Котарашки в чизми

Далеч преди "Сляпата Вайша" на Теодор Ушев по разказа на Георги Господинов и с музиката на "Kottarashky" да се превърне в претендент за "Оскар", композиторът от златното българско трио изглеждаше като оригинална и обещаваща фигура. Беше някъде към края на нулевите години, 2009-та, когато започна да се разчува за него. Няколко песни на "Котарашки" започнаха да набират десетки хиляди гледания в "Ютюб" и звучаха в малко по-напредничавите клубове в София, където се бе разчуло за него. Тогава в европейски мащаб бе започнала да се разразява balkan beat вълната, която вероятно стигна до кулминационната си точка с "Диско партизани" на DJ Шантел. "Котарашки" обаче внимателно заобикаляше цялата тази еуфория, при която към стандартни бийтове бяха добавяни къдрави ориенталски мотиви - изглеждаше прекалено лесно, комерсиално и формулата бързо се изчерпа. При нашият композитор, чието истинско име е Никола Груев, нещата са много по-сложни от грубите рецепти на balkan beat - етно мелодиите се преплитат с нестандартни звуци, звук от удар по релси на влак маркират ритъма, странни и спорадични вокали се обаждат с натрапливи и сподавени реплики...Слушането на неговата музика е истинско приключение, при което умът трябва да следи мелодията със същото съсредоточено блаженство, с което опитният слушател внимава върху джаз сесия. "Котарашки" в същото време е и танцувален, със запомнящи се мотиви и наистина крайно подходящ музикален илюстратор за историята на сляпата Вайша, която виждала миналото с едното око и бъдещето с другото (дано с второто е видяла вече и статуетка "Оскар".) Във филма на Теодор Ушев е използвано парчето "Mandra" от албума "Opa, hey", а стилът му, ако въобще е възможно да бъде дефиниран такъв - е вероятно "етно транс". Вдъхновенията са почерпени от българския, циганския, румънския и гръцкия фолклор.
Никола Груев е роден през 1979-та година в София. Заниманията с музика са го съпътствала дълго време, но трябва да минат много години, докато от хоби това се превърне в професия. "Котарашки" идва от артистично семейство. Баща му се казва Тодор Груев и е художник-живописец. Майка му е химик, а братът и чичото на Никола работят в Националната художествена академия.
Още като дете Никола се запалва по музиката. За разлика от повечето тинейджъри тръгва от най-миротворната среда - тази на класическата музика, с каквато у тях е пълно. По-големият му брат обаче го запалва по китарата, което автоматично означава бърз преход към рока. В университета, докато учи архитектурата - специалността, която в крайна сметка завършва - Котарашки започва да изпробва композирането с компютър. И постепенно превръща стаята си в мини домашно студио. Онези изключително дълги часове време, които са необходими, за да се овладее до съвършенство един музикален инструмент, Никола влага в друго - разучаването на най-модерните музикални програми, които ще му позволят да се превърне в дигитален композитор. Никола започва да обикаля България в търсене на автентични звуци, които да запише и "семплира" в парчетата си. Така се ражда "Opa, Hey" - композицията, която го прави популярен. Котарашки качва парчето в някои от най-важните социални мрежи за авторска музика и е забелязан от Анри Ернст, продуцент, който работи в Берлин и е основател на авангардния лейбъл "Афалт Танго Рекърдс". Никола подписва договор със студиото, а успехите тепърва предстоят - "Гардиън", "Индипенднът", "Би Би Си" посрещат Котарашки с възторжени отзиви. Успехът в Европа и в Щатите го поставя в някои престижни класации месеци наред и музиката му бързо набира популярност. През 2012-та Котарашки издава вторият си албум - "Demoni", който е също изключително харесван както у нас, така и по света. И все пак няма как да се отбележи следната донякъде предвидима специфика - неговата музика е пускана от радиа в цяла Европа, но не и в България. Въпреки престижът си по света у нас Котарашки продължава да бъде ъндърграунд, до който достигат немного хора: лошата музикална култура на широките маси, знаем, е насочена другаде. Той обаче е донякъде доволен от това. Според него е пагубно, когато човек с популярност си повярва и започне да чупи стойки и да играе роли.
Никола се определя като наследник на 60-те и рок енергията от онази епоха. А псевдонимът си измисля, когато чува историята на манекенка, дето казала, че ще се появи приятелят й - Котарашки. Гаджето се оказал огромен мъжага, че и на мотор. Композиторът харесал оксиморона между галено име и реален човек и решил да си го присвои.
Обича да ходи на палатки и е върл противник на застрояването на Иракли, Карадере и малкото останали девствени кътчета в България. Казва, че почивката сред дивата природа е най-добрият начин да прочистиш главата си от умората, но после трябва със свежи сили да се върнеш в града и да работиш нещото, което обичаш.
Котарашки споделя, че харесва краткия и стегнат разказ на Георги Господинов, с когото все още не се е запознавал лично. „Него следя най-много от българските автори, още от „Естествен роман". Имам друг, най-любим разказ от „И други истории" – „Божури и незабравки". Но се радвам, че Тео избра точно „Сляпата Вайша", той е другият ми фаворит", заяви композиторът в интервю наскоро. И добавя: "Тази българска действителност ни прокуди – комунизмът и простотията, които продължават. Някои избягаха далеч навън, други дълбоко навътре. Аз се чувствам, съжалявам за тази банална фраза, вътрешен емигрант. От известно време живея в друг свят. Дори и в социалните мрежи, където е най-близката ми среда, не се чувствам сред свои. Но не смятам да емигрирам".
Москва с извънредно решение за Руската църква
Пълен обрат по делото за източване на НОИ
Кунчев каза кога ще ни удари грипът
Шолц със силни думи за България
Лошо. Култов актьор по спешност в болница
КНСБ подскочи: Това е недопустимо
Васил Велев алармира за приетите споразумения