Сряда,

Ще се върне ли истинският вкус на бг домата? Говори Момчил Неков

От: Даниела Денева -
Ще се върне ли истинският вкус на бг домата? Говори Момчил Неков
A
A
A

Стратегическият план за земеделие на България бе изпратен в Брюксел на 25 февруари. Очаква се месец май  Европейската комисия да изпрати своите бележки по него. Каква насока на развитие на българското земеделие ще даде документът и какви са основните промени за земеделците и производителите обяснява пред "Стандарт" Момчил Неков, заместник-министър на земеделието.

* Фермерите ще получават помощи, за да се обединяват, казва Момчил Неков, заместник-министър на земеделието

* Със Стратегическия план през 2027 г. земеделците у нас ще се доближат по субсидии до европейските

* Производителят ще бъде подпомаган от семето до трапезата

* За първи път и пчеларите ще получават пари за услугата "опрашване"

* Ставката за биологично производство е на 100% за първите 500 декара

- Господин Неков, каква е философията на Стратегическия план, който на 25 февруари бе изпратен в Брюксел и накъде ще насочи той развитието на земеделието ни през следващите години?

- Целта на Стратегическия план е по цялата агрохранителна верига - от семето до пазара, земеделският производител да бъде подкрепян. И в същото време българинът да получава храни на достъпни цени, които да са качествени и с български вкус.

За първи път осигурихме национално съфинансиране, което не е на минимума - от 15% скачаме на 60% за периода на изпълнение на новата ОСП, с което попадаме на едно от челните места сред държавите членки на ЕС с най-голямо финансиране. Това означава, че земеделските производители ще разполагат с 46% повече пари в сравнение с предишния период. И това е невъзвратимо - вече е поет ангажимент за тези 60% национално съфинансиране.

През 2027 г. ние ще стигнем 95% от средното плащане на хектар по първи стълб в ЕС. По директни плащания (първи стълб) България ще получи 4,5 млрд. евро. В същото време по втори стълб с осигуряването на тези 60% съфинансиране - 3,5 млрд. евро, означава, че за следващия програмен период ние ще имаме по-добро подпомагане на нашите производители спрямо останалите, които имат по-малко национално съфинансиране. 

- Кои са основните промени, заложени в Плана?

- Една от тях е мярка в агроекологията, която е за български сортове. Искаме да консумираме продукти, произведени в България, но сортовете са холандски или от друга европейска държава. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол ще се занимава с производството и развойната дейност на качествени български сортове, след това ще ги сертифицира. Да се появи още едно междинно звено, което да отговаря за посадъчния материал - за него също също се предвиждат помощи през тази мярка. Така ще имаме наистина българска продукция - от семето до трапезата. Ще помогнем и на институтите в Селскостопанската академия, които са хронично недофинансирани. 

Основен акцент в Стратегическия план е обединяването на производителите. Как ще се постигне? Предвижда се 25% финансов стимул по инвестиционните мерки - тези, които са познати като 4.1 и 4.2. Там има около 750 млн. евро публичен ресурс - средствата по програмата. Те ще генерират и частно финансиране, което означава, че над 1,3 млрд. евро са за конкурентноспособност на български производители и преработватели. Обединения - организация на производители, могат да кандидатстват заедно. По този начин стопаните ще се освободят и от някои административни процедури. 

Разпределихме по много по-справедлив начин средствата между секторите. Дали сме приоритет на чувствителните сектори и на малките производители. Имаме гарантиран бюджет за малки ферми и за биопроизводители в инвестиционните мерки.

 Ако си малък производител, обединен в организация и си в секторите, които са чувствителни, като животновъдство, плодове и зеленчуци - ще получиш до 80% финансиране за проекта си. Ако той например е на стойност 1 милион евро на организация от 20 земеделски производители, 800 000 евро ще е финансирането, остава да се осигурят още 200 000 евро. Т.е. всеки ще трябва да даде по 10 000 евро. Друг плюс е, че организацията получава 10% от оборота по фактура, като може да използва тези пари за различни общи дейности - да наеме персонал, складово помещение или да купи обща техника. Организацията може да излезе с общ бранд. Тогава ще бъде много по-лесно да се осигури пазар. Защото обединените производители ще предлагат количества, както искат търговците, ще могат да стандартизират продуктите си. Проверките ще минават основно през председателя на организацията, а не през всеки производител по отделно, когато не се налага.

