Нов удар по джоба - шринкфлация

• Грамажът по-нисък, цената остава същата
• Стоките се смаляват, ресторанти предлагат по-скромни порции

Повишението на цените в последните месеци е съпътствано от друго, по-трудно забележимо явление, което обаче също ни удря джоба.Потребители сигнализират, че грамажът и размерът на стоките, които купуват, намалява, а цената им остава същата. Това например се случва с някои пакетирани храни, които преди са били по 250 грама в опаковка, а сега са се "свили" на 220 гр. Шоколадови бонбони пък се продават в уж големи кутии, а вътре бройките са по-малко. Някои ресторанти също редуцират размера на порциите, които сервират, за да компенсират повишените си разходи, без да вдигат цените в менюто. "Инфлацията не винаги се проявява само в повишение на цените на стоките и услугите. Има и други промени в стопанските взаимоотношения, които произтичат от нея. Това може да бъде т.нар. "шринкфлация" - думата идва от "намаляване". Това е, когато определени стоки се предоставят на същата цена в по-малко количество", обясни макроикономистът Стоян Панчев пред "Стандарт". Разговорно явлението се нарича и "Тоблерон ефект", по името на популярния шоколадов десерт, чийто размер преди време бил намален.

Случвало се е и по времето на Виденов

"Ние като потребители трябва да се научим да гледаме цената за килограм, а не тази на опаковката", коментира председателят на Асоциация "Активни потребители" Богомил Николов пред "Стандарт". По думите му това се е случвало и преди - при хиперинфлацията по време на управлението на Жан Виденов."Сещам се поне два примера. Единият е захарта за еднократна употреба, която се дава с кафето. Дълги години тя беше 5 грама и 1996-97 г. кризата изведнъж направи пакетчетата по-малки, станаха наполовина. Сега масово, ако се загледате, ще видите, че са по два грама и половина. Същото стана и с киселото мляко около този период или малко след това -масово от 500 грама млеката станаха 450 или 400 грама, дори има по 380 гр.", припомни Николов. Като продукт, за който това явление е много характерно, той посочва и шоколадовите бонбони. "Виждате огромна кутия, обаче вътре малко бонбони като тегло. Просто човек не трябва да гледа кутията, но то това ни е в психиката заложено - ако има две кутии на рафта, да вземеш по-голямата. Обаче в нея може да има по-малко бонбони отколкото в по-малката кутия. Трябва да гледаме по-прецизно и по-внимателно", призова той. По думите му по закон е задължително, ако стоката не е опакована предварително, цената в магазина да се изписва на килограм, литър или друга кръгла единица. Често това се посочва и при разфасоване - например, ако имате опаковка от 300 грама, долу пише и каква е цената на килограм. Това не е задължително обаче при опакованите стоки.

Как го отчита статистиката

При изчисляването на инфлацията, както и актуализиране на потребителската кошница се взема под внимание и намаляването на опаковките и грамажите, обясниха от Националния статистически институт пред "Стандарт". Някои икономисти обаче смятат, че тези явления трудно могат да се хванат от официалната статистика, а реалната инфлация е по-висока от официалната към момента от 3,7%."Всички статистически институти се опитват да хванат тази шринкнфлация, защото отчитат размера на опаковките и би трябвало да отчитат и размера на порционите в заведенията. Истината обаче е, че това е доста трудно технически. Имаме доста доказателства от различни части на света, че дори добре работещите статистически институти не винаги успяват да ги отчетат.Вижте например градския транспорт - вдигна се цената на електричеството, а цената на билета не се повиши, намаляха тролеите и трамваите -вече минават по-нарядко. Това на практика пак е инфлация, която няма как да бъде отчетена от НСИ", посочи Стоян Панчев от Експертния клуб по икономика и политика.

Влошава ли се качеството

Скритата инфлация има и други проявления. Едно от тях е сваляне на качеството - така нареченият "ерзац". Той също е познат от най-различни епизоди на инфлация през XX век. Особено разпространен е бил по времето на германската хиперинфлация и оттам идва и думата "ерзац"., обясни Панчев. Като съвременен пример той дава предлагането на негодни продукти в търговската мрежа. "Купувах гъби, опаковани в тарелка от магазин, където редовно пазарувам. Последните два пъти обаче се оказа, че не стават и ги изхвърлих", разказа той.Според Богомил Николов именно влошаването на качеството е по-големият проблем, който понякога трудно може да бъде забелязан. Най-уязвими са стоките, чиито съставки поскъпват, а в същото време могат да се намерят евтини заместители. Като пример той даде салата "Снежанка" без кисело мляко или пък майонеза без яйце. "Защо да слагаш яйца, след като са скъпи, а имаш заместител. По същия начин са шоколадите, за които какаото е скъпо. Там има какаова пудра, която е по-скъпа и какаов крем, който е по-евтин", обясни председателят на "Активни потребители". По думите му тенденцията да се търсят евтини заместители е в цял свят, а не характерна специално за България."Има една огромна индустрия, най-вече в Швейцария, но и в САЩ, която бълва всякакви хранителни добавки и заместители, които могат да възпроизведат всякакъв вкус. Например, ако искате вкус на ягода, ви го осигуряват и той по-силен от оригинала. Ако вземете 100 души и им дадете един сладолед с ягода и един с такъв "ягодов" сироп, мога да се обзаложа, че 95 от тях ще предпочетат изкуствения, защото има по-силен вкус. Когато тази индустрия бълва такива евтини съставки, заместители, оттам нататък за технолозите е много лесно да правят всякакви магии", обясни Николов.    

Черният пазар

Друго нещо, с което българите сме добре запознати в нашата история на инфлацията, това са дефицитите, посочва Стоян Панчев. В един момент, ако не може да се позволи цената да тръгне нагоре според пазарното ниво и се задържа изкуствено, това води до премахване на част от стоките от официалния пазар и раждането до черен пазар. Ефектът от това нещо е, че се редим на дълги опашки, за да вземем стоките на официални цени.