Повечето известни български археолози са работили в големите институции на държавата - Археологическия институт и Софийския университет. Има обаче и добри изключения. Такъв е случаят с варненката Вера Антонова. Тя е родена през 1917 г. и завършва класическа гимназия в крайморския град. Учи класическа филология в София и още от 1942 г. се установява като учителка в Шумен. Това се оказва съдбоносно и Вера Антонова ще прекара следващите 60 години там.
Известно време работи в окръжната библиотека, но преломна се оказва 1951 г., когато варненката завежда Отдела за археология към Историческия музей. Тя е много трудолюбива и води разкопки на десетки обекти, датирани от Античността до Средновековието. Сред тях изпъкват римската вила при Мадара.
Вътрешният град на Плиска, местността Селище във Велики Преслав и др. Венец на нейната дейност обаче без съмнение са 30-годишните разкопки на Шуменска крепост.
Не са много археолозите, имащи волята, търпението и умението да разкрият цял средновековен град. Вера Антонова се оказва именно такъв човек. Започвайки през 1957 г. разкопките на намиращия се на 3 км от Шумен хълм Хисарлъка, тя едва ли е предполагала за чудото, което за три десетилетия ще изникне под кирките на работниците. Оказва се, че сегашният град има предшественик, появил се още в античната епоха. Постепенно той се превръща в мощна крепост, съществувала до началото на VII в. Точно тогава се отваря новата страница на Средновековието.
Още през IХ-Х в. на възвишението се създава старобългарско селище, което в ХIII-ХIV в. се превръща в един от центровете на освободената от византийска власт държава. Година след година Вера Антонова разкрива облика на средновековния град. В него много рационално са използвани високо запазените защитни съоръжения и дори вътрешната планировка от античната епоха. Средновековният Шумен се състои от укрепен вътрешен град и разположени по склоновете на хълма подградия. В най-високата част е построен градският замък, който е сред най-мощните, открити в България. Замъкът използва удачно стената и четири от кулите на града. Към вътрешността е издигнат нов зид с порта, охранявана с кули. Там археолозите разкопават голямата сграда на царския наместник и обемиста цистерна за тъй необходимата при обсада вода.
В самия град още в началото на ХIII в. е създадена улично-площадна организация с отделни квартали. Те се оформят край шест красиви църкви, представляващи техни естествени центрове. Около тези духовни средища се издигат жилищни и стопански сгради, отделни занаятчийски работилници за керамика, за добив на метали и ковачници. В южния сектор на укреплението и в подградията пък се създават цели специализирани производствени зони.
Шумен е бил красив и удобен за живеене. Къщите на гражданите са били на два етажа, изградени от камък и хоросан. Тесни улички край тях са водели към кварталните площади, където са се издигали църквите. Всички храмове са с модерния за времето кръстокуполен план, а фасадите им са били богато украсени. Работилниците и стопанските постройки са били по-неугледни и вкопани в земята, но са били скрити от погледите чрез високите каменни огради на дворовете.
Битът на гражданите е бил развит за епохата си. Разкопките на Вера Антонова вадят на бял свят много предмети, разкриващи богатството на местното население. На трапезата хората са си служели с красива керамика, украсена с живописни рисунки на птици и животни. Не са били редки и сребърните сервизи, носени от столицата и от далечни страни. Жените са притежавали скъпи украшения от злато и сребро. Занаятчийските работилници са произвеждали разнообразна продукция за пазара. Хиляди намерени монети свидетелстват за сериозна търговия.
Вера Антонова открива редица надписи, които показват мирогледа на хората от средновековния Шумен. Това е пъстър калейдоскоп, където скъперници търговци предупреждават купувачите да не им пипат стоката или достолепни боляри нареждат върху чашите им от скъпоценни метали да бъдат гравирани стихотворни наздравици. Но най-интересни са надписите с исторически характер.
Към края на ХIII в. градът страда от татарските нападения. В един намерен при разкопките текст шуменският жител Георги се обръща към Христос: "Боже, заради името ти, избави ни от татарите!". Много по-страшно е обаче османското нашествие през ХIV в. В 1388 г. градът е превзет от армията на великия везир Али Паша. Друг открит при разкопките на Вера Антонова надпис разказва, че в 1392 г. цар Иван Шишман събира останалите си сили и си връща Шумен. С това действие той предизвиква ответна военна експедиция на султан Баязид т, завършила през 1393 г. с превземането на Търновград. Това е и последният известен надпис на средновековен български владетел. Скоро след тези събития твърдината е окончателно превзета, а в 1444 г. е опожарена при похода на Владислав IV Ягело.
Днес древната крепост на Шумен е реставрирана и е притегателно място за туристите и гражданите на съвременния град. На една от възстановените кули гордо се вее българското знаме.
Там е и основаният от варненката музей, където се пазят находките от разкопките. Той е истински паметник на откривателя си, но Антонова вече не е между нас. Археоложката написва над 120 научни труда, като връх е книгата за средновековния Шумен. Умира през 2002 г. на 85-годишна възраст.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
