10 август 1992 година. На сергиите цари суматоха. Появява се нов вестник. Името му е амбициозно - "Стандарт". На синя хартия с цветни снимки. Той е като лебед сред патици. Струва един лев и се харчи като топъл хляб. Защото изглежда различен. Езикът му е умерен, няма я арогантността на новите таблоиди и бясната партизанщина на партийните издания. Изглежда като вестник от друго време и друг свят.
Такъв, в който българите искат да живеят. Вестникът, който се роди с мисията да бъде гласът на хората, които искат да променят живота си и да успеят. Какъв беше днешният ден преди 20 години?Олимпиадата в Барселона току-що е свършила. Ние се чудим дали да се радваме на трите титли, защото сме свикнали на много повече. Двете са на Николай Бухалов в кану-каяка, а третата е на щангиста Иван Иванов.
Светът още е в захлас от американския дрийм тим в баскетбола начело с Майкъл Джордан и Меджик Джонсън. СССР го няма от една година, но сборният отбор на бившите съветски републики бие всички с 45 златни медала. Студената война вече е минало. Със Съветския съюз си отиде и Варшавският договор. Германия е обединена, а парчета от Берлинската стена се продават като сувенири. Няма "Ал Кайда" и камикадзета ислямисти, а иракският диктатор Саддам Хюсеин е току-що изгонен позорно от Кувейт. Президент на САЩ е Джордж Буш-старши, а в Москва - първият демократично избран държавен глава Борис Елцин. Съседна Югославия се разпада с кръв и огън. У нас, 3 години след падането на Тодор Живков, хората продължават да се делят на "сини" и "червени". Едните искат да изтрият и последния белег от социализма, а другите бранят хубавите спомени от младостта.
Затова и партийните издания "Дума" и "Демокрация" са в апогея си. Интернет още няма, но пък изгряват мобифоните. Хладилниците на повечето българи са полупразни. Цените на стоките са пуснати на воля, а на "Магурата" вече не арестуват, защото с долари и марки се търгува свободно. Появяват се първите баби реститутки, но масовата приватизация все още е във фаза говорилня. Минималната заплата е 850 лева, а средната - 2047.
Доларът официално се разменя за 22,43 лева, а германската марка за 14,281. Килограм бял хляб струва 5 лева, толкова е и млякото. Правителството на Филип Димитров губи почва под краката си, атакувано от БСП, синдикатите и зарязано накрая от съюзника си Доган и от поредните "сини люспи".
Само след три седмици президентът Желю Желев ще свика прословутите "Боянски ливади", на които официално ще свали своето доверие от управлението на СДС. След още две Стефан Савов ще подаде оставка като председател на парламента, а скоро ще го последва и кабинетът.
Всички партии уж искат предсрочни избори, но в крайна сметка, след дълги преговори и комбинации, България ще посрещне края на годината с експертното правителство на проф. Любен Беров, излъчено с мандата на ДПС и подкрепено от БСП и отцепилите се от СДС партии - АСП и Нов избор. България все още няма държавен герб - левицата упорито не иска корони в него. А в Мадрид Симеон Сакскобургготски се готви за своя час - със или без корона.Всичко това предстои, както и много кошмарни години.
В които преживяхме рекета на мутрите, гладната Жан-Виденова зима, краха на банките. Българите обаче вече имаха своя стандарт как да се борят за бъдещето си. И започнаха да мерят живота си с критериите на белите държави, далеч преди страната ни да се запъти към Евросъюза. Всяка сутрин те отваряха "Стандарт", за да съберат кураж, че държат съдбата в свои ръце. И да повярват, че могат да успеят.
Искахме децата ни да се гордеят с нас
Валери Запрянов, първи главен редактор
Когато решихме, че вестникът ще се казва "Стандарт", си представяхме как това ще бъде най-авторитетният вестник в България - изданието на умните хора, на средната класа, която очаквахме да се създаде. Затова и слоганът ни беше: "Ние не ви учим как да живеете, вие вече знаете". Еталонът за гордост беше да си представим как нашите деца са в училище, учителят ги пита: "Баща ти къде работи?".
