АЕЦ "Козлодуй" може да свали цената на тока най-много с 3,5 на сто, сочат изчисления на в. "Стандарт". Откъде може да дойдат останалите 4,5%, за да се получи обещаното от премиера в оставка Бойко Борисов поевтиняване на тока с 8 на сто - засега на никого не е ясно.
АЕЦ "Козлодуй" произвежда годишно 16 млн. МВтч електроенергия, сочи сайтът на централата. 60% от това количество - 9,5 млн. МВтч, централата продава на регулирания пазар. Именно тези 9,5 млн. МВтч допринасят за сериозно намаляване на цената на микса от електроенергия, която потребяват всички битови и малки индустриални потребители с персонал под 50 души и годишен оборот до 19,5 млн. лв. Тези 9,5 млн. МВТч са около 38% от енергията за регулирания пазар.
Какво ще стане наистина, ако държавата се опита да задължи АЕЦ да продава всичкия произвеждан ток на регулирания пазар?
Първо, до края на регулаторния период - 30 юни 2013 г., това е абсолютно невъзможно. Причината е, че централата има вече сключени договори за продажба на свободния пазар, които няма как да промени. Според осведомени енергетици около 15% от производството на АЕЦ ще отива за изпълнение именно на тези договори. Какво е точното количество никой не успя да каже с вече прословутата теза "търговска тайна".
Второ, ако останалите 25% бъдат пренасочени от свободния пазар към електромерите на защитените потребители, това ще увеличи количеството на евтиния ток от "Козлодуй" в общия енергиен микс от 9,5 млн. МВтч на около 13 млн. МВтч. Така делът на "атомния ток" на регулирания пазар ще скочи от 38% на 52%.
Трето, това прехвърляне на евтин ток от АЕЦ "Козлодуй" към регулирания пазар на битовите абонати и малките индустриални потребители няма да повлияе толкова много на цените на тока. Вярно е, че АЕЦ "Козлодуй" продава енергията си на регулирания пазар на цена от 42,3 лв. за МВтч без ДДС. Вярно е обаче, че крайната цена на енергията за потребителите зависи от всички добавки - за "зелена енергия", високоефективно комбинирано производство, "невъзстановяеми разходи" плюс всички такси - за достъп до и пренос през електропреносната мрежа, за достъп до и пренос през разпределителните мрежи на средно и ниско напрежение. А с много от централите, от които се купува ток, има дългосрочни договори, които не може да се променят. Следователно дори ако АЕЦ "Козлодуй" продаде 85% от евтиния си ток на регулирания пазар, неговата ниска цена реално ще повлияе само върху около 25% от цената на тока за крайните потребители. Точната сметка сочи, че това ще намали максимум с около 3,5% сегашните сметки за ток.
На 100 лв. сметка - до 3,5 лв. намаление.
Какъв ще бъде резултатът обаче за самата АЕЦ?
40-те процента от тока, който АЕЦ продава на свободния пазар, носят около 52% от приходите на централата, а 60-те процента, продавани на регулирания пазар, дават около 48%. Следователно, ако АЕЦ бъде задължена да продава цялото количество произвеждана електроенергия на регулирани цени, приходите й ще паднат с около 180 млн. лева, а печалбата й - с над 70%.
Така че намаляването на сметките ни за ток с около 3,5% на практика ще лиши АЕЦ "Козлодуй" от средства за инвестиции за удължаване на сроковете на експлоатация на V и VI блок и за куп още необходими дейности. Образно казано, с едно такова решение българската държава би отрязала дънера на стабилността на цялата ни енергетика. Затова е добре управляващите да потърсят други варианти за намаляване на цените на тока, като спирането на старите централи "Марица-3" и "Брикел", както и чрез внимателно преразглеждане на всички разходи, които правят ЕРП-тата, смятат енергетици.
До 7 млрд. ще платим за тока от соларите
Около 7 млрд. лева ще платим като крайни потребители за тока, който ще произведат фотоволтаичните централи до изтичането на сега действащите договори за изкупуване на електроенергия от тях. Това оповести председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев на последното заседание на парламентарната комисия по икономика, енергетика и туризъм. Добре, че в началото на 2012 г. променихме закона, който задължаваше държавата да изкупува 25 години тока от фотоволтаиците на фиксирани цени до 760 лв., без право да може да ги променя с повече от 5% годишно, допълни Велчев. С промяната на Закона за енергията от ВЕИ ние прекратихме тази голяма несправедливост, категоричен бе Велчев.
