Документалният филм "С глава в стената" е посветен на несъстоялия се земен юбилей
Изключителният актьор трябваше да навърши 50, но падна в дуела с пошлата ни и порочна демокрация
Един от героите на Баташов казваше: "Не можете да се отървете от мен - аз съм във въздуха, в земята и самите вас". Така остана и самият Андрей - да витае около тези, които го обичаха. Дори и онези, които се правеха, че не го забелязват, говорят за него и до днес. Беше умен, красив и талантлив: от изгубеното поколение, което стана курбан на така наречената бг демокрация - доморасла, безнадеждна, пошла, дълбоко порочна. Сега Баташов, който днес трябваше да навърши 50, възкръсва в документалния филм на Антони Цонев и Велислава Дърева "С глава в стената", продуциран от НДК. Така се казваше един от действително култовите моноспектакли в кариерата на актьора, изиграл стотици пъти най-радикалните текстове на любимия си драматург Ерик Богосиян. Андрей обаче нямаше навик да действа на всяка цена. Нито пък се изживяваше като войнстващ мъжкар, въпреки че беше провъзгласен за рицар от Ордена на тамплиерите. Но остана без броня. Освен всичко друго, беше аристократ по кръв и дух. Благородството идваше от генеалогията на баща му - наследник на една от знатните фамилии, които са произвеждали стомана още от времето на Петър Първи до епохата на Романови. "Правили са всичко - от самовари до оръдия", споменаваше сякаш между другото Андрей в редките моменти, в които си позволяваше да спомене баща си, излязъл много отдавна от бита му, но не и от душата му. Там някъде, назад в историята, корените на Баташови се са сплитали с тези на Пушкин. Всъщност и Андрей се ангажира в дуела със завистниците, бездарниците и наглеците. Въпреки че никога не е бил поклонник на рушенето, събарянето и подпалването - той се оказа Херострат само за земното си щастие и за тялото си. Но винаги е знаел цената на свободата. И я плати с тленния си живот - избра да напусне голямата скучна игра навръх именния си ден. Вероятно се е договорил със светеца си. "Филмът е както за Андрей, така и за цялото театрално поколение, което трябваше да преживее страшното цунами, което почти разруши националната ни култура", коментира Велислава Дърева. Пред камерите говорят още майка му, студентите му, Стефан Данаилов, Симеон Сакскобургготски, Андрей Слабаков, Иван Лечев... Защото Андрей - самотен в космически измерения като всички свръхчувствителни интелектуалци - имаше много приятели. Друга тема е, че малко от тях му останаха верни, когато той пожела да се дистанцира от тривиалното съществуване в гилдията. Някои откровено се страхуваха от него - хубавец, умник, надарен в занаята. С неописуем интелект и могъща харизма. Максималист. Баташов искаше всичко - гневеше се изтънчено, ако някой му "предложеше" по-малко. Първата от музите извън компанията на Талия и Мелпомена беше синеоката и фина красавица Мира, която тогава се занимаваше с мениджърски науки. Залюбиха се през 1996-а - разказваха, че светкавицата ги поразила едновременно при случайна среща в Народния. Всеки е прогорил мислите и чувствата на другия - пет години, узнавайки 2 и 200. След това настана ерата на страхотната брюнетка Кристина, която танцува в ансамбъл "Филип Кутев". Като че ли бяха родени един за друг - близо две петилетки. Единствената госпожа Баташова обаче се казва Боряна. Тя споделя, че са били отнесени от вихъра. Съдбовно. Без съмнение - началото на края.
В онези дни дори театърът - опиумът на Баташов - беше безсилен. Въпреки че на старта за последния си сезон той изигра "Влез в час" в любимото си мазе със 199 стола. Но нещо не му беше комфортно - и вътре, и вън. Дори публиката, с която се обичаха толкова много, не успяваше да го задържи над водата. Просто му липсваше муза. Баташов не си падаше по лесни връзки. Искаше да пламти в любовта си. "Аз съм моногамен. Известността не ме прави развратен. Винаги обичам само една жена", казваше той.
Едно към едно
Ненавиждам подмяната на ценностите. Не правя компромиси със съвестта си. Това е ужасно мъчителен процес, който ме плаши повече от всичко. Никога не бих се впуснал в подобно самоизяждане.
Повече помня неуспехите, по-малко - успехите. Съдбата сякаш ме пази от големи провали. За съжаление животът върви праволинейно и няма как да се върнеш назад.
Не мога да си представя живота без музика. Чрез нея изследвам себе си. Опознавам чувствата си - обуздавам ги или ги отприщвам. В нея намирам всички отговори. Тя ми помага да се преборя с моментите на униние.
Падам на колене само пред стопроцентова жена - истинска ефектна и хубава, дори и след като си отвори устата. Не съм почитател на момичета. Нито пък съм Дон Жуан. Моята душа е романтична. Всяка илюзия, погалена от любовта, се превръща в реалност. Спасен си, ако го откриеш приживе.
Лошото е, че жените в България стават все по-мъжествени, а мъжете - все по-женствени. Но никога не коментирам сексуалните предпочитания на когото и да било.
Не говоря за пари. Това не е тема за моята публика. Тя не се вълнува от нея.
В България ни изненадват ежеминутно, ежечасно и всекидневно. Екшънът денонощно е с продължение. Ако все още има нещо, което ме втрещява, това е хорското безочие. Но винаги се радвам, когато попадна на човеци.
Не съм от най-търпеливите. Но не обвинявам никого за каквото и да било - опазил ме Бог.
