Лятото на 298 г. Гордо изправен на бялата кула в крепостта "Трансмариска", император Диоклециан наблюдаваше божествения залез. Огненото слънце бавно потъваше в Дунава, превръщайки го в река от пурпур и злато. От брега долиташе суматохата в корабостроителницата, където довършваха поредната бойна галера за Сексагинта Приста.
Погледът на първия римлянин бавно обхождаше околните хълмове. В подножието им също кипеше трескав труд. Наемните работници - преселници от Мала Азия, вадеха готовите тухли с печата му от новата пещ. До тях италийци бъркаха хоросана. По изгрев майсторите щяха да продължат с крепостната стена.
Мащабният строеж започна веднага щом I Италийски и ХI Клавдиев легион най-после отблъснаха готите на запад. И позволиха на Диоклециан да започне реформите си. Знаеше, че варварите ще се върнат. И искаше да подсигури границата. Създаде специалните конни патрули, които по суша пазеха гърба на 60-те галери в Сексагинта Приста. Укрепи гарнизона в Дуросторум. И вдигна по средата военния център "Трансмариска". Край него вече растеше градът. Ветераните се радваха на тракийските си съпруги, занаятчиите прииждаха, търговията с Рим не спираше. Диоклециан се усмихна. Твърдината щеше да пребъде и след 17 века...
Легендата разказва, че през 298 година от новото хилядолетие, когато римският император Диоклециан се готвел за битка с готите край крепостта "Трансмариска", богиня му предрекла победата.
На път към укрепения кастел, зад чиито стени в очакване на сблъсъка се трупали варварските племена, цезарят срещнал местен рибар, понесъл в ръцете си огромна моруна. Миролюбивият лодкар нямал теглилка и не знаел колко либри тежи речният дар, но го дарил от сърце на императора. Когато във владетелския стан започнали да приготвят рибата за трапезата, от корема й извадили метална плочка, с изсечен върху нея женски образ. Владетелят на Рим разпознал в изображението лицето на богинята Хеката, която държала в ръцете си меч.
В нощта преди боя Диоклециан сънувал странен сън. Явила му се Хеката и му подарила меча със заръката да победи готите, но после да й върне божественото оръжие, защото то не бива да остава завинаги в ръцете на никой смъртен. Божествената сила принадлежи единствено на пратениците на небесата, обяснила богинята и изчезнала. На другия ден начело на ХI Клавдиев легион императорът сразил готите, отблъснал ги на Запад, а победния меч хвърлил в реката, за да го вземе отново Хеката. Разбрал смисъла на триумфа си, Диоклециан наредил да укрепят стените на "Трансмариска" така, че "градът зад блатата" да стане непристъпен.
В продължение на шест столетия (I–VI в.) античното селище и крепост Трансмариска, разположена на територията на съвременния град Тутракан, има важна роля в отбраната и функционирането на римския и ранновизантийския лимес.
Трансмариска възниква в края на първата половина на I в. През ІІ-ІІІ в. Трансмариска запазва своя характер - лагер на не много голяма войскова единица и цивилно селище, облагодетелствано от транспортните възможности на реката, античния път покрай лимеса и благоприятните стопански условия на района.
Краят на ІІІ в. бележи началото на едно ново развитие на укрепителната система и ролята на Трансмариска в отбраната на лимеса. Градът е част от голяма строителна програма за стабилизиране на отбранителната мощ по римската граница.
Император Диоклециан лично посещава Трансмариска през 294 г., за което свидетелства надпис, в който крепостта е наречена „президий“. Кастелът е един от четирите най-големи военни центрове на Долнодунавския лимес. Тук е резиденцията на префекта на ХІ Клавдиев легион. Под негово командване са 5 кохорти на легиона. С тях той контролира брега на реката от с. Ряхово до с. Долно Ряхово.
През V и VІ в. Трансмариска е епископски център. Градът непрекъснато е нападан и разрушаван от готи и хуни. Античното селището загива в началото на VІІ в., в резултат на варварски нашествия.
Римската и византийска крепост, разположена под съвременния град, има площ от 65 дка. От северната част на крепостта са разкрити крепостната стена с две квадратни кули с настилка от каменни плочи на долното ниво и керамика на горното. Стената има порта в средата между кулите и потерна в източната кула. Южната крепостна стена на Трансмариска с две бойни кули – едната подковообразна, а другата ветрилообразна, представлява значим археологически паметник на културата и интересен туристически обект.
Античен кастел „Трансмариска“ е обявен за паметник на културата с национално значение през 1968 г.
Името: "Селище зад блатата"
Крепостта е построена: 293-298 г. от император Диоклециан за укрепване на границата и сигурността на Дунавския лимес. В града квартируват I Италийски и XI Клавдиев легион.
Дейност: Римският град с крепост е имал корабостроителна и кораборемонтна база. В тях са се строяли и поправяли престисите (бойни галерии) за Сексагинта Приста
Площ преди 18 века: Около 65 000 кв. м и дължина на крепостните стени около 1000 м.След реставрацията: Възстановени са 54 м от северната стена и 34 м от южната
Атракции: Светлинно шоу къпе с 16 различни цветни отблясъка кулите и каменните зидове на древния кастел.Из историята: Единственото място в България, където три пъти е отсядал римски император. Диоклециан лично е наглеждал строежа на крепостта.
Аспарух е преминал Дунава край стените на Трасмариска. Битки край крепостта е водил Великият Цар Симеон. Тук е избрал да влезе в сражения с турската армия самият генерал Суворов.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
