промениха и всичко си идва на мястото. Актьорите имат статута, който заслужават. Сега човек може да отиде, където поиска, да учи, да работи. Сега имаме повече свобода, но "Свободата, Санчо, е на върха на копието", какво правим с тази свобода?!
- Ти вярваш ли в свободата на словото?
- Като чета разкритията, че журналисти са били на хранилка при хора, които са в затвора - не знам. И западните се влияят, но са по-дискретни.
- Ти как четеш вестник?
- Първо чета заглавията, започвам от първа страница. Сега лятото гледам, че хората четат повече жълти вестници, но и на Запад е таблоидна култура като цяло. Там обаче има един-два официоза, които държат на етиката, не си позволяват поръчкови работи, просто защото им е по-изгодно да са независими, отколкото да са на хранилката на някого. Защото правителствата се сменят, сменя се икономическата конюнктура и веднъж опетниш ли си името, никой няма да ти вярва.
- Четеш ли културните ни новини?
- Да, "Стандарт" е сериозен вестник.- Какво е да си зодия Лъв?- Както казва жена ми - "всички са равни в правото си да служат на Лъва".
- Какво лъвско имаш в себе си?
- Аз съм благороден, честен, с чувство за хумор, с желание да водя и зная как да водя, щедър. Типично лъвски качества.
- Ти как отрасна, със строги родители ли?
- Самоотраснах си, нашите се разделиха, когато бях на 7 години. Живеех в София с майка ми. Тя никога не се е опитвала да се налага, бях самостоятелен. Понякога ме е оставяла за по една седмица, отива на конгрес в Москва примерно. Зарежда ме с храна, аз съм бил на десетина години тогава, и сам съм стоял. Сега щяха да я дадат на социалните. Но тогава имаше сигурност по улиците. И съседите уж те наглеждаха.
- Правеше ли бели?
- Гърмяхме с карбит. Слагахме и по трамваите бомбички, стреляхме се с фунийки. - Да поговорим и за кино, замлъкнаха киноброженията, защо така?- Защото е лято. Но че там трябва да има промени, просто е задължително. Би трябвало помощите за кино да се одобряват от Брюксел още от 2007-а, откакто сме в ЕС. Но не е одобрена схемата, по която се дават тези пари. И за да не се обвиняваме един друг по вестниците, да седнем на кръглата маса и да стигнем някакъв консенсус, както е по еволюционен път. Защото ако е революционен път, ще дойдат други, от които пък трети няма да са доволни, и така до безкрай. Трябва да има място за всички. Процентно погледнато, в България се дават доста пари за кино, ако ги сравним със стандарта, население и т.н. Въпросът е, че трябва да се дават по-малко пари, но за повече проекти.
- Какво става с проекта ти "Дъ дерби"?
- Ако е същата комисия в Националния филмов център, няма да се унижавам да си давам филма. Защото това е откровено комерсиален проект, а те очевидно не биха подкрепили такъв. А този филм, ако се направи като хората, като нищо ще привлече половин милион зрители в кината. Имам и други проекти, за които не мога да кажа това, но за "Дъ дерби" съм сигурен, понеже съм участвал в два футболни филма - шведски и сръбски. Задължително има публика, а ако има и добре разказана история, успехът е гарантиран.
- Стоичков съгласи ли се да участва?
- Видяхме се на премиерата на документалния филм за него, първо се псувахме 15 минути на испански, за да разбере той, че и аз също знам испански. Разказах му набързо за "Дъ дерби" и той много се заинтересува. Той ми трябва точно за един снимачен ден. Аз знам от едно място, че на Бербатов много му се играе, така че и за него има място, и за Лечков, и за Трифон Иванов, и за Балъков. Те ще играят себе си.