- Големият световен проблем сега е очакваната продоволствена криза - опасенията, че храната няма да достига. В същото време "зелената" сделка предполага налагането на щадящи околната среда производства, което пък означава по-малко произведено количество. Как ще бъдат стимулирани производителите, за да залагат на "зелени" практики, вместо да печелят от по-голямото търсене?

- 39% от средствата във втори стълб /съфинансиране чрез средства от ЕС и от национално финансиране - б. ред./ са за "зелена" архитектура. В тези 39% са подинвестиционни мерки, като 4.1 и 4.2 - инвестиции в производство и преработка, но „зелени“. В двете подмерки има по 106 млн. евро. Другото решение в агроекологията е подпомагането за български сортове - култури, които са пригодени към климатичните условия.

В биологичното производство залагаме средства едновременно за площи в преход и за сертифицирани площи. Ставката за биологично производство се получава на 100% за първите 500 декара. От първи и от втори стълб сме осигурили над 550 млн. евро за биологично производство, като целта е драстично да се увеличат и биоживотновъдството, и биорастениевъдството, и преработката на тези продукти.

Основният акцент е устойчивостта. Защото целта не е да се позволи да се направят биоплощи, а после реколтата да бъде продадена на конвенционалния пазар. Ние се борим с това "субсидиевъдство". Чували сме, че се получава при ябълките - взема се субсидия за био, а после се продават на цена, която е за конвенционални плодове. Заради това реалните биоплощи в България са едва 1,7%. Разбрахме, че за една нощ 30 000 хектара биоплощи са изчезнали - просто са взети субсидии, а след това е прекратен ангажиментът.

- И тук идва въпросът за контрола, който е изключително важен. Имаме и пресен пример с къщите за гости, за които Европа иска да върнем 28,7 млн. евро... 

- Матрицата на мислене трябва да бъде сменена. Досега моделът беше следният - Европа ни дава средства, които България трябва да усвои. Затова държавата дава минимума като национално съфинансиране - 15%.

В Стартегическия план ние сме осигурили финансирането, което е необходимо за българското земеделие. Виждаме потеницал и в биологичното производство, и в конвенционалните производители - те не трябва да са в противоборство. Смесените ферми са най-добрият вариант да се затвори цикълът. Целта е не само производителите да стават конкурентноспособни като се обединят, но и тези, които са експортно ориентирани - държавата да застане зад тях.

За първи път сме въвели и мярка за услугата "опрашване", която е за пчеларите. Те ще получават на 100% ставка по агроекологията като подпомагане за това, че опрашват културите в планинските райони и НАТУРА 2000 - това са около 60% от територията на страната. 

- Осигуряването на личното участие обаче е голям проблем при спечелен проект. Какви са възможностите за помощ при осигуряването на финансиране?

- Искаме да развием финансовите инструменти за обезпечаване на проектите - от инвестиционните до подпомагане на младите и малките земеделски производители - там е 100% грант, но и на тях им трябват средства. Вариантите са много - имаме инструменти, които се управляват от Фонда на фондовете, имаме Гаранционен фонд, където основната цел е да се обезпечават проекти - бенефициентът кандидатства пред търговска банка, а самият риск е поет от Гаранционния фонд с определена сума.

Това са мерки, чиято цел е да не се търси ипокета от бенефициента. Ако той има нужда от 200 000 евро, които търговската банка ще даде срещу ипотека, държавата да застане зад него и да му гарантира тези средства, ако проектът носи добавена стойност. В същото време искаме да осигурим и оборотни средства за земеделските производители, защото сега с инфлационния натиск това е изключително важно.

- Кога очаквате първите коментари за Плана от Брюксел?

- До края на месец май се очаква Европейската комисия да изпрати бележките си към стратегическите планове. Междувременно е отворена комуникацията с държавите членки за тяхното обсъждане. Това е диалогичен процес с цел своевременното одобрение на стратегическите планове и осигуряване на финализирането до 2023 г. 


Всички новини от категория Бизнес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички