Инж. Георгиев, влизаме в новата година с мораториум на цената на тока, парното и топла вода и със скок на природния газ с 30 на сто. Кой ще бъде най-засегнат от тази ситуация?
Най-засегнати от повишението на цените на природния газ ще бъдат най-големите консуматори. Това са българските топлофикации, големите индустриални предприятия и металургията. Не на последно място крайните потребители. Повишението с 30% на цената на природния газ от 1 януари все пак е значително по-ниска от тази на газовите борси в Европа. Големият проблем е, че България е с най-нисък стандарт и покупателна способност в ЕС и за това за нас е немалко увеличение. Поскъпването на газа ще се отрази най-силно на газифицираните домакинства, на детски градини и общините. Мораториумът на цените на електроенергията, парното и ВиК услугите, наложен от 47-ото НС до 31 март, постави в още по-тежка ситуация топлофикациите, защото те са принудени да купуват газ на изключително висока цена, а продават на по-ниска .
Както вече споменах, тези дружества са най-големите потребители на природен газ в България. Ако трябва да говоря в цифри, на тях се пада една трета от доставките на "синьо гориво". Днес те осигуряват топлина на клиентите си на цени от 1 юли 2021 г. От тогава до днес стойността на заплащаното от тях „синьо гориво“ е нараснала близо три пъти. Кризата на енергийните пазари заедно с въпросния мораториум засяга нашия сектор. Възможно е да се стигне до момент, в който топлофикациите няма да могат да функционират. По тази причина смятам, че е нужно да има някаква компенсация, за да не станем свидетели на сценарий, при който те няма да имат възможност да работят на пълен капацитет. Вярвам, че ще се намерят най-добрите решения както за крайния потребител, така и за всички топлофикационни предприятия. Надявам се, че сегашната ситуация няма да бъде начало на още по-дълбока криза. Призовавам да изчакаме спокойно и да видим развитието преди да се всява паника в хората, особено днес, когато те са достатъчно изплашени от инфлацията и пандемията.
Неизбежно ли беше вдигането на цената на газа?
Редица са негативните фактори, които са причината за този скок в цените. Сами виждаме, че през последната година цената на природния газ в Европа преодолява рекордни върхове. Нека си припомним осезаемото покачване на цените на газа в Европа, което започна през пролетта. В последните дни на лятото стойността стана още по-висока. През декември котировките се удвоиха. Ако трябва да говоря в цифри, от юни 2021 г. цената на газа започна да се увеличава. Юни започна при стойности малко над 26 евро за мегаватчас, докато в края на месеца природният газ вече се търгуваше над 35 евро. Тенденцията на поскъпване продължи и след това докато на 21 декември беше отбелязан абсолютният максимум от 179,89 евро за мегаватчас. Казано накратко, основната причина за искането за увеличението е поскъпването на природния газ на европейските борси, от които зависи и цената у нас. Конкретно на въпроса Ви, за нас експертите това повишение беше очаквано и неизбежно. Когато падне мораториумът, КЕВР ще трябва да направи нови сметки. Тогава сигурно ще се предложи 20-25% поскъпване. Друга причина за повишение на цената на парното е високата цена на емисиите, която плащат топлофикациите. Всеки изхарчен кубик природен газ води след себе си задължение за закупуване на емисии парникови газове. Така цената на газа и цените на парниковите емисии надминават 80% от разходите.
Основен европейски приоритет остава Зелената сделка. Някои са на мнение, че е добра за богатите държави и лоша за тези като нас, които все още не сме достигнали тяхното икономическо развитие. Какво е Вашето мнение?
Преходът към чиста енергия ще отнеме доста време и ще бъде труден. Докато държавите изцяло започнат да произвеждат енергия от чисти горива, ще мине поне десетилетие. Дотогава, разбира се, държавите като България, които произвеждат над 40% от електроенергията си от въглища, ще работят за постепенната им замяна с по-екологични горива. През това време Европа ще продължава да разчита и на изкопаеми горива. Всъщност, Зелената сделка не изглежда нещо толкова страшно за България, ако успеем да осъществим плавен и справедлив преход. Дори бих казал, че имаме възможността да извлечем немалко ползи от нея. Освен намаляване на вредните емисии и борбата с климатичните промени, въглищните централи ще могат да бъдат модернизирани с газови мощности, а старите мини ще бъдат рекултивирани и частично използвани за ВЕИ. Във въглищните региони ще се открият нови работни места и след добро планиране и визия могат да станат индустриални паркове. България има рудни природни залежи - медни, златни и други метали. Ако Зелената сделка продължава да насърчава изграждането на големи соларни и вятърни енергийни мощности, то търсенето именно на тези наши богатства ще се покачат, а оттам и техните цени. Тези залежи биха били желани и от чуждестранни инвеститори.
Смисълът на Зелената сделка обаче е и нещо много повече от сбогуване с въглищата. Всъщност, става дума за огромна възможност за трансформация към една нова, модерна, по-малко енергоемка, високотехнологична, ефективна и далеч по-конкурентоспособна икономика. Разбира се, Зелената сделка си има своята цена. За да не бъде така висока, е необходимо да не се бавим с преструктурирането на секторите, засегнати от Зеления пакт. Това не е само енергетиката, пряко отражение на зелената политика ще има в животновъдството, земеделието, транспорта и т.н. Бих определил Зелената сделка като нова индустриална революция, водеща след себе си нова перспектива на устойчиво развитие и благосъстояние. Рискове и предизвикателства има и те са свързани с опасността да не се вземат мерки на време, да не се проведат реформи и да няма ясна визия за бъдещето на всеки един от изброените сектори.
Какво е бъдещето на българската енергетика?
Бъдещето на енергетиката е тя да става все по-зелена. Като част от ЕС ние трябва да следваме и изпълняваме техните амбициозни планове, а именно нисковъглеродно производство. За тази цел инвестициите ще продължават да бъдат насочвани към нови технологии, енергийният микс ще включва повече природен газ и възобновяеми източници, както и атомна енергия. Необходимо е да се работи и за повишаване на енергийната ефективност. Имаме още много работа, която трябва да бъде свършена по Зелената сделка и да бъдат определени ясно националните приоритети, за да не останем "зад борда", а да може да се възползваме пълноценно от възможностите, които би ни дала тази икономическата трансформация.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