Въпреки това т.нар. зелена енергия е в основата на поскъпването на тока с близо 14% от 1 юли 2012 г. и косвено се превърна в искрата, която подпали сегашните протести.
Бързайки да хванат високите изкупни цени от стария регулаторен период до средата на 2012 г., които бяха между 485 и 760 лв. за МВтч, фирмите направиха чудеса от храброст и с благословията на бившия председател на ДКЕВР Ангел Семерджиев и хората му само за месец и половина - през май и юни 2012 г., успяха да пуснат в експлоатация около 500 МВт фотоволтаични паркове. Именно това наложи да бъде увеличена почти три пъти таксата за "зелена енергия" в сметките ни за ток.
На последното си заседание парламентарната икономическа комисия трябваше да обсъди проект за промяна на Закона за енергетиката, внесен още през ноември 2012 г. С него трябваше да се реши приходите от цените за достъп до преносната и разпределителните мрежи, "заплащани от производителите на електрическа енергия от ВЕИ, ползващи преференциални цени, да се използват и за компенсиране на разходи, произтичащи от задължение за изкупуване на ел. енергия на преференциални цени по Закона за енергията от ВЕИ, на обществения доставчик и крайните снабдители". Срещу това скочиха представителите на Българската фотоволтаична асоциация, като го нарекоха "кръстосано субсидиране" и заплашиха да сезират Брюксел. "Уволненият шеф на ДКЕВР Ангел Семерджиев три пъти се опита да прокара този законопроект и не успя, коментира независимият депутат Марио Тагарински. Този проект е изготвен от него, така че, макар Семерджиев да го няма, духът му витае тук, в зала "Запад" на Народното събрание, категоричен бе Тагарински.
От 2015 г. избираме сами доставчика си
Всеки потребител ще бъде свободен сам да избира своя доставчик на ток. Това ще започне да става постепенно след приемането на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, която ДКЕВР разработи спешно и обсъди на 14 февруари 2013 г. Промените в Закона за енергетиката, които дават зелена светлина за това, бяха приети от парламента още миналата година. С тях се дава право на хората и фирмите, абонати на едно ЕРП, да изберат за свой доставчик друго ЕРП или съвсем друг краен доставчик на ток от тези, които тепърва ще се регистрират у нас. Измененията в закона и наредбата отразяват изискванията на Третия енергиен либерализационен пакет на ЕК.
Промените ще сложат край на частните монополи в доставките на ток за битовите абонати и малките индустриални потребители. Най-късно до края на 2015 г., а е възможно и по-рано, всички домакинства и малки фирми ще бъдат свободни сами да избират своите доставчици на ток така, както това вече става в Германия, Италия, Холандия и пр. страни от ЕС - без България, Естония и Великобритания.
Най-сериозно ще усетят либерализацията на електроенергийния пазар фирмите с до 50 души и до 19,5 млн. лв. годишни приходи. Те ще трябва да купуват ток от свободния пазар, след като ДКЕВР издаде на трите ЕРП-та и НЕК лицензи за "доставчици от последна инстанция". Излизането на тези фирми на свободния пазар ще ги застави да инвестира в създаването на свои отдели, които да се занимават с търсенето на доставчици на ток, подаването на заявки и със сключването на сделки за определени количества енергия. А това няма да никак лесно.
Либерализацията ще създаде условия на пазара на ток да се появят и много нови доставчици, които ще се стараят чрез предлагане на възможно най-ниски цени да привлекат колкото могат повече потребители. Точно тази борба за клиенти се очаква да доведе до намаляване на цената на тока.
След време обаче на пазара ще останат само големите доставчици, тъй като ще се появи дисбаланс на електроенергията за определени часови зони. Малките доставчици няма да могат сами да балансират недостига или излишъка на енергия за своите потребители. Това ще ги изхвърли от пазара и ще останат големите, които ще могат да се самобалансират вътрешно. За целта ще се създадат и регистрират т.нар. балансиращи групи, в които вътрешно ще се балансират количествата електроенергия между отделните потребители, без да се налага те да излизат и да купуват допълнителни количества ток на скъпия спотов пазар или да продават излишъците си по-евтино, на загуба.
ДКЕВР ще гарантира непрекъсваемост на доставките на ток само на социално слабите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
