- Пчелите преживяват няколко пандемии, борят се с опасен вирус
- Пчелните продукти подобряват имунитета и са източник на дълголетие, казва доц. Юлиян Станчев в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
Доц . Юлиян Станчев се занима с пчеларство от детските си години. Завършил е математика и информатика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доцент е по информатика, преподавател във Военновъздушното училище от 40 години. Председател е на Областния пчеларски съюз в Плевен от 10 г. Член е на Консултативния съвет по пчеларство към Министерството на земеделието. Управител е на Обединен български пчеларски съюз – най-голямата национална пчеларска организация.
- Цената на меда се равнява с тази на кравето масло - 20 лева на килограм
- 80 фирми от 12 страни участват на изложението в Плевен
- Прополисът е естествен антибиотик, унищожава бактериите
- Доц. Станчев, Плевен е домакин на международно пчеларско изложение. Какви са очакванията ви за форума, колко и какви са участниците?
- Участниците в изложението са около 80 фирми от 12 страни. Имаме изложители от Балканските страни, Индия, Полша. Очакваме да бъдат представени нови технологични решения, нови образци на пчеларски инвентар, нови продукти.
- Какви са основните проблеми пред пчеларството в момента, как се отрази пандемията на сектора?
- Проблем за пчеларството ни са различни болести, предизвикани от вируси, бактерии, акари, паразити и др. Пчелите преживяват години наред няколко пандемии. Ние се оплакваме от проблемите, които ни създаде сега пандемията от коронавирус, но пчелите живеят в пандемия от един акар (миниатюрен паяк б.а.), който милиони години е бил в Индонезия, но се разпространи в целия свят. Открит е през 1904 г. в Индонезия, но след това започва да се разпространява с различни пчеларски материали във Виетнам, Китай, Япония, Сибир. От Сибир бързо се разпространява до европейската част на Русия през 60-те години и през 1970 г. вече беше у нас, докараха го със самолет. Аз тогава за пръв път съм видял акар – през есента на 1970 г. На всяка втора пчела имаше акар в нашите семейства.
- Той вижда ли се с човешко око?
- Колкото върха на карфица е, вижда се с просто око. И е много маневрено животинче – като въшка е. Изключително много се разпространи. Един акар, съпоставен с човешкото тяло, се равнява все едно да имате на гърба 2 килограма паразит, който ви смуче кръвта. Той пробива обвивката на пчелата и започва да смучи хемолимфа и белтък. Пчелата първо започва да пълзи, не може да лети и умира, а акарът се прехвърля на друга пчела. Ако не се вземат мерки, ще се случи това, което се е случило с дивите пчели. Дивите пчели в Европа са почти унищожени от пръсканията и от този акар, защото няма кой да се погрижи за тях. Има различни методи за борба с акара – механични, биологични, химически препарати. Но пак остава. Зимата презимува и пролетта започва да се развива – първо влиза където са яйцата, загнездва се там и докато се развива какавидата, той почва да смуче и излиза с пчелата на гърба. Тя лети и не може да го свали. Има пчели, които се пощят и чистят, но този проблем остава.
Освен това този акар носи десетина много опасни вируса със себе си. Единият е деформиращ крилата – пчелата се ражда без крила. Това е следствие на този вирус.
Другата пандемия пък е причинена от бактерия, която дойде също от Азия. Тя разяжда червата. Нещо като ковид – той действа на белия дроб, а тази бактерия разяжда червата на пчелата и тя умира. В последните годни всички пчелари са потърпевши.
- Значи и пчелите са засегнати от техния вариант на ковид...
- Да, може да се каже.
- В същото време обаче медът на пчелите може да предпази хората от вируса, тъй като подсилва имунитета?
- Редица изследвания показват, че редовното приемане на пчелен мед повишава имунобиологичната реактивност на организма и го прави устойчив на инфекции, има профилактично действие и е източник на дълголетие. Пчелният мед повишава имунобиологичните защитни сили на организма.
