Ентусиазмът по скалата на Брансън

Раз­брах, че Бъл­га­рия със сво­я­та кра­си­ва при­ро­да е ед­но от най-доб­ри­те мес­та, къ­де­то да се из­диг­неш с ба­лон. Очак­вам с не­тър­пе­ние да нап­ра­вя то­ва при след­ва­що­то ми ид­ва­не ту­к", ка­за Ри­чард Бран­сън на 19 май в Со­фия.

Да, по­доб­на рек­ла­ма бъл­гар­ски­ят ту­ри­зъм не е и съ­ну­вал, но да­ли то­ва бе­ше лю­без­на фра­за на въз­пи­тан гост, или в близ­ко бъ­де­ще све­тов­ни­те ме­дии все пак ще пре­да­дат по­лет на ба­лон с чер­ве­но­то Virgin над стра­на­та ни?

Всич­ко е въз­мож­но, но си­гур­но­то е, че Ри­чард Бран­сън ве­че се из­диг­на с ба­лон на АР­ТЕКС в Бъл­га­рия, над НДК, след сре­ща­та му там с бъл­гар­ски пред­при­е­ма­чи и въ­об­ще по­чи­та­те­ли. Мно­зи­на пи­тат хо­ра­та от АР­ТЕКС ИН­ЖЕ­НЕ­РИНГ, ге­не­ра­лен спон­сор на сре­ща­та, как са го на­ка­ра­ли да се ка­чи. "Чо­век ка­то не­го не мо­же да бъ­де ни­то на­ка­ран да нап­ра­ви не­що, ни­то спрян, е не­из­мен­ни­ят от­го­вор на арх. Ве­се­ла Ми­ря­но­ва, из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на ком­па­ни­я­та. Вед­на­га от­клик­на на по­ка­на­та! Той е спон­та­нен чо­век, кой­то, всич­ки се убе­ди­ха, ус­пя­ва да уло­ви и де­ня, и ми­га."

Всъщ­ност АР­ТЕКС, из­ця­ло бъл­гар­ска ар­хи­тек­тур­но-стро­и­тел­на ком­па­ния, ня­ма биз­нес, свър­зан с топ­ло­въз­душ­ни­те ба­ло­ни. По­ле­ти­те с тях са на фон­да­ци­я­та "На­ши­ят дом е Бъл­га­ри­я", се­мей­на фон­да­ция на АР­ТЕКС за ини­ци­и­ра­не на съ­би­тия с об­щес­тве­на зна­чи­мост, по­пу­ля­ри­зи­ра­щи кра­со­та­та на при­ро­да­та на Бъл­га­рия, кул­тур­ни­те и ис­то­ри­чес­ки­те и цен­нос­ти. "Въз­душ­ни­те раз­ход­ки" над Бе­лог­рад­чиш­ки­те ска­ли, Се­дем­те рил­ски езе­ра, Мел­ник, Ро­зо­ва­та до­ли­на се пра­вят ня­кол­ко пъ­ти в го­ди­на­та, не са ко­мер­си­ал­ни и учас­ти­е­то в тях е въп­рос на ли­чен ен­ту­си­а­зъм.

Имен­но ен­ту­си­аз­мът по­ма­га на ор­га­ни­за­то­ри­те-фир­ма Ар­чвен­чър, ме­дий­ни­те пар­тньо­ри и ге­не­рал­ния спон­сор -АР­ТЕКС -да прив­ле­кат (не "да до­ка­ра­т"!) Ри­чард Бран­сън в Бъл­га­рия и ко­га­то нас­той­чи­во им пов­та­рят, че "ня­ма да ста­не". Въп­ре­ки крат­кот­рай­но­то раз­гла­ся­ва­не ,сре­ща­та в На­ци­о­нал­ния дво­рец на кул­ту­ра­та пре­диз­ви­ка ин­те­ре­са, оби­чай­но свър­зван с рок­гру­па. И нес­лу­чай­но: за ми­ли­о­ни­те си по­чи­та­те­ли Бран­сън е чо­ве­кът, кой­то връ­ща страс­тта в биз­не­са, прев­ръ­щай­ки го в син­тез от изоб­ре­та­тел­ност, аван­тю­ра и най-ве­че бунт сре­щу ста­ри­те пра­ви­ла и тро­ма­во­то мис­ле­не. Бран­сън е осо­бе­но ат­рак­тив­на фи­гу­ра за мла­ди­те пред­при­е­ма­чи, за ко­и­то нав­ли­за­не­то в биз­не­са е и въп­рос на дър­зост.

Уме­ни­е­то да ра­бо­тиш с хо­ра­та от сво­я­та ком­па­ния и уни­кал­на­та идея, ко­я­то пра­ви жи­во­та на хо­ра­та по-до­бър... То­ва са пред­пос­тав­ки­те за ус­пе­шен биз­нес, из­тък­на­ти от праг­ма­ти­ка с прик­лю­чен­ска ду­ша и ра­бо­то­хо­лик с из­лъч­ва­не на чо­век, кой­то се за­бав­ля­ва, Ри­чард Бран­сън. "Хо­ра­та" бе­ше клю­чо­ва­та ду­ма в дву­ча­со­ва­та сре­ща в НДК. Пър­во­то ус­ло­вие да бъ­деш биз­нес пар­тньор или ме­ниджър на ком­па­ния на Virgin? Да об­щу­ваш доб­ре с хо­ра­та, да из­важ­даш най-доб­ро­то от тях. "Не ис­ка­ме на­ша­та ком­па­ния да се об­вър­зва с чо­век, кой­то е не­уч­тив, груб с ня­ко­го", ка­то из­рич­но под­чер­та, че то­зи ня­кой мо­же да бъ­де на ре­цеп­ци­я­та или да мие по­да.