Карета със снимки:
Още като студент започва да играе в Народния - в "Престъпленията на сърцето". Дипломира се през 1989-а - десет години, след като пристига с майка си от Русия, където е роден във Волгоград. Стефан Данаилов, който вижда в Андрей наследник на Апостол Карамитев, казва на тогавашния директор Дико Фучеджиев: "Това момче е само за нас". Точно тогава академиците обявяват конкурс. Така на първата ни сцена попада половината клас от Академията: Андрей, Жоро Стайков, Евелина Борисова, Албена Чакърова... "Той беше най-умният от нас. Когато се събирахме да учим, с кеф ни обясняваше, тълкуваше, анализираше - всякакви литератури и драматургии, герои и пиеси. Четири години бяхме неразделни. И много щастливи", споделя Евелина. Андрей винаги е чел като бесен. Неслучайно преди ВИТИЗ се кани да кандидатства международни отношения или медицина. Но бунтарският му дух няма как да се побере в скуката на административния етикет. Андрей не крие, че сред любимите му книги - а той е изгълтал хиляди - е "По пътя" на Керуак.
С Кристина и с Магдалена Ралчева. Режисьорката и нейният съпруг Румен Ралчев дълго време са най-близките приятели на актьора и неговата годеница.
"Бяха прекрасни, незабравими моменти и години. Подарък от съдбата. През ваканциите ходехме на селската ни къща. Андрей беше енциклопедист - притежаваше уникална култура. Ерудит от класа. Не пропускахме концерти. Ужасно съжалявам, че той не остави подобаваща следа в киното ни. Колегите се страхуваха да го викат за главни роли. Респектираше ги - в театъра беше същото. Когато започнах да снимам "Още нещо за любовта", вече не беше в най-добрата си форма. Той наистина не приемаше живота като "с глава в стената". Беше мъж на думата и на честта - и това не са високопарни фрази. Сякаш беше от друга епоха - благороден, щедър в добротата си. Не се държеше като мачо актьор - както правят повечето артисти. Може би не искаше да похаби силите си, енергията си за тукашния живот. Тръгна си, убеден, че ще открие своето по-добро място. Душата му търсеше красота и хармония. Всекидневната суета му беше чужда. И досега ужасно ни липсва. Синът ни и дъщеря ни бяха малки, когато Андрей си отиде, но продължават да говорят за него. Те го боготворяха - и той тях. Може би ако беше имал свои, всичко щеше да бъде различно", връща лентата със сълзи в гласа Маги Ралчева.
С Емануела Шкодрева в "Разбиване" на Нийл Лабют. Снежина Танковска поставя спектакъла за откриването на камерната сцена в Академията. После се местят в Народния - винаги имат публика, не само от прехласнати по красотата им младоци. "Успехът на представлението наистина беше сериозен. Пътувахме и в чужбина, по фестивали. Бачкахме много, но и се забавлявахме сериозно. Репетирахме по цели нощи, а после можехме да танцуваме с часове. Талантите на Андрей наистина винаги са били много. Целият свят знае, че пееше божествено", разказва Еми Шкодрева.
Даряваше обич на хората
Ген. Румен Ралчев, Велик приор на тамплиерите в България
С Андрей Баташов се запознах още когато той Имахме общи приятели. Тъй като съм по-голям от него, той често се допитваше до мен. Това породи голямо доверие помежду ни и голямо приятелство. И когато започнахме да създаваме Ордена на рицарите тамплиери в България, Андрей Баташов беше сред първите приети. Това стана на церемония в Белград. Веднага след като се оформи структурата на Велик приорат България, той беше в състава на ръководството като Велик церемониал майстор, нашето звание е Велик маршал. С него от името на рицарите тамплиери започнаха първите благотворителни мероприятия. Баташов до такава степен се "зарази", че направи няколко благотворителни представления в София и Варна. Приходите отидоха за домове за изоставени деца. Той присъстваше и на връчването на даренията. Във Варна в старчески дом закарахме храна и дърва на нуждаещи се възрастни хора. Те го познаха, беше неописуемо - от всички страни го наобиколиха възрастни мъже и жени, всеки искаше да го докосне, той се яви като месия там.
Неговото майсторство по водене на церемониите бе ненадминато. В ордена направихме няколко филмирания на негови церемонии. На наши мероприятия идваха и рицари от чужбина, които много харесаха начина, по който води ритуала. Преди няколко години Велик приорат НАТО проведе своя конвент в България. Великият приор на НАТО дойде и първото, което каза, бе "Искаме вашия церемониал майстор". И Андрей Баташов води ритуала им.
Той отделяше много време и беше стриктен при подбора на хората, които препоръчваше да влязат в ордена. Мога да посоча един от тях - тогавашната председателка на СЕМ Мария Стефанова, която се показа пред обществото като част от ордена.
Андрей много обичаше децата, мечтаеше за дете. Той не беше богат човек финансово, но беше богат с обич около него, търсеше взаимност. За съжаление неговият кръг все повече се стесняваше. Много сме говорили с него по този въпрос. Всички сега вкупом казват колко беше талантлив, приветлив, лъчезарен и същевременно много от тези, които сега се пишат за негови приятели, не бяха до него в последните му месеци.
Когато той влезе в болница, Орденът на рицарите тамплиери беше инициатор на събирането на средства за лечението му. Събрахме 72 000 лева. Това беше цената, която би трябвало да му помогне да оздравее, но за съжаление, той не можа да оздравее. Събирайки тези пари, мога да кажа кой колко го уважаваше. Малцина от тези, на които той помагаше, се отзоваха. Включително и негов приятел милионер даде тогава дребна сума. Морално съм удовлетворен и че спасихме апартамента на майка му, тъй като тя беше подписала записна заповед и имаше опасност да остане на улицата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