Има и български изследвания. В България имаме една голяма величина на апи терапията – проф. Стоймир Младенов. Той беше предложен от сръбските пчелари за Нобелова награда, тъй като има огромни изследвания за действието на меда на различните органи, на различните болести. Издаде книга съвместно със сръбски лекар, с когото са работили заедно – „Апитерапия“.
Прополистът пък е естествен антибиотик и има бактерицидно действие. Прополисът е нещо изключително и трябва да се разшири употребата му. Всички пасти за зъби го слагат, защото действа заздравяващо на венците, както и на всички кръвоносни съдове и вътрешни стени. Затова се препоръчва всеки ден да се приема по 10-15 капки в кафе, в мляко, в мюсли. Той действа укрепващо на всички съдове и тъкани, както и на стомашно-чревния тракт.
- Колко мед яде българинът?
- Средно около 400 грама годишно на човек е консумацията на пчелен мед в България. В повечето европейски страни е над 1 килограм. Една от целите на изложението е популяризиране на пчелните продукти сред населението. В годините в България се добиват от 9 до 12 000 тона пчелен мед. Около 3000 тона пчелен мед се консумира в страната. Останалото количество се изнася в чужбина.
Това е жалко за нас. Защото медът ни е хубав. В съседните страни също не е лош. Например Турция вследствие на многогодишно представяне и реклама е вторият в света производител след Китай. Към 105 000 тона произвежда Турция, като над 90 000 тона консумират турците.
У нас също хората, които се интересуват от здравословно хранене, ядат повече мед. Но има и други, които въобще не го познават.
- Има ли некачествен мед на пазара, как да го познаем?
- Качественият мед кристализира при температура под 16ºС, с изключение на акациевия мед. Некачествен мед е онзи, към който са добавени подсладители, най-често глюкозо-фруктозен сироп.
- Колко е нормално да струва един буркан качествен мед?
- Дълги години цената на 1 кг пчелен мед се е равнявала на цената на 1 кг краве масло. Или два пъти цената на кравето сирене. Или цената на меда би трябвало да бъде около 20 лв .
- В последните години имаше сериозен проблем с пръскането на земеделски площи с пестициди, които избиват пчелите. Решен ли е вече той?
- Отравяния на пчели извършват земеделци, които не спазват Наредбата за опазване на пчелните семейства, Закона за защита на растенията и други наредби и закони. Отравяния се получават при пръскане на цъфтяща растителност, пръскане през светлата част на деня, пръскане при вятър и др. В развитите страни отравянията са рядкост.
За миналата година няма никакви отравяния от тях, защото заместник-председателят на Европейската комисия ги заплаши, че ще им се отнеме от субсидията, а те получават огромни субсидии. Голям проблем за България е и глифозата. В Германия е установено, че във всяка храна, която се купува – месни и млечни продукти, има глифозат. ГМО културите са устойчиви на глифозат и се пръска многократно повече и неминуемо глифозатът попада в растенията и от там във фуражите. И така попада в храната и плодовете, което е голям проблем, защото има опустошително въздействие не само за растенията, но и за живите организми.
- Какви други проблеми има в сектора?
- Липсата на храна е проблем на места, където не се отглеждат медоносни земеделски култури. Липсата на медоносни горски видове и ливади, особено в равнинната част на страната, лишава пчелите от храна. Отравянията от препарати за растителна защита.
- Колко хора в България се занимават с пчеларство?
- Броят на регистрираните пчелини в България е около 12 000. Има и значителен брой нерегистрирани любителски пчелини. Има села със значителен брой нерегистрирани пчелни семейства. Приблизително около 20 000 са пчеларите в България. За 2020 г. броят на регистрираните пчелни семейства в България е 863 000.
- От известно време у нас се говори за т. нар. градско земеделие. Една от идеите е за разполагане на кошери в големите градове, където не се пръска с препарати, както в земеделските райони. Доколко може да се реализира нещо такова в България?
- Градско пчеларство се развива в големи градове като Ню Йорк, Лондон, Париж, Мелбърн, Виена и др. за опрашване на медоносните растения. В България градовете са малки по площ и опрашването се извършва от пчелни семейства, разположени в околностите на градовете, както и от други насекоми – опрашители.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
