Досегашните електроснабдителни предприятия имат най-точна информация за клиентите
Тестовият старт на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) в петък, 11-е декември, е важна крачка по пътя към пълната либерализация на електроенергийния пазар у нас. Това беше веднага отчетено от всички - и от представителите на Европейската комисия и Министерството на енергетиката, и от потребители и експерти. За да намалят парата в свирката обаче, някои специалисти веднага побързаха да отбележат, че борсата е само поредната крачка към освобождаването на пазара, а Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт дори неотдавна директно заяви, че енергийната борса "не е панацея".
БНЕБ наистина няма да е панацея
за българския електроенергиен пазар, тъй като на нея ще се търгуват около 10, максимум 15% от потребяваната електроенергия, както показва опитът от всичките вече работещи борси в ЕС. Основната причина за това е фактът, че на борсата ще се търгува енергия за "ден напред", а след около година - вече и за "час напред". В същото време най-големите консуматори на енергия - индустриалните предприятия, ще продължат да договорят доставките си с производители или доставчици на енергия за година напред. Първо, така те могат да договорят по-ниски цени, и второ - да планират точно разходите за дейността си. Разбира се, договорите за година напред крият и рискове да бъдат пропуснати благоприятни конюнктурни падания на цената, например при включването на ВЕЦ-ете при пълноводие, но стабилността винаги е била най-важният критерий за бизнеса. Все пак, по информация от БФИЕК, вече има и компании, макар и около 0.1% от членовете на федерацията, които вече сключват и договори за доставка на ток за по-къси периоди - от 1 до 3 месеца напред. Което си е пак цяла вечност на фона на принципа "ден напред" на БНЕБ.
В близките години на енергийната ни борса няма да бъде търгувана и енергията, изкупувана от НЕК на преференциални цени по дългосрочните договори със "зелените" и двете "американски" централи.
Извън търговията на борсата ще останат и по-голямата част от количествата електроенергия за домакинствата
около 90% от които, пак според опита на страните от ЕС, няма да сменят доставчика си в първите години от отварянето на електроенергийния пазар.
Защо битовите потребители и малките фирми няма да сменят доставчика си, след като толкова години говорихме, писахме и жадувахме час по-скоро да отворим пазара на електроенергия?
Много просто. Като единствени доставчици на регулирания пазар досега, електроснабдителните предприятия (ЕСП) единствени имат точна информация за стандартизираните товарови профили (СТП) на клиентите - по населени места, а дори и по квартали и улици. (Става дума за точна информация за потреблението във всеки час от денонощието.) А без точна информация за СТП на конкретни потребители всеки нов търговец на пазара трудно би могъл да балансира енергията за клиентите си през различните часове от денонощието. Поради това при пълното отваряне на електропазара след Нова година, ЕСП-ата на ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про единствени ще разполагат с пълната информация, която ще им даде възможност през следващите месеци и години да предоставят най-атрактивни цени на пазара, понасяйки най-ниски загуби за балансирането му. На този фон новите играчи на пазара ще могат да привлекат клиенти само като им предложат още по-ниски цени от ЕСП-ата. Така те ще губят веднъж от по-ниската цена и втори път - като се опитват да балансират товаровите графици на доставките. Така
новите търговци постепенно ще започнат да затъват и ще фалират
сочи опитът от отварянето на електроенергийния пазар в Западна Европа. Най-големите потърпевши от тяхното фалиране обаче ще бъдат техните клиенти, които, за да не останат без ток, ще отидат при Доставчика от последна инстанция, който по принцип ще продава най-скъпата електроенергия на пазара.
Практиката сочи, че след първоначалния бум от появата на множество търговци след отварянето на пазара, в крайна сметка остават големите играчи, т.е. - традиционните ЕСП-ета, които имат голям брой клиенти с различни товарови профили (битови и индустриални), които по-лесно и по-евтино се балансират. А основната битка на играчите на електроенергийния пазар след Нова година ще бъде за минимално участие на балансиращия пазар, на който излишната енергия се продава на смешно ниска цена, а недостигащата - на космическа, достигаща понякога 10 и повече пъти над пазарната.
Затова съветът към малките потребители - фирми, а след 1 април - и към битовите, е да не бързат да сменят доставчика си на енергия. Ако все пак решат да го направят - да залагат на стабилните, доказани на пазара играчи, а не на новопоявили се търговци, които предлагат най-ниска цена, която не се знае колко време ще могат да я поддържат и кога ще фалират.
Нещо повече - пак опитът на страните с либерализиран пазар в ЕС сочи, че
веднага след отварянето на пазара цената на тока се вдига
и едва след отпадането на скъпите производители на енергия и намаляването на всички неприсъщи разходи започва постепенно да пада. Това е напълно логично, тъй като новопоявилите се търговци добавят и своята норма на печалба към вече постигнатите на пазара ценови нива.
На този фон основната роля на БНЕБ ще бъде, въпреки скромните количества енергия, които ще се търгуват на нея, да формира една референтна цена на тока, постигната при пресечната точка на търсенето и предлагането във всеки момент. Именно към тази референтна цена с течение на времето все повече участници на пазара ще се ориентират и така тя ще се превърне в лакмус за българския електроенергиен пазар. БНЕБ ще е и мястото, на което големите индустриални консуматори, при промяна на конюнктурата на техните пазари, ще продават излишната или ще купуват нужната им допълнителна енергия на пазарни, а не драстично високите или ниски цени на балансиращия пазар. Стартът на БНЕБ ще принуди големите компании да инвестират в създаването на собствен енергиен мениджмънт, без който те ще губят огромни средства.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
