Madonna of the Pomegranate
Фалшивите произведения на изкуството стават все по-голям проблем за музеите и галериите по света. Много от тях се появяват в изложби и в частни колекции, какъвто е нашумелият случай с експозицията “Модернизъм и авангард. Българската перспектива” в „Структура“. Често за кураторите и специалистите е трудно да разпознават фалшиви творби, защото не разполагат със задължителната технология. За директора на която и да е институция е неловко и скъпо да разбере, че един от шедьоврите, които показва, е копие или фалшификат. Британският музей, например, плаща 440 000 паунда (около 700 000 долара) за фалшива египетска статуя през 2003 година.
Но печалбата не е единствената причина, която мотивира професионалните фалшификатори. Някои от най-добрите между тях се опитват да създадат авторски произведения, но не успяват да получат признание. Обикновено фалшификаторите са художници или реставратори, което ги прави много квалифицирани – те познават технологията, която се използва за идентифициране на произведения на изкуството. Понякога самите те „произвеждат“ документите, придружаващи известни картини или скулптури. По този начин копията не могат да бъдат идентифицирани в продължение на години или дори десетилетия. Днес изкуството се е превърнало в мощна инвестиция, така че пазарът за фалшиви творби става все по-голям. Интернет се оказва добър „помощник“ в подобни случаи, тъй като е най-лесно да се измислят „изгубени“ или „липсващи“ произведения на майстор - глобалната мрежа може да даде бърза информация по темата. Някои фалшификатори са достатъчно смели да копират произведения на живи художници ида ги представят като „открити“. В един от най-големите криминални казуси в историята на изкуството „Скотланд ярд“ арестува Шон Грийнхол, създал над 120 картини и скулптури и останал незабелязан за почти 20 години. Прочутият британски фалшификатор дори обяви, че е създател на картина на стойност 100 милиона паунда, приписвана досега на Леонардо да Винчи. Според Грийнхол, арестуван през 2006 г. за други успешни фалшификати, за модел на „Портрет на млада годеница“ - известен и като „Ла бела принчипеса“, е използвано момиче от местен супермаркет.
Днес се смята, че поне половината от творбите, които са в обръщение на световния арт пазар, може да са фалшиви. Повечето от тях се продават на търгове в Лондон. Джон Маят – учител по рисуване и един от най-големите фалшификатори на 20 век, отива в затвора за „създаване“ на творби на Пикасо и Реноар. След като излиза от затвора през 2000 г., той дава десетки интервюта и започва да рисува единствено оригинали, които сега се продават на доста висока цена.
Друг куриозен случай е свързан с почти цялата колекция с работи на художника на пейзажи от края на 19 век Етиен Терус. Френското село Елн открива, че 82 от 140 картини в сбирката на местния музей са фалшификати. Всъщност дори най-големите музеи в света имат поразителен брой фалшиви картини в колекциите си. Вестник Independent, например, смята, че след 100 години 20% от произведенията в големите музеи на Великобритания ще „сменят“ авторите си. Вестникът публикува тази информация заради изложба на Националната галерия, която показва колко пъти музеят е бил измамен с фалшиви картини през годините. Понякога реставрацията или изследването, ръководено от куратор, разкрива, че картината не е дело на приписвания художник, какъвто е случаят с „Колоса“ на Гоя - всъщност дело на един от неговите чираци. На изложба на Модилиани в херцогския дворец в Генуа става ясно, че всички картини са фалшиви.
Има и обратна страна на монетата, макар и рядко, пише Art.price. "Фалшивият" Ботичели днес се смята за оригинален. Неговата малка версия на Madonna of the Pomegranate доскоро беше приписвана на неизвестен художник, а сега се знае, че е от ателието на ренесансовия майстор. След като премахват горния слой лак и провеждат тестове, британски експерти вече са убедени, че това е най-ранната версия от около 1487 година на оригинала от галерия „Уфици“ във Флоренция. Истината е, че понякога е наистина трудно да се открие разликата между фалшив и истински артефакт без задълбочено проучване с нови технологии, съчетано със зорките очи на експертна група. Това е особено вярно за творбите на старите майстори, които често се крият под векове на ретуширане и слоеве лак. Подобни коментари се появиха и за най-скъпото произведение в света – Салваторе Мунди от Леонардо, претърпяло редица сериозни реставрации и ретуширане преди рекордния аукцион. Факт е, че почти всеки музей в света е жертва на недобронамерени специалисти и фалшификатори. Но може би истинският въпрос не е за автентичността, а за това, което ние изпитваме пред картината. Дали отиваме в галерията, за да видим платната, които харесваме или защото са подписани от Рембранд или Ван Гог?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
