- Валери Симеонов наложи нов тон – да се говори истината, дори и тя да не се харесва някому, и да се работи, вместо да се приказва
Той не е от политиците, които на всяка цена искат да се харесат на хората. Не говори това, което знае, че те искат да чуят. Не се отказва от думите си, дори и да вижда, че те срещат нечия съпротива. С каквото се захване – прави го, независимо от пречките. Той е различният политик – този, който изгони лицемерието от българската политика. Който смята, че винаги трябва да се казва истината. Политикът, който наложи прямият изказ. За разлика от онези негови колеги – „професионални политици”, които префинено боравят с думите. Както казва един негов колега – неговото „не” е „не”, „да” е „да” , „може би” – няма.
За година и половина време като вицепремиер Валери Симеонов остави много свършени неща – някои бяха яростно оспорени от опонентите му, други срещнаха безрезервна подкрепа. Но всичките бяха свързани с
решаване на тежки проблеми – това и критиците му не отрекоха
Прие изграждането на оградата по границата с Турция като лична кауза. Не спря докато не убеди правителството в необходимостта и полезността на изграждането й. Заведе на място българските журналисти. И без да го афишира – плати вертолета, с който бе направена обиколката – от джоба си. Не с държавни пари. Беше искрен когато каза ”Великата българска ограда”. Някои тогава се засмяха. Но после стана ясно, че България изгради ограда, която стана за пример за изграждане на такива защитни съоръжения и в други страни като Унгария, Сърбия, Австрия. Ограда от първостепенно значение у нас да няма такъв мигрантски поток, какъвто видяхме в повечето европейски държави.
На нито една среща
не подмина чувствителния въпрос за пенсиите
Подчертаваше това, че след усилията на патриотите доходите на 824 000 пенсионери са увеличени. Което не е малко. Но не скриваше и огорчението си, че не е това, което е искал, за което той и колегите са настоявали. И с присъщата му откровеност заявяваше: „Толкова подкрепа получихме от хората – толкова успяхме да направим”. Казваше истината без да се оправдава. Това е.
Акциите по курортите му не срещнаха еднозначно разбиране. Някои се присмяха, други организираха „протести”, активирани от досегашните „собственици на Черноморието” – сенчестите групировки. Хората обаче го подкрепиха – зад него застанаха всички, които живеят покрай и в курортите, всички, които имат светъл бизнес и искат да работят, всички, които искат да почиват. Дори и несъгласните с него признаха, че Валери Симеонов единствен е
посмял да бръкне в една „рана” – анархията по Черноморието
завладяно от мутрите. Факт е, че промяна по курортите имаше. И че в бюджета на държавата влязоха няколкостотин милиона лева. Нещо, което малцина знаят.
Валери Симеонов се опълчи и на олигарсите, поставяйки интереса на държавата на първо място. След действията му като вицепремиер държавата успя да отмени чрез Административния съд вече взето решение на търговския арбитраж, с което приватизаторът на Български морски флот щеше да си спести 58 милиона лева неустойки към държавата.
Затова впоследствие мнозина се изненадаха когато при протестите, организирани от майките, точно представители на едрия бизнес застанаха зад Валери Симеонов. „Няма място за чудене – коментираха тези, които го познават – позицията на вицепремиера за Български морски флот е принципна – тя не е лична”.
Не само едрият бизнес –
хората от малкия и среден бизнес също са поддръжници на Валери Симеонов
По една проста причина – за първи път „малките” получиха защита на държавата в лицето на един вицепремиер. Той беше първият, който посрещна собствениците на малки бензиностанции и търговци на горива – още през лятото на миналата година. И който предупреди „Готви се лобистки закон „Убий малкия”. Тогава никой не обърна внимание. Законът беше приет. И по-късно действието му отложено под риска от протести. Така или иначе за малките собственици на бензиностанции и горива остана факта, че единствено Валери Симеонов и НФСБ ги защитиха в опита да бъдат спасени от фалит.
Не само те – и собствениците на казани за варене на ракия получиха защита. Там не се допусна законова промяна, нещата бяха върнати в старото им положение и бизнесът на тези „малки” също беше спасен, благодарение на вицепремиера тогава.
Валери Симеонов показа, че може да води битки, преобръщайки на 180 градуса борбата за изграждане на втори лифт в Банско. В Комитета за световно наследство към ЮНЕСКО беше подготвена тотална забрана за изграждането му. Само за 4 дни, след
невиждан маратон на преговори с 28-те държави-членки вицепремиерът тогава
успя да обърне позицията напълно, така че да се отхвърли първоначалното решение на обща екологична оценка и да се даде зелена светлина за изграждането на лифта.