Д-р Чорбаджиев чете по 4 броя наведнъж
Почтени сте, затова ви харесвам, казва докторът от Плевен
Чета всеки ден "Стандарт" от първия му брой. Първата ми работа сутрин е да разлистя страниците му. Това казва д-р Николай Чорбаджиев от Плевен. Днес получаваме от него приятелска наздравица. Ние му отвръщаме със същото, защото той пък чуква точно 85 години. Само преди месец е отклонил поредното предложение за работа. Поканиха ме в комисията по ТЕЛК, но отказах, призна възпитаникът на Карловия университет в Прага.Завършил е през далечната 1952 година и е работил в чешката столица. Но за кратко. Предпочита да се завърне в родния Плевен, където го знаят поколения съграждани. Освен като прекрасен медик обаче мнозина свързват името му и с историческите проучвания. Доктор Чорбаджиев е посветил вече четвърт век на краеведски изследвания и благодарение на него Плевен има сборници с малко известни факти за миналото си. Градското краеведско дружество го отличава като един от най-продуктивните си изследователи. Оказва се, че медикът е свързан по особен начин с вестникарството. Навремето баща му Симеон Чорбаджиев прави първия музикален магазин в Плевен. Нарича го "Златолира", но заедно с това прави и малка печатница. След години доктор Чорбаджиев пише книга за първите плевенски печатници. Работил съм като юноша печатарство, спомня си днес лекарят. Сред журналистите има много приятели, но започва с името на Костадин Батков. Помня първите му репортажи, голям човек беше, казва доктор Чорбаджиев. През времето е свикнал дотолкова със "Стандарт", че дори когато пътува, му събират новите броеве: "Понякога чета по 3-4 броя наведнъж, почтен вестник сте".Предполагам, че съм един от най-възрастните ви читатели в страната, казва още д-р Чорбаджиев. И продължава: "Впечатляват ме вашата информираност, анализи, критични материали, културни събития и спорт. Любим редактор ми е Руслан Йорданов. Желая на "Стандарт" най-искрено да достигне моята възраст".
Емануил Йорданов
Медиите ме изяждаха, вие бяхте премерени
За 20 години останахте обективни и интересни. Вестникът ви е хубава зодия, смее се бившият вътрешен министър Емануил Йорданов. Признава, че не е лошо да е роден на една дата със "Стандарт". През годините успяхте да останете обективни и интересни, станахте един от любимите вестници на интелигентните хора, споделя Йорданов. Тази година екс вътрешният министър ще посреща приятели на брега на морето. Навръх 10 август ще е в Созопол и си е обещал да не се ядосва за нищо.
Значи, че няма да говори за политика. И без това политика в България в момента няма, щрихира темата за властта Йорданов. Най-големият му подарък е от дъщеря му Светла. Решила е да върви по пътя на татко и юристът с гордост съобщава новината, че стяга още едно бюро в адвокатската си кантора. Завърши семестриално, останаха й само държавните изпити, затова започвам да предавам занаята, радва се таткото.Не му е приятно, особено на празника, да се връща към министерските години и отношението на медиите към него тогава. Но с много чувство за хумор все пак разказва: "Като вътрешен министър вестниците закусваха, обядваха и вечеряха с мен. Изяждаха ме с парцалите". От онзи период си спомня, че отишъл на концерт на Алис Купър. "В същото време Филчев се правеше на подслушван", смее се Йорданов. И допълва: "Няма такива заглавия, колегите ви ме направиха на нищо. Писаха дори, че съм хеви метъл". Макар че и вие много ме критикувахте, все пак бяхте премерени, заключава Йорданов.Не се оплаквам от следминистерския период, явно докато е министър, човек може да изчете всичко за себе си.
Даниел Вълчев
Търсете проблемите и помагайте на хората
Още един юбиляр ще празнува на 10 август. Бившият образователен министър и вицепремиер Даниел Вълчев става днес на 50 години. Празникът ще е в родната Варна, каза той и призна, че стяга купон за приятели и близки на брега на морето. Търсете проблемите, разказвайте ги и помагайте на хората както досега, пожела Вълчев на любимия си вестник. И още: "Дерзайте само напред!" През миналата година малко между другото издаде втората си книга с разкази. Нарича "8 1/2" непретенциозно сборник и признава, че текстовете му се получили малко тъжни. Най-важното за Вълчев е да научим децата на разликата между добро и зло. И защитава тийнейджърите, които по-често са пред компютрите, отколкото с книга в ръка. Ние, възрастните, сме виновни, нали не смятаме, че децата идват на света научени, казва още Вълчев. Колегите му юристи ценят чувството му за хумор. Съпартийците му - също.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
