Проектът на кабинета "Борисов" по-икономичен от този на Близнашки
По-икономичен вариант на актуализация на бюджета ще предложи правителството на Бойко Борисов. Допълнителните пари за министерствата ще са с 50 млн. лева по-малко от предвидените в проекта на служебния кабинет. Това показват предварителните разчети на финансовото министерство. Внесеният от правителството на Георги Близнашки проект за актуализация на бюджета ще бъде оттеглен. А дебатите по новия вариант на кабинета "Борисов" започват утре. Финансовият министър Владислав Горанов събира сутринта социалните партньори, за да чуе тяхната позиция по предлаганите от правителството параметри. В мотивите, с които се оттегля внесената от служебния кабинет актуализация, се подчертава, че надграждането ще е в две посоки - фискална консолидация и допълнителни законови промени в контекста на отнетия лиценз на КТБ, съобщи БНР днес.
С новия законопроект ще се направи усилие да се свие прогнозираният дефицит. Прогнозите за неизпълнение на приходите по държавния бюджет се очертават в размер на 1.0618 млрд., което е 1,3% от прогнозирания брутен вътрешен продукт (БВП). Признава се съществуването на натиск при разходите на някои бюджетни системи. Това изисква и осигуряването на допълнителен ресурс, за да не се позволи възникването на нови просрочени задължения в края на годината.
Финансистите посочват като най-сериозен проблема с недостига на пари в МВР. Анализът им показва, че не съществува възможност за оптимизиране и ограничаване на разходите на това министерство, с което да се посрещне очертаващият се недостиг. Необходимият допълнителен ресурс за издръжка на системата за тази година е 125 700 милиона лева, от които 110 милиона лева за разходи за персонал.
При финансирането на социални плащания по бюджета на социалното министерство не достигат 50 милиона лева, от които 36 милиона лева за помощи за домакинствата, програми за заетост, гарантиране и изплащане на социални помощи в системата на социалното подпомагане.
За здравното министерство са нужни 24 милиона лева. На регионалното ведомство трябват над 16 милиона лева. Толкова пари не достигат и в министерството на земеделието.
По бюджета на ВСС липсват 10 милиона лева, а в правосъдното министерство още 5 милиона лева.
Държавата не гарантира 1,7 млрд. лева в КТБ
Ако няма осъден за банката, държавата няма да може да накаже и джебчия, казва Томислав Дончев
Кризата с КТБ ще нанесе сериозен удар върху икономиката, категорични са управляващите. 1,7 млрд. лева са незащитените от закона влогове в банката, чийто лиценз бе отнет - разплащателни сметки на фирми, предприятия, болници, училища и общини. Това съобщи депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова по БНТ, която е шеф на временната парламентарна комисия по бюджет и финанси. Тя посочи, че сметките на общините и държавните учреждения са покрити с държавни ценни книжа и те ще бъдат изплатени изцяло. Проблемът ще бъде за останалите предприятия, включително и държавни в различни сектори. За тях ще има "негативен ефект върху дейността", включително и за работещите в тези компании. Несъстоятелността на КТБ ще се отрази на държавния бюджет, защото трябва да бъде попълнен Фондът за гарантиране на влоговете, за да може от 4 декември защитените депозити да бъдат изплатени, допълни Стоянова. Няколко държавни институции, не само БНБ, не са си свършили работата по отношение на КТБ, коментира още депутатът. Според нея причините да не бъдат извършвани правилно действията към банката могат да бъдат две - недостатъчна компетентност или умишлено затваряне на очите. Стоянова беше категорична, че новото управление трябва да даде гаранция - с нормативни или поднормативни актове, че това няма да се случи отново.
"Ако няма осъден за катастрофата КТБ, тази държава утре няма да има правото да осъди джебчия". Това заяви по БНР вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев. "В такава ситуация не може да няма виновен. Не говоря за самата банка, а за ролята на регулаторите, всички институции, които са харчили бюджет, а ангажиментите им са били подобна ситуация да не се допуска", конкретизира се Дончев. Според него още е рано да се каже какъв ще бъде точно ефектът, но скромният растеж, планиран за тази и следващата година, ще стане още по-скромен в резултат от шока от ликвидацията на банката. Дончев заяви, че ако тук няма виновен, това ще бъде най-лошият възможен сигнал за всички и в подобна ситуация има опасност случаят да се репликира и в друга банка, и в друг сектор. Той допълни, че първата крачка на политическата класа е да се види кои нейни представители имат връзка с КТБ.
Министрите се захващат с ремонта още утре
Министрите се захващат с актуализацията на бюджета още на първото си заседание утре. Освен проекта за изменение на финансовия план на държавата те ще обсъдят и промени в данъчните закони. Преди дни новият финансов министър Владислав Горанов даде да се разбере, че развързване на кесията догодина няма да има. Той е категоричен, че усилията ще се насочат към свиване на разходите и по-добра събираемост на приходите. Като първа своя задача Горанов си постави овладяване на все по-голямата дупка в държавната хазна.
Приходите скочили с 253 млн.
