Понеделник,

Още 200 милиона безвъзмездно за бизнеса

От: Екатерина НИКОЛОВА -
A
A
A

 

 

Още 200 милиона лева безвъзмездно ще получи бизнеса наесен. Парите са били предвидени за банкови гаранции от ББР, когато фирмите кандидатстват за преференциални кредити пред търговските банки. Той тъй като в ББР и Фондът на фондовете към финансовото министерство има достатъчно средства за портфейлни гаранции, сумата се пренасочва за грантове, заяви председателят на АИКБ Васил Велев пред "Стандарт".  Той потвърди, че се ускорява изплащането на грантовете за бизнеса.

Идеята е тези допълнителни пари да надградят другите 210 млн. за микро и малки предприятия. Предвижда се и сума, която ще надгражда полощта за средния бизнес.

16 % е спадът на индустрията за май, аутомотив секторът е на минус 60%., твърди още Велев. Бизнесът настоява да се въведе от октомври непълно работно време - работодателят да плаща използваното, а останалото идва от програми, както е в много от западните страни. Според него е притеснително е, че спира намаляването на безработните в последната седмица.

Субсидията за чартърите остават и за зимния сезон. Готвим програма за подпомагане на енергоинтензивната индустрия, казва още Васил Велев.

 

Ето каква е оценката на Васил Велев за останалите мерки на правителството:

 

- Г-н Велев, правителството обяви нови мерки в помощ на хората и фирмите в коронакризата, като каза, че с тях отговаря и на част отисканията на работодателите. Каква е Вашата оценка за тях?

- Най-важната мярка за нас е тази, която запазва заетостта и доходите на работещите хора. Най-ценният капитал на всяка фирма са хората. А тя е и най-мащабната мярка - в размер на 1 милиард лева е. За тримесечието, което сега започна - от 1 юли до 30 септември, дизайнът на мярката е повече от добър. Но за съжаление няма да върне тези близо 100 000 безработни в повече, които се появиха. Те всъщност са над 100 000, но част от тях сезонната заетост компенсира. Всяка седмица безработните намаляваха с по 1000 души, в последната обаче спадът спря, което е притеснително.

- Каква е причината според Вас?

- Може би туризмът не се възстановява с очакваното темпо. Ясно е, че мярката в момента работи добре, защото е прекалено щедра, но от 1 октомври няма да е така.

- Какво предлагате?

- Трябва да има устойчивост в мярката. Затова ние настояваме до средата на септември да е ясен новият дизайн на мярката за запазване назаетостта и доходите на работещите хора, когато временно са останали без работа. Това е частична безработица, т.нар. безработицата на работното място. Когато спадат поръчките и обема работа, какво може да направи работодателят? Да съкрати персонал или да намали заплатите, или и комбинация от двете. По-добре е да намали заплатите и да запази служителите. Но пък тогава, ако заплатите самного ниски, персоналът напуска. Тук границата е много тънка. Затова в Европа минават на непълно работно време. Изработеното време се плаща от работодателя, а неизработеното се компенсира частично от фондове и програми. Ние настояваме така да бъде от октомври и у нас. Някои държави имат този модел от десетки години в законодателството си, други го изработиха при предишната криза 2008-2009 г. и сега бяха готови. А ние се лутаме. Първият дизайн на мярката, който беше валиден от 13 март до 30 юни, не беше добър. Затова имаме 8 пъти по-висок ръст на безработицата през април, отколкото бе средноевропейският ръст. През април изпуснахме положението заради лош дизайн на мярката. Ние предупредихме, че така ще стане и за жалост се оказахме прави.

Добре е сега в законодателството ни да има уредба, регламентираща, че когато рязко, не по вина на мениджмънта, спаднат продажбите, има подкрепа за заетостта и доходите на работещите хора. Това е най-важната мярка, която ние настояваме да се разработи сега и в средата на септември да е ясна - най-добре в закон. За да могат компаниите, планирайки октомври, да знаят на какво могат да разчитат.

- Дълго време подкрепата към фирмите чрез грантове буксуваше. След разговорите Ви с новия икономически министър Лъчезар Борисов,който обяви отпускането на грантовете за първи свой приоритет, каква е ситуацията в момента?

- Знаете, че 27 000 микро и малки предприятия са заявили проекти. Те се оценяват, няколко хиляди са платени. От предвидените 210 милионалева, 30 милиона са разплатени. Имаме обещанието максимално да се ускори тозипроцес. Тук настояхме да се отделят микропредприятията, защото те са много, пък сумите са малки. Искаме те да се получават по схемата, по която примерно майките с деца вземат парите си: едно дете - Х пари, 2 деца -У пари и т.н. Тоест - да няма оценяване, сключване на договор и друга бюрокрация, която забавя процеса. Помощта е важна, когато стиганавреме.

- Как върви мярката за средните предприятия?

- Тече процесът на кандидатстване. Към 28 юли 2020 бяха кандидатствали вече 1300 предприятия. Очакванията са малко над 2000 предприятия да бъдат подпомогнати. Но и тук проблемът са сроковете. Първо трябва да се

кандидатства, след това, според работния график, ще се оценява до ноември. За нас това е неприемливо дълъг срок. След класирането следва още месец за сключване на договори. За да получат аванс, предприятията трябва да представят банкови гаранции и получаването на парите отива напролет догодина. Това енеприемливо, процесът трябва да се ускори.

- Какво може да се направи?

- Новите възможности, които бяха предложени и договорени с нас, са наддоговаряне на схемата за увеличаване на капацитета за малки и средни предприятия. Тези проекти, които са останали в резерв, оценени са далече над минималния брой точки, но парите не са стигнали за тях, сега ще имат шанс. Добавят се 68 милиона лева. Така че още около 100 предприятия с готови проектище бъдат поканени да си подпишат договорите.