"В биз­не­са ця­ла­та ра­бо­та е в хо­ра­та, ця­ла­та ра­бо­та е в уме­ни­я­та на хо­ра­та". В бли­зък кон­такт с ре­ди­ца све­тов­ни ли­де­ри, Бран­сън е из­вес­тен и с то­ва, че лич­но тър­си мне­ни­е­то на обик­но­ве­ни кли­ен­ти... нап­ри­мер, ко­га­то им сер­ви­ра на­пит­ки в по­лет на Virgin. Kо­му­ни­ка­тив­нос­тта на един биз­нес не е от­го­вор­ност на PR от­де­ла, не е свър­зан и с док­ла­ди­те на со­ци­о­ло­ги­чес­ки­те про­уч­ва­ния или с ана­лиз на ре­ак­ци­и­те на фо­кус гру­пи, а е уме­ние да из­слуш­ваш чо­ве­ка пред теб - кли­ент или ко­ле­га - и да вли­заш в ди­а­лог с не­го без наг­ла­са­та, че ти раз­би­раш по­ве­че. Клю­чо­ва­та ду­ма по от­но­ше­ние на слу­жи­те­ли­те бе­ше гъв­ка­вост: да от­клик­ваш на тех­ни­те ин­те­ре­си, нуж­ди и пред­по­чи­та­ния нап­ри­мер по от­но­ше­ние на раз­пре­де­ле­ни­е­то на ра­бот­но­то вре­ме: "то­га­ва в от­го­вор те ще ти да­дат 100%". Ако се све­де до фор­му­ла, мо­же да проз­ву­чи та­ка: де­мок­ра­ти­зъм, де­ле­ги­ра­не, до­ве­рие. От­на­сяш се към всич­ки ка­то към рав­ни; въз­ла­гаш за­да­чи с до­ве­рие, че ще бъ­дат из­пъл­не­ни по най-доб­рия на­чин и със съз­на­ни­е­то, че е нор­мал­но да се до­пус­кат и греш­ки.

Ед­на от при­чи­ни­те ми­ли­ар­дер ка­то Бран­сън да пре­диз­вик­ва по­ве­че сим­па­тии, от­кол­ко­то ре­зер­ви и ан­ти­па­тии, е, че при не­го биз­нес­ме­нът има имиджа на ен­ту­си­аст с об­щес­тве­но съз­на­ние, а не на аку­ла. Биз­не­сът е "го­ля­мо за­бав­ле­ние и во­ди до ис­тин­ски про­ме­ни", той е це­ле­ус­тре­ме­ност, енер­гия, а не хищ­на нас­тър­ве­ност. Зна­чи­тел­на част от раз­съж­де­ни­я­та на Бран­сън бя­ха вър­ху биз­не­са ка­то ес­тес­твен учас­тник в бор­ба­та със со­ци­ал­ни­те проб­ле­ми. Спо­ред не­го на дър­жа­ва­та й лип­сва де­ло­ви­ят под­ход на биз­не­са, ка­то за при­мер да­де об­я­ве­на­та от де­се­ти­ле­тия, но без­ре­зул­тат­на вой­на на нар­ко­ти­ци­те. За­я­ви, че да се тре­ти­рат нар­ко­за­ви­си­ми­те ка­то прес­тъп­ни­ци, вмес­то ка­то хо­ра със здра­вен проб­лем, е теж­ка греш­ка, и че ако та­зи "вой­на" бе­ше не­гов биз­нес, би го зак­рил след пър­ва­та го­ди­на, щом е не­е­фек­ти­вен... Вся­ка ком­па­ния - спо­ред своя ръст - би мог­ла да се на­со­чи към проб­лем: мес­тен, на­ци­о­на­лен и ли гло­ба­лен, да го До­си­но­ви" и та­ка да по­мог­не, при­зо­ва Бран­сън.

Ан­га­жи­ра­ност със све­та тук и се­га, от­но­ше­ние към все­ки драз­нещ проб­лем ка­то към не­по­до­зи­ра­на биз­нес въз­мож­ност, ува­же­ние към при­но­са на все­ки чо­век в ком­па­ни­я­та... Ни­ма Ри­чард Бран­сън ня­ма тай­ни за ус­пе­ха си? Раз­би­ра се, че има. За ед­на от тях той за­гат­на: про­ект "за не­що ра­ди­кал­но", по ко­е­то ра­бо­ти от ми­на­ла­та сед­ми­ца, но но­ви­на­та ще бъ­де ог­ла­се­на след два-три ме­се­ца. "се­ща­ше се поч­ти дет­ска­та ра­дост от прик­лю­че­ни­е­то, от пред­вкус­ва­не­то на не­що не­о­бик­но­ве­но. Фе­но­ме­нът Бран­сън си­гур­но се дъл­жи на то­ва, че не про­пус­ка въз­мож­ност за не­що въл­ну­ва­що ни­то в биз­не­са, ни­то в за­бав­ле­ни­е­то. А той са­ми­ят ве­ро­ят­но би ка­зал, че не пра­ви раз­ли­ка меж­ду две­те.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com