Четвъртък,

Трансмариска - корабостроителницата на император Диоклециан

От: Стандарт -
545
Трансмариска - корабостроителницата на император Диоклециан
A
A
A

Лятото на 298 г. Гордо изправен на бялата кула в крепостта "Трансмариска", император Диоклециан наблюдаваше божествения залез. Огненото слънце бавно потъваше в Дунава, превръщайки го в река от пурпур и злато. От брега долиташе суматохата в корабостроителницата, където довършваха поредната бойна галера за Сексагинта Приста.

Погледът на първия римлянин бавно обхождаше околните хълмове. В подножието им също кипеше трескав труд. Наемните работници - преселници от Мала Азия, вадеха готовите тухли с печата му от новата пещ. До тях италийци бъркаха хоросана. По изгрев майсторите щяха да продължат с крепостната стена.

Мащабният строеж започна веднага щом I Италийски и ХI Клавдиев легион най-после отблъснаха готите на запад. И позволиха на Диоклециан да започне реформите си. Знаеше, че варварите ще се върнат. И искаше да подсигури границата. Създаде специалните конни патрули, които по суша пазеха гърба на 60-те галери в Сексагинта Приста. Укрепи гарнизона в Дуросторум. И вдигна по средата военния център "Трансмариска". Край него вече растеше градът. Ветераните се радваха на тракийските си съпруги, занаятчиите прииждаха, търговията с Рим не спираше. Диоклециан се усмихна. Твърдината щеше да пребъде и след 17 века...

Легендата разказва, че през 298 година от новото хилядолетие, когато римският император Диоклециан се готвел за битка с готите край крепостта "Трансмариска", богиня му предрекла победата.

На път към укрепения кастел, зад чиито стени в очакване на сблъсъка се трупали варварските племена, цезарят срещнал местен рибар, понесъл в ръцете си огромна моруна. Миролюбивият лодкар нямал теглилка и не знаел колко либри тежи речният дар, но го дарил от сърце на императора. Когато във владетелския стан започнали да приготвят рибата за трапезата, от корема й извадили метална плочка, с изсечен върху нея женски образ. Владетелят на Рим разпознал в изображението лицето на богинята Хеката, която държала в ръцете си меч.

В нощта преди боя Диоклециан сънувал странен сън. Явила му се Хеката и му подарила меча със заръката да победи готите, но после да й върне божественото оръжие, защото то не бива да остава завинаги в ръцете на никой смъртен. Божествената сила принадлежи единствено на пратениците на небесата, обяснила богинята и изчезнала. На другия ден начело на ХI Клавдиев легион императорът сразил готите, отблъснал ги на Запад, а победния меч хвърлил в реката, за да го вземе отново Хеката. Разбрал смисъла на триумфа си, Диоклециан наредил да укрепят стените на "Трансмариска" така, че "градът зад блатата" да стане непристъпен. 

В продължение на шест столетия (I–VI в.) античното селище и крепост Трансмариска, разположена на територията на съвременния град Тутракан, има важна роля в отбраната и функционирането на римския и ранновизантийския лимес.

Трансмариска възниква в края на първата половина на I в.  През ІІ-ІІІ в. Трансмариска запазва своя характер - лагер на не много голяма войскова единица и цивилно се­лище, облагодетелствано от транспортните възможности на реката, античния път покрай лимеса и благоприятните стопански условия на района.

Краят на ІІІ в. бележи началото на едно ново развитие на укрепителната система и ролята на Трансмариска в отбраната на лимеса. Градът е част от голяма строителна програма за стабилизиране на отбранителната мощ по римската граница.

Археоложко око в Тутракан при проекта за водния цикъл - Портал Силистра

Император Диоклециан лично посещава Трансмариска през 294 г., за което свидетелства надпис, в който крепостта е наречена „президий“. Кастелът е един от четирите най-големи военни центрове на Долнодунавския лимес. Тук е резиденцията на префекта на  ХІ Клавдиев легион. Под негово командване са 5 кохорти на легиона. С тях той контролира брега на реката от с. Ряхово до с. Долно Ряхово.

През V и VІ в. Трансмариска е епископски център. Градът непрекъснато е нападан и разрушаван от готи и хуни. Античното селището загива в началото на VІІ в., в резултат на варварски нашествия.

Римската и византийска крепост, разположена под съвременния град, има площ от 65 дка. От северната част на крепостта са разкрити крепостната стена с две квадратни кули с настилка от каменни плочи на долното ниво и керамика на горното. Стената има порта в средата между кулите и потерна в източната кула. Южната крепостна стена на Трансмариска с две бойни кули – едната подковообразна, а другата ветрилообразна, представлява значим археологически паметник на културата и интересен туристически обект.

Античен кастел „Трансмариска“ е обявен за паметник на културата с национално значение през 1968 г.

Името: "Селище зад блатата"

Крепостта е построена: 293-298 г. от император Диоклециан за укрепване на границата и сигурността на Дунавския лимес. В града квартируват I Италийски и XI Клавдиев легион.

Дейност: Римският град с крепост е имал корабостроителна и кораборемонтна база. В тях са се строяли и поправяли престисите (бойни галерии) за Сексагинта Приста

Площ преди 18 века: Около 65 000 кв. м и дължина на крепостните стени около 1000 м.След реставрацията: Възстановени са 54 м от северната стена и 34 м от южната

Атракции: Светлинно шоу къпе с 16 различни цветни отблясъка кулите и каменните зидове на древния кастел.Из историята: Единственото място в България, където три пъти е отсядал римски император. Диоклециан лично е наглеждал строежа на крепостта.

Аспарух е преминал Дунава край стените на Трасмариска. Битки край крепостта е водил Великият Цар Симеон. Тук е избрал да влезе в сражения с турската армия самият генерал Суворов.

 

 


Всички новини от категория Чудесата на България.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички