След 15 години ще сме достигнали едва половината от средната заплата в ЕС, въпреки че доходите у нас растат с по-бързи темпове отколкото европейските. Това прогнозират от Института за икономически изследвания на БАН в годишния си доклад за икономическото развитие на страната. Учените са изчислили, че през 2001 г. годишният доход за семейство с двама работещи на пълен работен ден и две деца у нас е бил 19 пъти по-нисък, отколкото на подобно семейство в ЕС. Следва процес на догонване и през 2014 г. разликата е "стопена" до 6.2 пъти. За този период у нас нарастването на заплатите е близо два пъти, в ЕС - само 15%, посочи проф. Искра Белева от БАН.
В същото време продължават да растат паричните преводи от българските емигранти към страната ни. През м.г. са 1.3 млрд. лв., а през 2000 г. са били 300 млн. лв. "Дори и да нарастват доходите в България, емиграцията към страни с по-висок стандарт няма да спре", смята проф. Белева. Според нея се наблюдава устойчива тенденция - българите, които заминават да работят зад граница, вече не търсят само оцеляване на семейството им, а просто трудова реализация.
Парите, които изпращат гурбетчиите на своите близки у нас, се харчат най-вече за потребление, но отиват и за здраве, образование и покриване на дългове. Емигрантските трансфери обаче оказват по-скоро негативно влияние върху икономиката ни, смятат учените от БАН. Едно от проявленията е растящият дял хора, които не учат, не работят, но и не търсят работа, а се изхранват от тези пари. Броят им достига 500 000 души, повече от тях млади хора, посочва проф. Белева.
Емигрантските пари влияят зле и на икономическия растеж в изостаналите региони, които привличат половината от трансферите, заяви проф. Веселин Минчев от Института за икономически изследвания. Това са областите в Северозападна и Централна България, които стават все по-зависими от тези пари, в тях не се осигурява поминък и населението им продължава да напуска страната, посочи проф. Минчев.
Дисбалансите на пазара на труда ще продължат да се задълбочават и това силно ще ограничи икономическия растеж в близко и по-далечно бъдеще, прогнозират учените. След 2020 г. недостигът на работна ръка в редица сектори ще е между 250 000 и 400 000 души. Заради това България ще е принудена да внася работна ръка, смята проф. Белева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