- Какви други възможности за помощ на предприятията има?

- Ваучерна схема за малки и средни предприятия за цифровизация. Тя е за 9 милиона. Компаниите заявяват такива потребности и получават ваучер. С него се покриват част от разходите за направа на сайт, покупка на лиценз за софтуер. Кандидатства се в Агенцията за малки и средни предприятия. Още не е обявено кога тръгва тази мярка, но е включена в годишната програма. Агенцията за малки и средни предприятия ще реализира и още една мярка - национален иновационен фонд за 5,5 млн. лв. Но там ще е на конкурсни начала.

- Държавата иска ли съдействие от бизнеса при определяне дизайна на мерките?

- Да, ние като работодателска организация поехме ангажимента да направим конкретно и достатъчно подробно предложение за още една голяма мярка. Става въпрос за 200 млн. лв., които бяха предвидени за банкови гаранции чрез ББР. Но тъй като там има достатъчно такива средства - 500-те милиона за портфейлни гаранции плюс средства от Фонда на фондовете към финансовото министерство, затова тези 200 млн. лв. ще бъдат разпределени по грантова схема, за безвъзмездно финансиране.

- За какво?

- Това е въпросът, по който трябва да дадем предложение. Идеята е тези 200 милиона да надградят другите 210 млн. за микро и малкипредприятия. И още 200 лв. - за средните компании. Заданието е максимално широко предназначение и максимално бързо стигане до предприятията. Нашата идея е фирмите да имат инвестиционен ангажимент. Парите да не са само за ликвидна подкрепа. Тоест за допустими разходи да бъдат приемани и разходи за инвестиции. Наесен ще има два пъти по 200 милиона - издърпване на европари от следващия период, за да си помогнем сега в икономическата криза.Най-вероятно половината ще бъдат обвързани с цифровизацията, другата половина -със зелената сделка, за енергийна ефективност. Там имаме малко повече време да обсъдим и съгласуваме дизайна на две такива мерки.

- Предприетите мерки в туризма - дотирането за чартърите, подкрепата за ресторантьорите, туроператорите и случайния превоз ще помогне лиреално на бранша?

- Безспорно ще помогне. За съжаление много бавно станаха нещата. Юли и август са силните месеци в туризма, а единият вече го пропуснахмебез подкрепа за чартърите. Но идеята е подкрепата да остане и за зимния сезон.За транспортния сектор има още 30 млн. лв., които от програма "Транспорт" се прехвърлят в "Конкурентоспособност". Обсъжда се подкрепа на туроператорите, но още не е измислено как. Идеята е да оцелеят туристическите агенции.

- Фирмите се оплакват, че помощта от държавата се бави, а банките, с много малки изключения,  така и не пускат преференциалните кредити, гарантирани с парите от ББР. Стана ли ясно на срещите ви с властта, когато се очаква да тръгнат тези заеми към бизнеса?

- Бих желал да отговоря оптимистично, но до момента от 500 милиона са активирани едва 9 млн. Разбрахме, че вече имало 5 търговски банки, които са сключили договори с ББР, очаква се броят им да се увеличи. Но фактите саследните: за полугодието има взети от бизнеса над 8 милиарда кредити от търговските банки, но по тази програма преференциалните гаранции за т.нар. COVID-кредити са едва 9 милиона. Дори да допуснем, че с тях са раздадени 4 пъти повече, тоест 36 млн. лв, това е прашинка, защото по общия ред те би трябвало да са за 8 милиарда. Аз не познавам предприятие, което да е взело COVID-кредит.

- Искали ли сте обяснение от банките защо постъпват така?

- Писахме до ББР, както и до Акоциацията на българските банки с въпрос какви са условията на тези кредити. В една банка дори пробвахмес таен клиент. Предложиха ни 4,5%  лихва, което не само не е по-малко, а е повече от пазарната, варираща между 2 и 3 процента. Това е нелогично, защото при COVID-кредита 80% са гарантирани и няма основания лихвата да хвърчи нагоре. Ясно е, че този финансов инструмент не

работи.

- АИКБ винаги има най-пресните анализи за отрасловата структура. Кои са най-губещите сектори?

- Индустрията е на минус 16 % за май. За юни още няма статистика. Някои сектори са на минус 40% до минус 60%.

- Кои са те?

- На минус 60% е аутомотив сектора. Производството на машини и детайли е на минус 39%. Смятаме, че и юни спадът в индустрията също ще е около 16%. Надявам се, разбира се, да е по-малък, да има подобрение. Получавамепърви сигнали за това - в Германия се връща оптимизмът. В разговорите с колеги също виждам предпазлив оптимизъм - не пропадаме, лека полека тръгваме нагоре. Но предстои да видим. Август и тази година Европа почива.

- Обсъждахте ли с министерство на икономиката мерки за подпомагане на тежката индустрия?

- Енергоинтензивната индустрия при нас е в много неблагоприятна ситуация. Защото цената на ел. енергията за нашите предприятия епо-висока от тази за конкурентите им в ЕС. Такова задължение към обществото, което плащаме за непозволената държавна помощ към т.нар. американски централи, нашите конкуренти не плащат. Тези добавки, понеже са непозволена държавна помощ, не се компенсират. Нашатаенергоинтензивната индустрия е неконкурентоспособна. Затова ние предложихме схема конкретно за тази индустрия, по която се работи. Още няма решение, затова не мога за я кажа, но имаме надежда, че ще се постигне резултат.

- Смятате ли, че протестите в момента се отразяват на икономиката и как?

- Не мисля, че протестите се отразяват на икономиката. Не сме усетили такова нещо.

 

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички