Сряда,

Кукушева пред Стандарт: Хлябът поевтиня с 20%, другото е спекула

От: Даниела Денева -
1884
Кукушева пред Стандарт: Хлябът поевтиня с 20%, другото е спекула
A
A
A
  • България стана номер 1 на Балканите по износ на хлебни изделия в ЕС, казва Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите
  • Възрастни хора всеки ден се обаждат да благодарят за по-ниските цени
  • В момента бизнесът се осветява, очаквам скоро сивият сектор драстично да се свие
  • НАП, КЗП, а при сигнали и ДАНС, проверяват производители и търговци за цените
  • Пшеницата ни е с отлично качество, произвеждаме най-много в света на глава от населението
  • Не вярвам в слуховете, че у нас има много украинско жито, но е възможно за слънчоглед

 

- Госпожо Кукушева, падна ли цената на хляба, след като с актуализацията на бюджета от 1 юли ДДС стана 0%?

- Хлябът поевтиня с 20% във всяко населено място на България. Поевтиняването започна от търговските вериги, които спазиха своето законодателно задължение, както и обещанието си, че първи ще свалят цената на хляба. За първи път в България се случи тази социална мярка и тя е много успешна. Благодаря на всички политически сили, които проявиха държавническа мисъл и я гласуваха. Защото тя е в полза изцяло на българските потребители.

Ако тази мярка даде добри резултати, както казаха госпожа Нинова и други политици, тя може да бъде удължена. Защото каквото и да се случва със стойността на хляба, отгоре няма да има 20% ДДС. И ако дойде моментът да има промяна в цената на хляба, ние ще коментираме каква би била тя с ДДС и каква - без данъка, за да бъде ясно на хората. Аз ежедневно получавам телефонни обаждания от потребители, които ми благодарят и ме благославят. Някои от тях са възрастни и плачат по телефона: "За нас 25- 40 ст. са изключително много пари. Благодарим, че извоювахте тази мярка". Това са най-искрените ни почитатели, защото те са от поколението, което знае цената на хляба.

- Потребители твърдят, че в някои малки хлебарници няма промяна в цената или ако има, тя не е с 20% надолу и не е за всички видове хляб.

- 0% ДДС се отнася за всички видове хляб - и обикновени, и луксозни. Няма хляб, който да е изключен - и питки, и земели, и франзели. Ако някъде поевтиняването не е с 20%, това означава, че потребителят се натъква на сив сектор. Много често в годините са ни питали - как да различим сивия от белия сектор сред хлебопроизводителите. Ето, сега това е един нагледен пример как може да се различи. Опитът да се приберат пари, да се усвоят печалби за сметка на потребителя показва ясно какво е бизнес поведението на един оператор - производител или търговец. Но в момента бизнесът се осветява и аз очаквам скоро сивият сектор драстично да бъде свит.

- Щом хлябът във веригите и големите магазини е поевтинял, може би според пазарната логика това ще доведе до поевтиняване и при другите играчи на пазара.

- Точно така. Пазарният принцип е най-силният и мисля, че до няколко дни процентите ще се уеднаквят навсякъде. Защото Негово Величество потребителят има своето право на избор и той ще го упражни. Няколко стотинки са вече пари за всеки български потребител на фона на инфлацията и трудностите, които преживяваме.

- Това, че покрай хляба в парламента бе гласуван и 0% ДДС за брашното, как се отразява на себестойността?

- В момента все още нямаме отражение върху цената на хляба, защото все още моите колеги не работят с брашно с 0% ДДС. Но може би в края на месеца и в началото на следващия ще видим какво ще се случи. Отражението обаче няма да бъде унифициран процент. Защото всеки хлебопроизводител купува брашното от различни мелници на различна цена, според своите възможности, обеми на производство и според пазара, на който оперира. Но при всички случаи 0% ДДС на брашното ще даде отражение. Много е важно да подчертаем, че освен социален ефект, тази мярка има и силен икономически ефект. Защото и в момента продължават проверките на място на хлебопроизводители и търговци от няколко органа - НАП, КЗП, на места се включва и  ДАНС, особено при сигнали, че 0% ДДС не е отразен в цената и тя не е паднала. Макар че живеем в свободно пазарно стопанство, ненамаляването на цената е категоричен пример за спекула, опит на производител или търговец да прибере ДДС за сметка на потребителя. Контролът е много силен, той ще продължи, това е механизмът, който действа в целия ЕС. Има много страни в Европа, които в резултат на ковид мерките не само намалиха, но и премахнаха ДДС. Така че ние не сме първи, има изграден механизъм на контрол на европейските органи.   

- Колко време ще продължи ефектът на по-ниските цени?