1 775 млн. лв. или 2,2 на сто от прогнозния БВП е бюджетният дефицит към края на октомври при планиран 1,8% от БВП за 2014 г., съобщиха от Министерството на финансите. Това показва влошаване на показателя с 1 332 млн. лв. на годишна база, тъй като през октомври миналата година дефицитът е бил 443 млн. лв. Приходите и помощите по консолидирана фискална програма са около 24 004 млн. лв. или 77,3 на сто от годишния разчет, сочат още данните. Приходите в бюджета към края на октомври са нараснали с близо 253 млн. лв. или 1,1 на сто спрямо октомври 2013 г. Данъчните постъпления в хазната са около 19 151 млн. лв., което е 78,7 на сто от разчетите на 2014 г. Неданъчните приходи пък възлизат на около 2 978 млн. лв., което е 85,8% изпълнение на годишните разчети. От помощи от страната и чужбина са събрани 1 876 млн. лв. Разходите по консолидираната фискална програма към края на октомври са около 25 779 млн. лв. или 79,3 на сто от плануваното за 2014 г. Спрямо октомври 2013 г. те са нараснали с 6,5%, което се дължи основно на ускореното усвояване на средствата по програмите и фондовете на ЕС и на ръст при социалните и здравноосигурителните плащания.
Плевнелиев: Спасихме 1,5 милиарда държавни пари
Служебните правителства са специални, защото за да се стигне до тях, първо трябва да има дълбока криза. Така че те действат като кризисни мениджъри. Кабинетът Близнашки успя да внесе спокойствие и да осъществи плавния преход между двата редовни кабинета. Това обясни президентът Росен Плевнелиев по време на отчета на втория назначен от него служебен кабинет. Държавният глава припомни най-важните неща свършени от правителството на Близнашки и допълни, че всъщност историята има последната дума за това доколко успешно е едно управление. Плевнелиев припомни, че решението на служебния кабинет на Марин Райков парите на държавните дружества да се разпределят в повече от една банка, дадоха резултат при кризата с КТБ. Спасихме 1,5 млрд. лв. държавни пари, които сега "щяха да потънат със специалната банка", категоричен бе Плевнелиев. Вторият кабинет, назначен от президента, пък успя да размрази европроектите. Плащанията по проекти, финансирани от Брюксел, бяха спрени още през февруари, 2 оперативни програми бяха замразени от ЕК, а три под угрозата това да се случи и с тях, припомни служебният премиер Георги Близнашки. Отпускането на 750 млн. лв. от бюджета за финансирането им се оказа оправдан риск, допълни той. И припомни, че средствата по двете оси на ОП "Регионално развитие" и цялата ОП "Околна среда" се очаква да бъдат пуснати от Брюксел през ноември. Така близо 700 милиона трябва да влязат в държавата само по ОПОС, обясни Близнашки. Отиваме си с достойнство и чувство за изпълнен дълг, заключи служебният премиер. И в духа на традицията на римските консули допълни - "Ние направихме, каквото можахме, нека тези след нас направят повече".
На отчета присъстваха министрите от служебния кабинет, изключение на 4-мата, които останаха и в правителството на Борисов. На "Дондуков" 2 за отчета не пристигнаха министърът на външните работи Даниел Митов, на правосъдието Христо Иванов, на вътрешните работи Йордан Бакалов и на туризма - Николина Ангелкова, която оглавяваше транспортното министерство в кабинета Близнашки.
CCI обеща да намери изчезналите 4,2 млрд.
Швейцарската компания ССI обяви, че може да открие изчезналите 4,2 млрд. лв. от КТБ.
Тя обаче не може да сключи договор за проучването на транзакциите в затворената банка с политическа партия, каквато е "Другата България". Нейният председател Божидар Томалевски преди ден обясни как неговата политическа сила ще сключи такъв договор. CCI даде знак, че е готова да бъде наета от БНБ или Фонда за гарантиране на влоговете в банките за извършването на такова разследване в КТБ, за което вече е извършила предварително проучване. Компанията заявява още, че е способна да проследи транзакциите на КТБ, включително в офшорни зони или фиктивни финансови институции и да изготви препоръки как да бъдат върнати в банката източените милиарди.
В писмо, подписано от Амит Щайнхарт, вицепрезидент по научните изследвания и член на Борда на директорите на CCI AG, което бе изпратено до медиите, се посочва, че компанията би могла да сключи договор с организация, упълномощена от вложители в банката, но партия "Другата България" не може да е страна по контракта. "При ангажимент на CCI AG по случая ще бъде изготвен доклад за местонахождението на активите и препоръки за действията, с които да бъдат възстановени възможно най-голяма част от тях", завършва писмото си Щайнхарт.
"Лев Инс" с писмо в БНБ за "Виктория"
Застрахователната компания "Лев Инс" е изпратила в БНБ писмо за намеренията си да купи поставената под специален надзор търговска банка "Виктория", научи "Стандарт". В края на миналата седмица стана известно, че застрахователят е привлякъл за съакционер в покупката и голяма европейска банка. Цената не е оповестена, а писмото е адресирано още до премиера Бойко Борисов и министъра на финансите Владислав Горанов. Положението на "Виктория" е доста по-добро от това на банката майка КТБ. Тя дължи на кредитори 286 млн. лв., в това число на граждани и фирми. Към КТБ задълженията й възлизат на 124 млн. лв.
Дългът по-малък от 4.5 млрд.
В проекта на служебния кабинет се допускаха допълнителни разходи в размер на 448.5 млн. лв. Дългът стигаше 4.5 млрд. В актуализацията на бюджета, подготвяна от новото правителство, е възможно новият дълг, който трябва да се емитира до края на годината, да е по-малък от 4.5 млрд. лв.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