Не по-малко коментирани, особено сред патриотично настроените българи, бяха и усилията на Валери Симеонов в това да бъдат променени правилата в Изборния кодекс, така че секциите в Турция да бъдат ограничени до 35. „За да не бъде опорочаван вота ни от чужди”, коментираха тогава хората.
И докато за някои акции на енергичния Валери Симеонов някои се подсмихваха, то за работата с нашите сънародници зад граница, никой не обели и дума „против”. Защото за първи път от 30 години насам
към българите в чужбина беше хвърлен здрав мост
Валери Симеонов направи всичко възможно процедурата за сезонна работа, в която основно бяха заети наши сънародници от Украйна и Молдова, да бъде облекчена. Така, от една страна те получиха работа, а от друга – у нас беше спасен туристическият сезон. Изградена беше авиолиния София-Одеса. Постави се сериозно въпросът за изграждане на българска гимназия в Одеса и за изучаването на български език от нашата общност в Украйна.
Българската държава „влезе” внушително в Западните покрайнини, за първи път от години насам, и показа в лицето на Валери Симеонов, че за защита правата на нашите сънародници в Сърбия – се работи. И в Унгария българската общност не бе подмината – там на българската общност бе предоставен като собственост имота, върху който е построена българската църква. Нещо повече – Валери Симеонов осигури чрез Министерски съвет близо 1 млн. лева за реконструкция на Културния ни дом в Будапеща.
Затова никак не случайно и съвсем разбираемо, българите в Украйна отличиха Валери Симеонов с наградата „Човек на годината” за 2018-а. За тях той бе човекът, допринесъл най-много за това да останат българи.
Всъщност борбата за национални каузи при Валери Симеонов е присъща за него още от времето му в Бургаския Общински съвет – там се поставя началото на признаването и отбелязването на турския геноцид над арменския народ, там е прекратен пагубния, по думите му, строеж на Бургас-Александруполис, който щеше да загроби туризма в Южното Черноморие.
По това време е спрян и строежа на две джамии. Пак след усилията на Валери Симеонов. Това, което оставя обаче трайна диря в очите на съгражданите му, пък и на всички българи е факта, че
с лични свои средства Валери Симеонов успява да спаси български моряци
от гръцкия съд и прави така, че те да бъдат върнати в България. Или както казва негов съмишленик „Всъщност, Валери Симеонов изпълни ролята на българската държава”.
Това, обаче, което малцина знаят е, че Валери Симеонов е сред най-мощните спомоществователи на българската национална памет –
с негови лични средства са изградени 14 паметника
сред които мемориалният комплекс в Буново – в памет на жертвите от протурския тероризъм, мемориалния комплекс на ген. Колев в Добрич, 3 паметника на Васил Левски, 4 паметника на Николай Хайтов, паметник на Филип Чакарък в Одрин и много други.
Със спомоществователството на Валери Симеонов е изграден и големия православен храм „Свети Георги” в кв. „Победа” на Бургас, както и са направени редица църковни дарения.
И не на последно място – той активно подпомага боксов клуб „Априлец”, родил шесткратният европейски шампион Даниел Асенов.
В последните седмици в новините упорито вървят разследвания за фалшиви ТЕЛК-решения. Показват ни мними инвалиди, напълно здрави хора, които получават удостоверения за инвалидност. Прокуратурата се самосезира. Първият, който каза, че тук „Царят е гол” отново бе Валери Симеонов. Съпротива пак имаше – кошерът бе разбунен, а тези, които неправомерно се бяха възползвали, не искаха положението да бъде променено. Днес стана ясно, че вицепремиерът тогава е бил прав. Че системата се нуждае от кардинална
реформа, за която всички говореха, но никому не стискаше да започне
По-малко приказки и повече работа. Това показа в политиката Валери Симеонов, задавайки един нов тон, за който статуквото се оказа напълно неподготвено. При възникналия тежък етнически конфликт в Асеновград, когато цигани биха спортуващи деца, вицепремиерът тогава показа, че ред може да бъде въведен. Не го направи с обстойни коментира по студиата, нито с внасяне на тежки стратегии. Просто предприе поредица от стъпки така, че на невралгичното място да бъде изграден полицейски участък, да има постоянни патрули, престъпилите закона бяха предадени на прокуратурата, съда и следствието и беше въведен ред. По същия начин той реагира и за пловдивската Шекер махала.
Незабелязани остават само тези, които нищо не вършат. Останалите винаги имат поддръжници, но и противници. Особено, ако са пипнали там, където другите не смеят. Това важи с пълна сила за Валери Симеонов. Факт е обаче, че той наложи един нов тон в българската политика – на този, който винаги казва истината. На този, който работи. И на този, който оставя нещо след себе си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
