Копривщица и духът на Султанката

• Това е едно от най-значимите градчета за българската история. Химнът му е песента „Хубава си, моя горо“, написана от Любен Каравелов.

Градчето с тесни калдъръмени улички и емблематичните разноцветни къщи е символ на възрожденския дух и Априлското въстание.

Бил е голям културен център, където засилено се е развивало занаятчийство. Затова в миналото е бил привлекателна плячка за кърджалиите и три пъти е бил ограбен и опожарен.

Каменният мост „Първа пушка“ пази спомена за избухването на Априлското въстание. На него е застреляно турско заптие, с чиято кръв Тодор Каблешков подпечатва известното “Кърваво писмо”, в което призовава съмишлениците си от Панагюрище да се включат в борбата за свобода.

Паметникът, посветен на големия революционер Георги Бенковски, е също символ на Копривщица. На него той е изобразен на кон, който символизира значението на “Хвърковатата чета”.

Камбаните на църквата “Успение Богородично” оповестяват началото на Априлското въстание.

В двора на къщата музей на поета Димчо Дебелянов има скулптура на майка му, която го “очаква да се завърне в бащината къща”.

Къщата на Любен Каравелов (и брат му Петко Каравелов) е уникална със запазената  печатарска машина, на която са се отпечатвали първите революционни издания.

Ослековата къща е превърната в Етнографски музей.

Благодетелят на Копривщица Ненчо Палавеев е завещал на поколенията Палавеевата къща, а безспорно най-красивата е Лютовата къща, в която могат да се видят типичните местни дантели.

Една от атракциите са Сополивите камъни, наречена така заради многото ридания. Твърди се, че именно там семействата изпращали своите бащи и синове на гурбет.

Чистите води на местността дават своя израз в над 40-те чешми, които са построени в Копривщица.

• Легендата:

Една болярка решила да развива точно на тази местност  животновъдство и измолила за султански ферман, чрез който става владетелка на селото. Султанът му слага първото име Авраталан (женска поляна). Селото се ползва с големи привилегии благодарение на своята владетелка - турчин с подкован кон не стъпвал, а жителите имали право да носят оръжие. Заради своята голяма заслуга болярката е наричана от местните Султанката.