Детето става и с невероятна гордост казва: "Баща ми работи във в. "Стандарт". Това беше за нас "Стандарт". Много чувства вложихме всички. Вестникът ни притежаваше, не ние него. Направихме първия 64-страничен вестник в България - "Неделния Стандарт".
Дотогава такова нещо нямаше. "Стандарт" пусна първите извънредни броеве в страната - първия беше за пуча в Русия, а втория - след като България се класира за Световното по футбол след гола на Емил Костадинов във Франция.
Смятахме, че сме създали най-качествения, най-добрия вестник. Само чакахме читателят да го разбере. Тогава имахме срещи с хората. Случваха се и куриози. В един град стана една жена и ми каза: "Г-н Запрянов, вашият вестник е най-добър и най-качествен. Като си мия с него прозорците, не остават власинки. А всички останали ми мърлят стъклата". Това беше разбирането за качество (смее се).
Синята хартия я внасяхме от Финландия. Трудно я намирахме. Заради нея се принудих да изпия 10 джина с 10 тоника с търговския директор на "Финпап" в град Каяни - това е на стотина километра от полярния кръг - за да намали цената на хартията. И действително човекът го направи и бяхме много малко над руската хартия като стойност. Но пък качеството беше уникално. Първите дни преди 20 години не си ги спомням. Бяхме в такава еуфория, че те се сливаха в едно. Не съм вярвал, че можем да издържим физически. Тогава вестникът се печаташе много късно - в 1 часа през нощта. Как тръгваха колите към градовете, как стигаха - не ми е ясно. Какви герои са били тези шофьори! Прибирах се към 3 ч през нощта, нарамил всички останали вестници, които излизат. Без да съм хапнал, сядам на масата и започвам да чета конкуренцията, за да видя какво сме пропуснали. И сутрин в 9 часа правехме планьорки. За какво ни беше нужно толкова рано да се събираме - и аз не знам.
Сега няма нужда. Пък и друго е времето. Има много агенции, които могат да подскажат темите. Интернет е страхотен помощник, клюкарник. Сега, ако чичко Гугъл бъде премахнат, не знам какво ще правят днешните журналисти. Тогава всеки един трябваше да има собствена документация в бюрото, изрезки от вестници, да си води бележки по различни теми.
"Стандарт" е единственият вестник, който преди 20 г. тръгна директно на компютри, вързани в мрежа. Хората, които го направиха, бяха постигнали най-големия рекорд - да вържат 28 компютъра в мрежа, и то в Централната банка. В останалите вестници имаше компютри, но текстовете се носеха на дискета, нямаше мрежа. Дискетите бяха грамадни колкото една педя, от картон. Вестникът тръгна от една тенекиена сграда на ул. "Буная" и в нея имаше мрежа. Добре, че доставката на първите тонове синя хартия се забави. Имахме достатъчно време да направим мрежата, да започнем сухите тренировки. И най-важното - "Стандарт" първи излезе с цветна снимка. Започнахме с няколко тетрадки. В понеделник беше "Спорт", сряда - "Икономика", петък - "СтандАрт". А "Неделният Стандарт" вече беше явление - 64 страници, които нямаха изчитане. А яя
Пуснахме енциклопедия, атакуваме интернет
* Първият цветен вестник
* Първият 64-страничен неделен вестник
* Първият вестник, направил извънредно издание
* Първият вестник, пуснал тв програмата в отделна книжка
* Първият вестник, пуснал ДВД
* Първият вестник с енциклопедия - "Британика"
* Първият вестник, пуснал книжка с интернет сайтове
* Първият вестник с интернет издание и онлайн версия на английски език
* Първият вестник, пуснал своя информационна агенция и свои специализирани сайтове
* Първият вестник, пуснал тестове за ученици
* Първият вестник, излязъл с обща притурка с европейско издание - "Der Standart"
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
