Бизнес

Втората фаза на търговската война вече тревожи Уолстрийт

Втората фаза на търговската война вече тревожи Уолстрийт

ЕЦБ отхвърли вероятността за повишение за лихвите чак за 2020 г.

Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в "Елана Трейдинг"

Пазарите по света реагираха на войната с мита, която САЩ обяви на ЕС, Китай и останалите страни, с отрицателно салдо по външната търговия. Понижението на борсите обаче не отговаря на опасността от рецесия, която ще се появи при задълбочаване на противоречията между водещите икономики. Ето и пример с двата водещи индекса на Уолстрийт: S&P 500 е с 0.3% надолу за един месеца, а технологичният NASDAQ Composite дори е половин процент нагоре. Последната седмица всъщност е времето на натрупаните загуби, а преди това инвеститорите не обръщаха съществено внимание на търговската война. Но ситуацията се промени и този риск за икономическия растеж е дори по-висок от опасността от повишаването на лихвите, за което се грижи Федералният резерв. Европа и Азия пострадаха повече от новините, когато се гледа представянето на борсите на двата континента. Германският индекс DAX е 3.7% през изминалия един месец, което е най-слабият резултат в Европа и вероятно се дължи отчасти на политическите рискове в страната. Китайският пазар загуби два пъти повече за месец, откакто президентската администрация на САЩ извади списък със стоки за 250 милиарда долара, върху които ще бъде наложени отгоре 10% процента мито.
Това е нова фаза в търговската война след първия ход на администрацията на Тръмп да сложи мита върху стоманата и алуминия, които се използват за производството на други продукти, но нямаше да се отразят съществено върху цените за крайните потребители. И от там инфлацията щеше да остане без промяна, което означава, че централните банкери няма да променят политиката си и пазарите могат да продължат да растат. С новите мита върху половината стоки, които САЩ внасят от Китай, се ударят директно потребителите, като те ще трябва да платят по 10% повече за покупките си. Инфлацията би трябвало да се покачи и да провокира реакция от Федералния резерв. Тоест да доведе до по-бързо повишение на лихвите, до повече разходи и до края на растежа на икономиката. Инвеститорите обаче отхвърлят и този сценарий. Липсата на толкова силни разпродажби на акции, колкото има в Азия, например, се дължи на очакванията, че Китай ще обезцени валутата си и така ще компенсира негативните ефекти за своите компании. В същото време, процесите на инфлация ще се обърнат наобратно и цените ще падат, поне в Европа. Китай освен това, много бързо спря с политиката си на ограничение на кредитирането. Европейската централна банка отхвърли вероятността за повишение за лихвите чак за 2020 г. и в същото време започва да купува дългосрочни облигации на държавите от еврозоната. САЩ започнаха да правят така още през 2011 г., с което подкрепиха икономиката. Комбинацията от тези мерки в Европа, плюс поевтиняването на еврото означават, че негативните ефекти има шанс да бъдат сравнително ограничени. Лихвената политика от двете страни на Атлантика ще ограничи ръста на еврото през тази година и котировките му ще са близо до 1.20 EUR/USD. Акциите няма да покажат силния ръст от предишните години, но негативните ефекти върху щатския пазар всъщност ще накарат централните банкери да преосмислят политиката си и да задържат стимулите за по-дълго време. Нещо, което вече се прави от Китай и донякъде от ЕЦБ. Остава да видим дали търговската война ще премине при този благоприятен сценарий или ще доведе до криза.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай