Банките продължават да пилят лихвите. Колко още?

Лихвите по жилищните кредити, отпускани от българските банки, продължават да се понижават. Към края на юли средният лихвен процент по ипотечните заеми удари ново рекордно дъно от едва 2.47%. Това се случва именно през месеца, в който Европейската централна банка повиши за първи път от цяло десетилетие насам лихвените проценти като опит да се справи с високата инфлация, пише economic,bg.

Лихвите по кредитите за покупка на жилище са на практика единствените, които през последните около две години се движат в една посока – надолу. Именно така ипотечните заеми поевтиняха рекордно в рамките на стопанската история на България.

Статистиката на Българската народна банка показва, че само за месец средният лихвен процент по заемите за жилище се е понижил с 0.02 пр. пункта. Това е допълнителен стимул жилищното кредитиране, което вече надхвърли 15 млрд. лв., да продължава да расте.

За разлика от жилищните кредити, потребителските поскъпват през юли в синхрон с по-високото търсене за почивки, ремонти и други. Така в разгара на лятото лихвите по потребителските заеми за първи път от април насам се повишават и за първи път от половин година насам пак надхвърлят 8%.

Средната лихва по големите кредити за бизнеса – тези от над 1 млн. евро, намалява съществено през юли, като ръст се отчита само по малките заеми, договорени в лева.

Спестяванията

В същото време лихвите по депозитите на българските фирми растат, но остават на отрицателна територия, т.е. и през юли се запазва тенденцията от последната година бизнесът да продължава да гори от спестяванията си в българските банки от отрицателните лихви и таксите.

Данните показват още, че за първи път от поне шест години насам, откакто БНБ публикува статистика, лихвеният процент по свръхрезервите на банките се повишава. Той бе на ниво от -0.7% от октомври 2019 г., а сега се повишава на -0.53%. Толкова висок не е бил от есента на 2017 г. Това именно е лихвата, при която банките влагат излишните си средства по сметки на БНБ.

През последните две години свободните средства рязко нараснаха заради ударното спестяване вследствие на пандемията и банките трябваше да влагат повече средства в подобни сметки. Заради отрицателната лихва от 0.7% обаче те губеха пари и това бе причината да започнат да ограничават откриването на спестовни сметки и да въведат по-високи такси върху големите депозити. С решението на ЕЦБ обаче банките се задействаха и с обръщането на лихвения цикъл започнаха да възстановяват стандартните депозити и да премахват извънредните такси.