8 българи от селото потънаха на борда на трагичния кораб
Село Гумощник е място, в което се срещат две на пръв поглед несъвместими истории – духовният подвиг на българското Възраждане и една от най-големите трагедии на ХХ век. Тук ехото от преписването на „История славянобългарска“ съжителства с паметта за потъването на „Титаник“. Малкото балканско село дава най-много жертви от цялата страна при корабокрушението – осем души, чиито имена и до днес не са забравени.
Гумощник се намира на около 20 километра източно от Троян. От славните времена на селото са останали красиви възрожденски постройки, които и днес интригуват посетителите със своята архитектура. Това, заедно с панорамната гледка към Балкана, чистия въздух и топлото отношение на местните хора, привлича в селото нови заселници от Плевен, Троян, Ловеч, Велико Търново, София, Русе и други градове. Мнозина от тях строят тук своите малки къщи и вили, търсейки спокойствие и връзка с миналото.
Космическо и свещено пространство
Историята на Гумощник не е напълно проучена, но е сигурно, че селището съществува от векове. То се споменава в турски документи още през 1430 година под названието „Имлячува“.
За произхода на името „Гумощник“ съществуват две основни хипотези. В митологичен аспект то се тълкува като място „сред планината“. Гумното е възприемано като усвоено космическо и свещено пространство. В икономически и лексикален аспект се смята, че името произхожда от старобългарската дума „гумно“, означаваща харман, тъй като именно на поляните край селото по време на османското владичество е бил събиран данъкът „десятък“.
През епохата на Възраждането Гумощник се превръща в голямо и заможно селище с активен стопански, културен и духовен живот. За самочувствието и напористостта на местните българи говори и фактът, че те получават разрешение за изграждането на надземна трикорабна църква – нещо изключително рядко за онова време.
Далеч от хаоса и стреса
Днес в Гумощник живеят около стотина души. В миналото обаче селото е било оживено балканско средище с хиляди жители, разпръснати в няколко махали по склоновете на Стара планина, в близост до река Видима.
Пътят до селото е лек и живописен – около двайсет минути, изпълнени с гледки към Балкана. Още с влизането си човек усеща, че това е място, което не бърза. Гумощник е подходящ за идиличен уикенд, далеч от съвременния шум, стреса и хаоса.
“Свети Николай Летни“ – храм с послание
Сред най-ценните забележителности на селото е църквата „Свети Николай Летни“ – духовното сърце на Гумощник.
Издигната през 1839 година, тя впечатлява с необичайния за времето си мащаб. Храмът е трикорабен, с каменен покрив и зидове с дебелина над метър и половина. Истинското му богатство обаче е великолепният дървен иконостас – фино изваян, сякаш от брюкселска дантела.
В долната му част са пресъздадени 12 библейски сцени. Камбаната на храма тежи 250 килограма и е донесена от Румъния през 1878 година. Днес църквата е обявена за паметник на културата и е част от малък, но ценен възрожденски архитектурен комплекс.
Килийното училище – люлка на знанието
В непосредствена близост до църквата се намира възстановеното килийно училище – едно от най-старите в района, датиращо от 1829 година. Именно тук Гумощник се утвърждава като значим просветен център.
Днес посетителите могат да разгледат автентичната класна стая – тесни дървени чинове с пясъчник, калеми, мастилници, плочки за писане и смятане. В съседно помещение е подредена историческа сбирка, проследяваща съдбата на Гумощник през вековете.
Смърт във водите на Атлантическия океан
В двора на църквата се намира паметник, който превръща селото в особено място на националната памет. Той е посветен на жителите на Гумощник, загинали при потъването на „Титаник“.
На борда на легендарния параход са пътували 38 българи. Осем от тях са били от Гумощник – повече, отколкото от всяко друго населено място в България. Надписът на паметника гласи:
„В памет на загиналите в Атлантическия океан с парахода Титаникъ, 2 април 1912 г.“
В началото на ХХ век районът около Троян масово търси препитание зад океана. Хората продават имоти, залагат земя, теглят заеми, за да се сдобият с билет за Америка. Някои по стечение на обстоятелствата не стигат до кораба и оцеляват. Други намират смъртта си в ледените води на Атлантическия океан.
На път за Америка
Най-популярната местна история е за двама приятели и съседи – Лазар Минков и Пейо Колчев. Те оставят в Гумощник бременните си жени и тръгват към Америка с надежда за по-добър живот. Загиват при потъването на „Титаник“.
След трагедията жената на Лазар ражда момиче и го кръщава Лала – на баща му. Жената на Пейо ражда момче, наречено Пейо. Години по-късно двете деца порастват, залюбват се и създават семейство. От тях се ражда уважаван учител и директор – история, която местните и до днес разказват като доказателство, че съдбата има своя невидима логика.
Спирка в махала Лакарево
Задължителна спирка за всеки посетител е глинената къща в махала Лакарево – най-високата точка на селото. Оттук се разкриват спиращи дъха гледки към връх Ботев и старопланинските първенци.
Къщата е тип „плетарка“, на повече от 150 години, измазана с глина – така, както са строели навремето. Възстановена с много любов, тя днес е музей на балканджийския бит. Огнище, ниска кръгла маса, трикраки столчета, печка с кюмбе, голямо семейно легло и люлка-хамак над него разказват за живота на някогашните многолюдни семейства.
Тук посетителите могат да опитат и традиционно жито – храна, поднасяна при щастливи поводи като сватби, кръщенета и изпращане на войник. Стар вкус, който връща към корените.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