- Предвидено е мярката да е до 1 юли 2023 г. Но хлябът, като всяка друга стока, е подвластен на промените в икономическото пространство и се отнасят до компонентите, които създават себестойността. От вторник имаме покачване на цената на газа. Но добрата новина е, че почти не останаха производители, които оперират изцяло на газ. Те комбинираха своето производство и имат възможност да избират - ток или газ. А в актуализирания бюджет за тока беше предвидена компенсация за цената за всички бизнес оператори в България. Т.е. вече имаме предвидимост по тази тема, което е много важно, защото успокоява бизнеса и няма паника на пазара.

- Да, това са много позитивни новини.

- Ще кажа още една - България е най-големият износител на хляб на европейския пазар сред Балканските страни! Това е изключително добра новина по отношение на гаранцията за качество на българските хлебни изделия. Защото да пробиеш на европейския пазар не е въпрос единствено и само на цена, а и на качество. Който не вярва, да се опита да продаде нещо на европейския пазар.

- Това е много интересна тенденция, защото хлябът, както и другите храни - например колбаси, сирена, са свързани с навиците и вкуса на клиентите и са специфични за всяка страна. Харесват ли европейците нашия хляб?

- Българският хляб има универсален кулинарен вкус. Харесва се от всички, за разлика от царевичния хляб на Румъния. Франзелите, които произвеждаме, се ядат във Франция и са вписани в кулинарното наследство на ЮНЕСКО. Земелите ни се ядат в Германия. Във всички топли точки в европейските магазини - там, където се продават топли изпечени изделия, ние продаваме български хляб. И това е в резултат на огромните усилия, отговорност и инвестиции на българските хлебопроизводители, както и на зърнопроизводителите, които отглеждат качествена пшеница. Партньорът, благодарение на който хлябът ни стига до европейските пазари, са търговските вериги. Няма друг начин да се случва тази добра практика. Трябва да си даваме ясна сметка, че за да продаваш във всяка топла точка на Европа, трябва да имаш огромен обем на производство, за да се договориш и да изпълниш заявките. Малките занаятчии не могат да стигнат до всяка точка на Европа, защото тяхното производство е в много малък обем.

- Каква ще е реколтата от пшеница, която се очаква?

- Очаква се около 7 млн. тона, м.г. беше повече. Жътвата ще приключи до десетина дни.

Трябва да развенчаем един мит - че в България се сеят фуражни сортове пшеница. Това не е вярно. Българската пшеница е с високи хлебопекарни качества. На фона на скъпите торове и газ кой би инвестирал в продукция, която се продава евтино? Ако някъде заради климатични катаклизми пшеницата не е с достатъчно протеиново съдържание, това не значи, че тя не е от хлебен сорт. Тогава тази пшеница се ползва основно за фураж.

И друга позитивна тенденция - България е на първо място в света по добив на пшеница на глава от населението. Тази тенденция е от последните 2 г. Но на нас ни се внушава, че сме малък производител. Напротив - ние сме много голям производител. Зърнопроизводителите заслужават адмирации и уважение, защото осигуряват продоволствената сигурност на страната ни.

- Каква е тази истерия от последните дни за  евтино украинско жито у нас, от което се прави хлябът ни?

- Не вярвам в слуховете, че в България има украинско жито в огромни количества. И веднага питам - къде може да бъде прибрано то? Нашите силози са достатъчни да бъде прибрана само нашата реколта. Освен това, ако има украинско жито, то трябва да се изследва за наличие на пестициди, за показатели за полезността му и дали няма да нанесе вреда при консумация на хората и животните.

По-скоро смятам, че това е някаква диверсия за подвеждане на потребителя. Мога да гарантирам, че българският хляб се произвежда единствено и само от българска пшеница. И всякакви спекулации за украинско жито са измислица. Не същото обаче е мнението ни за украински слънчоглед. Защото слънчогледът влиза направо в маслобойните. Ние още не прибираме слънчоглед. Предприятията, които произвеждат олио, имат възможност да преработят слънчоглед, който евентуално може да влиза в България от Украйна. Още повече, че цената на слънчогледа е 3 пъти по-висока от тази на пшеницата. Немислимо е някой да поеме риска да изнася количества пшеница от Украйна, за да продава евтино в България. Ако е необходимо нещо да се изнася, това са запасите от слънчоглед, защото влизат веднага за преработка. Контролните органи трябва да са наясно какво е влязло у нас през граничните пунктове, какво се превозва и накъде се превозва.

Зърнените култури никога не са се движили безконтролно по пътищата на Европа, независимо, че сме част от ЕС. За да се развенчае този мит е най-добре да се питат Агенция "Митници" и БАБХ, които взимат проби от всеки камион, жп вагон или кораб. Варненското пристанище е почти затворено за ремонт. Ако има товари, те трябва да влязат през Констанца и оттам да се претоварят в камиони по Дунав мост. А там всичко се контролира - какво се вози, за къде и т.н. Според мен някой се опитва да подведе българските потребители, да ги накара да се чувстват несигурни. Една добре позната в България ситуация.

  


Всички новини от категория Бизнес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички