Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изразява резерви за средносрочната бюджетна прогноза, която според председателя на АИКБ Васил Велев ни отдалечава от членство в еврозоната. Според президента на КНСБ Пламен Димитров обаче Бюджет 2022 има доста добри качества.
Велев смята, че при прогнозиран ръст от 3 и повече процента има бюджетен прогнозен дефицит от около 16 млрд. лева за трите години на рамката. "За нас тази средносрочна прогноза не отговаря на всички постулати, които имаме в икономическата теория. По-лошото е, че практиката показва, че това води до ръст от дългова спирала, който за България може да се окаже особено опасен. Самият бюджет за тази година и следващите две е твърде разточителен. Има увеличаване на разходите значително над приходите, включително в държавна администрация, сигурност", каза Велев пред БНТ.
Според Васил Велев бюджетът е прекалено разточителен и води до увеличаване на инфлацията, като в същото време няма нови политики за насърчаване на инвестициите.
"Не е според чергата. Най-лошото в него е, че не мобилизира за по-продуктивна работа, чрез която да се постига ръст, а казва - вие без да работите повече може да получите повече, отколкото ако работите", каза Велев.
Според него, ако предложенията в бюджета се приемат майките ще получават във втората година майчинство повече, отколкото първата и повече, отколкото и е била заплатата им, а безработните може да получат в пъти по-големи компенсации от заплатата им.
Велев смята, че очакваната инфлацията ще бъде над тази, която прогнозира правителството. Според него 9 млрд. лв. е разликата между приходи от данъци и харчене.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров нарече това спекулации.
"Ако погледнем към дефицита, ще видим, че той е под въпрос. Дали ще остане зависи от две ключови действия - ако парите за ковид мерките не се изхарчат, може да е нулев. 2023 г. и 2024 г. може и да ги няма тези разходи. Другият голям компонент са инвестиционните разходи, които са повече от 2021 година. Ние смятаме, че общите характеристики на бюджета са с добри инвестиционни показатели. Единствената критика е, че не се компенсира инфлационният натиск върху доходите. Не на последно място какво става с парите на пенсионерите от 1 юли 2022 - това не е ясно", каза президентът на КНСБ.
По думите на Димитров увеличените разходи са в размер на 6,4 млрд., като нарастването е с 1,5% за 2022 г., спрямо 2021 година.
"Най-голямата част отиват към икономиката, около една трета. 1 млрд. от тях са енергийните помощи за бизнеса и всички компенсации, които искахме са осигурени. Останалите отиват към транспорт и други сектори, които са инвестиционни разходи. Другата една трета отиват към образование и здравеопазване. Ако някой казва, че това е грешно, трябва да си посипе главата с пепел", категоричен е Димитров.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
