Случката с Корпоративна търговска банка явно е като обеца на властта. Кабинетът "Борисов 2" взема мерки, за да не се повтори драмата при предишното управление на Пламен Орешарски, когато КТБ се срина насред лятото. Финансовият министър Владислав Горанов вече обяви, че правителството възнамерява да подложи банките в България на щателна проверка, за да бъдат избегнати неприятни изненади. По този начин ще бъде възвърнато и доверието към банковата система и сигурността за парите на вложителите.
"За да върнем доверието в банковата система, трябва да се извърши преоценка за качеството на активите на банките и след преценка за това качество да се извършат необходимите корективни действия, ако се налагат", каза пред Дарик радио министър Владислав Горанов през уикенда. Той препоръча преди това да се въздържаме да клатим лодката безпричинно.
"Има сили, които имат интерес от дестабилизация на България. Без да смятам, че има някакви апокалиптични сценарии, се забелязват съзнателни опити за внушение и съзнателни усилия за дестабилизация", изтъкна финансовият министър. За да се пресекат подобни опасни действия, ще трябва обществото да бъде съвсем сигурно, че банките са напълно безпроблемни и в добро здраве. Най-сигурният начин за това е да се направи щателна проверка на тяхното финансово състояние.
Инициатор на проверката е правителството, а организатор вероятно ще е БНБ
предположиха от банковите среди. Министър Горанов изрично оповести, че оценката ще бъде направена от външен одитор, като намесата на централната банка ще бъде избегната заради нейните пропуски в надзора, които станаха видни след влизането на квесторите в Корпоративна банка. Все още няма яснота кои ще бъдат одиторските фирми, но за пример финансовият министър даде компаниите, които са правили одитите на европейските кредитни институции при стрес тестовете. Според "Капитал Daily" основно това са били американските "BlackRock Solutions" и "Oliver Wyman". Съмнително е, че тези големи компании ще проявят интерес към слаб пазар като нашия, но напълно вероятно е да се включат някои от "голямата четворка", които имат представителства в България. Това са "ПрайсУотърхаус Купърс", КПМГ, "Делойт" и "Ърст енд Янг" (с ново име EY). По принцип цената на одита се плаща от проверяваните банки, както това стана и с европейските трезори през 2014 г.
Всъщност става въпрос не точно за преоценка на активи, а за преглед на кредитните портфейли на банките, каза за "Стандарт" шеф на една от големите кредитни институции у нас. Терминът е AQR (Asset quality review) и стана популярен в края на 2013 г., когато се подготвяха стрес тестовете на банките в Европа. Такава процедура бе направена миналата година задължително при присъединяването на европейските банки към банковия съюз. Процедурата сега вероятно ще бъде същата, но това не е задължително, смятат одитори. По принцип проверката не е стандартизирана, а се прави в зависимост от това какво иска да научи проверяващият и какви цели иска да постигне
Затова задължително е при всяка подобна проверка
предварително се задават параметрите и показателите
по които ще се прави тя и за които се иска повече информация. Така че напълно е възможно за българските банки да се посочат различни балансови елементи за проверка, коментират запознати. Едно обаче е безспорно - тя трябва да бъде приложена към всички банки в България. В противен случай ще се стигне до неравнопоставеност и ще се смята, че проверените банки са съмнителни, коментираха от финансовите среди. Подобни проверки за България биха продължили между три и шест месеца. Още един чифт очи да прегледат тези неща, които по принцип се гледат от регулатора, коментират банкери, които нямат притеснения по отношение на тези проверки. Като първа цел на тези проверки, в препоръките за провеждането на подробните оценки, Европейската централна банка (ЕЦБ) е посочила подобряване прозрачността на счетоводните баланси на банките и по този начин да се пристъпи към тяхното подобряване. Институцията препоръчва това да са част от стрес тестовете за 128-те банки, които влязоха в европейския банков съюз. В документа е казано още, че при констатирането на всеки капиталов недостиг ще е необходимо укрепване на капиталовите буфери или други надзорни интервенции. Една от първите мерки в такива случаи е вдигането на капитала в близък времеви план.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
