Европейската централна банка отново влезе в светлината на прожекторите, измествайки Федералния резерв от фокуса на инвеститорите на глобалните финансови пазари. Последните дни все по-усилено се спекулира, че скоро ЕЦБ ще предприеме по-неконвенционални мерки за борба с ниската инфлация във валутния съюз. Затова не липсваха и поводи, а те дойдоха от възможно най-височайшите представители на общността на европейските централни банкери. Коментарите през седмицата от страна на президента на ЕЦБ Марио Драги и най-вече на шефа на Бундесбанк - Йенс Вайдман, показаха, че изглежда има промяна в традиционно по-пасивната позиция на ЕЦБ. Отрицателна основна лихва и количествени улеснения, подобни на тези, които вече няколко години практикуват ФЕД и Английската централна банка, са сред опциите за ЕЦБ. Терминът "количествени улеснения" стои зад покупките от страна на ЕЦБ на различни активи - заеми, ценни книжа или по-специализирани структурирани продукти, собственост на търговските банки, с което в балансите им се освобождава потенциал за по-активно кредитиране на стопанските субекти.
Тези настроения на пазарите намериха израз най-вече в поскъпване на правителствените дългови книжа в Европа и спад на цената на финансирането за периферните икономики в съюза до неколкогодишно дъно. Вторият основен ефект естествено бе сериозното поевтиняване на еврото по всички основни фронтове. Едномесечно дъно спрямо долара, триседмично спрямо британската лира и йената са само част от загубите на еврото. Потенциалът за спад тепърва може да се развие, тъй като пазарните участници бяха позиционирани по-скоро за поскъпване на единната валута. Т.е. затварянето на дълги позиции и отварянето на къси предполага усилване на спада. Безспорните печеливши на валутните пазари се оказаха валутите на Австралия и Нова Зеландия. Централната банка на последната стана първата от развитите икономики, която започна да повишава лихвите, докато австралийският долар беше подкрепен от нарастващите очаквания, че основният търговски партньор на страната в лицето на Китай ще предприеме мерки за ускоряване на растежа.
Златото и среброто продължават да губят блясъка си за втора поредна седмица с развитието на темата за ниската инфлация по света, докато петролът набра сила от намаляващите запаси в САЩ, ускоряването на икономиката, както и от опасенията за прекъсвания в доставките от Африка. На Българската фондова борса основното събитие в последните дни е публичното предлагане на акции на ПФК "ЦСКА". Интересът е изключително масов за стандартите на родния капиталов пазар, но обемите, които купуват феновете на клуба, са твърде символични, за да може процедурата да се окаже успешна. За първата си седмица на БФБ клубът продаде едва 10% от минималното количество (малко над 1,4 млн. акции), което се изисква по проспекта на предлагането, за да се счита емисията за успешна. Едва ли през втората седмица този дефицит ще бъде попълнен, така че е по-вероятно да се пристъпи към удължаване на процедурата с още 60 дни. Очевидно е, че новите акционери разглеждат покупката на акции на ЦСКА повече като дарителска кампания, отколкото като инвестиция. Средната сделка през първите 5 дни на търговия беше на стойност от едва 222 лева, което е твърде малко, за да приключи кампанията успешно. Затова или обикновените фенове ще трябва да развържат кесията, или ще трябва да се намерят бизнесмени и компании с възможности, които да вложат по-крупни суми, за да може финансите на клуба да бъдат заздравени с оглед на така важната процедура по лицензиране съобразно футболните закони.
Велико Търново стигна нивата преди кризата
В област Велико Търново приходите на фирмите от бизнес не са спирали да нарастват през всичките кризисни години. Макар и плавно и постепенно, отделните отрасли в региона генерират доходност непрекъснато. В края на 2013 г. е регистриран 21% съвкупен ръст на приходите на предприемачите, а БВП на областта не е спирал да върви нагоре. От 9,7 млрд. лв. през 2009 г., приходите на местния бизнес са достигнали 12,1 млрд. в края на 2013 г. и вече надминават предкризисните нива. Това става ясно от анализа на данните за развитието на икономиката, направен от експертите на Пощенска банка и Industry Watch. Те бяха представени на специалния Ден на Пощенска банка във Велико Търново, който събра представители на местния бизнес, шефове и експерти на кредитната институция. Най-много приходи генерира търговията - 43% от всички постъпления в областта са от продажби, оповести Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в консултантската компания Industry Watch, който представи изследването за развитието на региона (данните са за 2011 г. според НСИ). На второ място е преработващата промишленост с 34% и земеделието - 7%.
Това, което прави впечатление, е, че селското стопанство е сред водещите отрасли, генерирали добри икономически резултати. Областта е на трето място в страната по заетост на работна ръка в този отрасъл - 6 процента от всички земеделски работници са от регион Велико Търново. Същите позиции в национален мащаб заема и производството на хранителни продукти. Областта обаче е лидер в България в хартиената и картонената промишленост - 14% от всички работещи в този сектор са от Великотърновско, 9% от заетите в химическата промишленост - също. Заетостта обаче, както и в почти цялата страна, продължава да спада. 72,4 хил. са хората от региона, които имат работа, и това е с 14% по-малко, отколкото в началото на кризата през 2008 г.
Парадоксално е обаче, че заетите в химическата промишленост са нараснали с 36% за периода 2008-2011 г. Най-големият работодател в региона е преработвателната промишленост - едва ли не всеки трети от работещите е зает там. В производството на храни са 24% от общия брой наети, в търговията са 17%, в производството на метални изделия - 16%, във финансовите услуги - 15%. Средномесечната работна заплата за Великотърновски регион е 610 лв. за 2013 г., като е нараснала с 4% в сравнение с предходната година. Най-добри доходи получават във финансовия сектор - средно 1200 лв. месечно, следван от енергетиците - 1100 лв.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
