„Стандарт" и www.ewminteractive.com започват нова рубрика, предлагаща различен от общоприетия поглед върху финансовите пазари и връзката им с редица финансови, макроикономически, политически и социални събития по света. В предстоящите статии ще получите интересни анализи и неочаквани отговори на въпроси като „могат ли кризите да бъдат предвиждани и кой е виновен, когато те настъпят?", „какво причинява националистическите настроения в определени региони по света?" или „каква е истинската причина най-футболната страна в света да се бунтува срещу световното първенство по футбол?". А ако отговорът на всички тези въпроси се окаже един и същ? Проследете в най-новата рубрика на „Стандарт".
Вероятно сте чували твърдението, че при големи пазарни сътресения инвеститорите залагат на златото като „сигурна инвестиция", която да предпази състоянието им до идването на по-добри времена. Защо тогава златото загуби над 740 долара от стойността си между 2011 и 2013 година, точно в годините когато светът се бореше с последвията от най-унищожителната икономическа и финансова криза от 1932 година насам? Откъде идва тази репутация на жълтия метал и разумно ли е да се разчита само на нея? Трябва ли да следваме действията на „големите играчи" на пазара на злато?
В двайсетгодишния период от началото на 80-те години до 2000 година златото се намира в низходящ тренд. Дъното през 2000 година се формира при цени около 250$ за тройунция. Долната графика ще ни покаже какви действия са предприели редица централни банки в Европа в края на този мечи пазар.
Петнадесет европейски централни банки, сред които и английската, разпродават голяма част от златните си резерви, предвиждайки още по-ниски цени. Пазарът обаче има свои закони и не се съобразява с никого. Това което последва е силен възход, който вдига цената на златото с над 1600$ за тройунция до рекордните 1921$ през 2011 година. Петнадесетте централни банки пропускат целия ръст. Този пазарен връх е предхождан от друго погрешно решение на централните банки на Мексико, Русия, Китай и Тайланд, които, в очакване възходът да продължи, купуват при цени близки до 1400$. Именно това над 10-годишно поскъпване е причината златото да се счита за актив, чиято цена винаги расте. И трендът наистина продължава, но не за дълго. След върха от 1921$ през 2011, златото започва трайно поевтиняване като към момента се търгува на нива близки до 1230$. Само през 2013 година, скъпоценният метал изгуби 30% от стойността си, пропадайки от 1700$ до под 1200$ за тройунция.
Тези два примера показват, че и най-големите пазарни участници, каквито несъмнено са централните банки, не са застраховани от грешки. Те не са способни да управляват пазара, затова и като всеки друг пазарен участник, често биват надхитрявани от него.
Как стои ситуацията в момента?
През второто тримесечие на 2014 година Централните банки са закупили злато за 118 тона нетно. Според последните данни на Световния съвет по златото това представлява ръст от 28% на годишна база. Информация на същия източник гласи, че Общият размер на златните резерви в световен мащаб възлиза на 31 812 тона.
Изглежда, че централните банки, които без съмнение се вписват в понятието „големи играчи", считат златото за добра инвестиция към настоящия момент... точно както през 2011г. Очевидно ни е необходим по-надежден източник.
В такъв случай къде да търсим насоки за бъдещото развитие на пазара на злато? Може би във фундаменталната картина?
Когато говорим за пазара на злато, под фундаментални фактори разбираме златните резерви на централните банки, инфлацията, геополитическото напрежение, обезценката на основни валути, водеща до намалена реална покупателна способност и други.
Колкото до фактора златни резерви, по-горе вече стана ясно, че действията на централните банки не са особено надежден инструмент за прогнозиране на бъдещите цени на златото.
Относно останалите фактори, всеки един от тях беше налице до 2011 година, засилвайки мнението, че инвестирането в злато е едва ли не задължително. Въпреки тази логика, златото започна трайно поевтиняване.
Като изключим инфлацията, която преди около година официално премина в дефлация, останалите проблеми присъстват и към настоящия момент – напрежението в Близкия Изток е постоянна тема, а кризата Русия – Украйна, въпреки настоящото примирие, все още притеснява голяма част от инвеститорската общност. Непрекъснатите колебания в курсовете на основните валутни двойки са ежедневие.
Следвайки фундаментите, бихме могли да заключим, че настоящият момент предлага предостатъчно на брой фундаментални причини за инвестиране в злато. От големите медии разбираме, че такова е мнението и на мнозинството експерти.
Според CNBC, „може би тези причини карат фондовите мениджъри да засилват залозите си в посока на ръст на златото. Нетните дълги позиции в злато нарастнаха до 136 120 контракта миналата седмица... Това е шестото седмично увеличение на бичите настроения за последните седем седмици."
Но след като златото вече обори фундаменталната логика през 2011 година, защо да се доверяваме на същата логика и през 2014?
Разсъжденията дотук водят до извода, че не е удачно сляпо да се доверяваме на мненията на експертите, независимо от това на колко високи позиции в колко реномирани институции са те. Най-доброто решение е индивидуалният обективен анализ на пазарния тренд и неговите фази. На следващите графики е приложен Вълновият принцип на Елиът (линк към статия 1) с цел прогнозиране по отношение на златото, което се движи в диапазон между 1178$ и 1430$ от средата на Юни 2013 година насам, неспособно да направи нов връх или дъно. Вълновият модел, който отговаря на това ценово поведение се нарича „триъгълник". Нека да видим графика на златото, показваща периода, за който става дума.
Тръгълниците са модели продължаващи текущия тренд, но предшестващи последното движение от него. След като трендът преди триъгълника е низходящ, следователно трябва да очакваме ново поевтиняване, преди трендът да обърне нагоре. От графиката се вижда, че триъгълникът вече е пробит и златото отново се е отправило надолу, докосвайки 1180 за трети път през последните 16 месеца.
За да знаем къде точно се намираме, трябва да погледнем графика от по-голям мащаб, която да ни покаже къде се вписва този триъгълник в голямата картина.
Седмичната графика на златото показва, че е вероятно достигането на цени между 1000 и 1100 долара за тройунция. Твърде вероятно е когато тези нива бъдат доближени, големите институции – банки, инвестиционни фондове и хедж-фондове – да са настроени толкова отрицателно и песимистично спрямо златото, че да предвиждат едва ли не безкраен низходящ пазар. Въпреки това, едно значително възстановяване би трябвало да започне, вдигайки цената на жълтия метал обратно до горните върхове на триъгълника, тоест поне около 1400 долара за тройунция.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
