Събота,

Защо зациклят рециркулационните системи за гледане на риба в БГ

От: Стандарт -
Защо зациклят рециркулационните системи за гледане на риба в БГ
A
A
A
  • Защо зациклят рециркулационните системи за гледане на риба в България
  • Или как за пореден път се харчат европейски средства без полза за българската икономика

Рециркулационните системи,или така наречените RAS (recirculation aquaculture systems), са еманацията на технологиите при производство на аквакултури.

Търсенето на риба и други водни организми има постоянен възходящ тренд в последните години. Това не подмина и страната ни. Докато българинът ядеше 3 -4кг на глава от населението само преди 10-тина години, сега тези стойности cа 7,5 – 8 кг. Дори в някой източници (ИАРА) се споменават 15 кг.

Не закъсняха и опитите да се повиши технологизацията на сектора ни. В България по принцип производството на риба винаги е било много ниско-технологично. Още повечев последните 12 – 14 години в страната ни, като част от европейското семейство, секторът се дотираше от специализирана програма „Морско дело и рибарство“.

Успя ли обаче тази цел?

В България се направиха няколко неуспешни опита за направа на съвременни RAS за производство на риба. Като съвсем нов сектор за страната ни и поради липса на подготвени специалисти не закъсняха и грешките.

Нека разгледаме един пример: Рециркулационната система в село Горни окол, самоковско, която се е заела с амбициозната задача да произвежда Кохо сьомга за българския пазар.

Фермата е създадена по оперативна програма за „Развитие на сектор Рибарство“ 2007 – 2013, производствени инвестиции в аквакултурите. Фермата е изградена в с. Горни окол,разположено в източната част на Плана планина, край малката Вуйна река (наричана още Околска река), приток на Искър, на височина около 950 м. Фермата е построена с € 1691000. От които собствен капитал € 185000 и € 1506000 субсидия от Европа.Общо със строителството и земята фермата е струвала впечатляващите 4,7 милиона лева. Българската банка за развитие финансира проекта със сериозна сума от около два милиона лева.

Фермата стартира работата си през 2014 г., така и не разгръща пълния си капацитет от 200 тона кохо сьомга и през 2018 година е обявена във фалит.Изхарчени са 1,5 милиона европейски средства и въпреки това е фалирала и не е допринесла за развитие на българската аквакултура. Отделно от това започват и проблемите на ББР.През 2020 е рибовъдната ферма е обявена отсъдияизпълнителнапубличнапроданза 3.1 млн. лв, за да може Българската банка за развитие да си вземе кредита . Никойнесеявява.   Това принуждава ББР да се яви тя самата навторатапроцедурапопродажбачрезсъдияизполнител  и да купиферматазанамелената цена от 2.8 млн.лв.   В момента банката е в процедура навлизаневъввладениеследпокупката. Вероятно идеята е да я продадесаматабанка, катопотозиначинсивъзстановипарите. Дали тожзиш опит ще е успешен е по-скоро съмнително, тъй като рибовъдната ферма има от самото си проектиране редица базови проблеми.

Нека направим анализ на вероятните причини, за да се стигне до това положение.

Недостатъчно прясна вода за производство

Още в самото начало,анализирайки обемите на производство става ясно, че за да работи както трябва, на тази ферма и трябват 520 л/с прясна вода. Това е огромно количество вода. В района на фермата има една малка местна река. Тя е недостатъчна за снабдяване на фермата и трябва да се разчита на сондажи. Районът не е богат на води. Дори реката пресъхва в летните месеци. Да се разчита на такова количество вода целогодишно е прекалено оптимистично. Още тук е заложена предпоставка за бъдещия неуспех на фермата.

Контаминиране на постъпващите чисти води с опасни тежки метали

Поради липса на достатъчно и плитки води се налага да се отиде на по-ниски водни хоризонти за черпене на работната вода. Основният водоснабдителен кладенец в момента е тежко замърсен с високо съдържание на манган и двувалентно желязо. Цялото плато в района лежи на залежи от желязна руда. Повечето железни руди съдържат манган. Манганът е токсичен при високи концентрации.При много висока експозициятоксичните прояви на мангана са неврологични и провокират заболявания на нервната система наречени манганизъм.Увеличени концентрации на манган във водата предизвикват невротоксичен ефект и смъртност при рибите.

Водата за производство се коригира с химически агенти, което не е добре и от технологична гледна точка и от финансова.

Прекалено оптимистична цена на готовата продукция

Кохо сьомгата е тихоокеанска сьомга с добри вкусови качества. Това е факт. Дали вкусовите качества на кохо сьомга са по-добри от тези на атлантическата сьомга е спорен въпрос. Но независимо от този въпрос, да не се съобразиш с цената на лидера на пазара – атлантическата сьомга е недалновидно и опасно! Утвърдената вече на пазара атлантическа сьомга пристига с цена около € 6/кг на българските пазари. Норвежките производители като лидери в производството на атлантическа сьомга определят цената и на борсов признак всеки ден. Това може да се провери в интернет и е около € 4,35/кг.

Недомислени технологични решения

Басейните за отглеждане на риба за консумация са 6 броя по 260 м3и практически са в една басейнова група. Не е възможно аварийно изпускане на един басейн, при заболяване на рибата например.Такова решение не се приема добре в съвременните рециркулационни системи. Това прави фермата много уязвима. Липсва стратегия за действие при авария или заболяване.

Липсват по-малки басейни за доотглеждане от 50 гр. до 200 гр. Такива басейни се казват „детска градина“ и са много важен етап в развитието на младите сьомги.

Най-големият технологичен проблем обаче е липсата на цех за първична обработка на риба. До сега практиката е била да се транспортира готовата продукция до преработвателни предприятия съгласили се да преработват рибата на ишлеме. Закарвана е дори до Созопол (415 км) за да се опушва. Това влошава икономическите показатели на проекта изключително много.

Отдалеченост на фермата и недостиг на персонал

Недостигът на подходящ персонал е основен проблем в много предприятия в страната ни. Отдалечеността на с. Горни окол от близки населени места подходящи за намиране на персонал би затруднило много бъдещото производство.

Тик так

Резултатът е че  са похарчени няколко милиона лева на европейския данъкоплатец, а българските данъкоплатци са на път да загубят парите си /чрез Българската банка за развитие/. Пред българските упраляващи стои за пореден път въпросът как най-правилно да използват финансовия ресурс на Европа и България, а не да се наливат пари в икономически необосновани производства. 

Тагове:

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички