Служебният кабинет със соломоново решение за бюджета

Служебният кабинет се видя в чудо какъв бюджет да разработи, така че да угоди на разнопосочните искания на политическите сили. ГЕРБ искат постна пица, Кирил и Асен искат раздути разходи. Затова разработи 3 вариянта на проект за бюджет.
В момента съгласуваме с министерствата, с ведомствата, ще обсъдим с Националния съвет за тристранно сътрудничество проект във вариант на дефицит от 6,6%. Той се формира при запазване на всички действащи политики, нормативни актове, законодателство. Без промяна в приходната и в разходните части. Работим без промяна в политиките, тъй като сме служебно правителство, каза пред БНР служебният министър на финансите Росица Велкова.
И допълни, че не е редно да бъде внасян вторият вариант - с дефицит 3%, който налага ограничаване на значителен размер от разходите и политиките, действащи в разходната част, както и промяна в някои от приходните политики:
"Третият вариант, който е най-подходящ, ако няма редовно правителство, това е запазване на определени разпоредби от 2022 година, които да продължат да действат през 2023 година".
По думите ѝ Министерството на финансите е консервативна институция и посочи, че макропрогнозата на БНБ е по-консервативна от заложеното от МФ. И посочи пример:
"За 2023 г. БНБ залага ръст на БВП от 0,1%, докато МФ залага ръст от 1,6%. БНБ залага по-висока инфлация, отколкото МФ залага. Ние не сме консервативни при разработване на макропрогнозата".
В предаването "Неделя 150" Велкова допълни, че трябва да се направят ограничения в разходите, тъй като Европа затяга фискалната дисциплина:
"Това е нормално при постоянното вдигане на лихвите. Инвеститорите ограничено предоставят дълг на държавите. Масово страните в еврозоната намаляват дефицитите си в прогнозата за следващата година, правят консолидация. България също трябва да премине към консолидация - да ограничи разходите, да стабилизира приходната част на бюджета. Защото в един момент можем да останем без ликвидност".
Служебният финансов министър уточни, че към края на септември страната има излишък в размер на 1 млрд. лева:
"Към края на октомври очакваме балансирано салдо или лек дефицит. Традиционно у нас през ноември и декември се формират значителни по размер дефицити, защото започват да се разплащат капиталовите разходи. Очакваме да завършим годината с 5,4% дефицит на начислена основа и 3,4% дефицит на касова основа".
Тя подчерта, че подпомагане трябва да се прави за най-уязвимите групи от населението.
"Разработваме като продължаваща политика - компенсациите за небитовите потребители на ел. енергия да продължат и през 2023 година... Ако продължаваме да повишаваме разходите за персонал при това състояние на бюджета, трябва да увеличим дълга и дефицита".
Във връзка с влизането на страната в еврозоната през 2024 година тя изрази надежда, че ще се вземат политически решения и ще се промени политиката в приходите и в разходите, за да се влезе в разумен дефицит или да се направи консолидационна стъпка.
"Ключово е да има политическа воля от страна на Народното събрание".
Проговори близка приятелка на българските шпиони в Ан...
Политоложка разгада защо ГЕРБ са издигнали Хекимян
Знаков руски олигарх с разкритие за икономиката на ст...
Радев посече управляващите за изгонените руски агенти
Журналист разкри какво са вършили българите шпиони на...
Агенцията по храните оспори изследване за фалшиви сир...
Kaufland за поредна година е лидер сред работодателит...