София. 20 години след като бе даден старт на приватизацията у нас – през 1993 г., оценките за нея са изключително противоречиви. Преди няколко месеца държавният глава Росен Плевнелиев заяви, че имаме "най-лошата приватизция в света". Според него сме продали активи за 30 млрд. евро. от времето на Тодор Живков, за 3 млрд. евро. Думите му провокираха остра реакция на недоволство у ДСБ. Политическата поляризация в гледната точка за един процес не е нещо неочаквано. Мнението за приватизацията у нас обаче е противоречиво и сред експертите, и сред хората. Какво сочат фактите? На едната везна са сделки, станали нарицателни за лошо раздържавяване - "Кремиковци", ОЦК-Кърджали, БГА "Балкан". А на другата – успешни примери като "Загорка", "Асарел Медет" и др. Всяко правителство пък продължава да припознава приватизацията като единственото спасение за държавните предприятията, които обикновено са в тежко финансово положение. Най-пресният пример е ВМЗ-Сопот, а на опашката чакат БДЖ, "Кинтекс" и още не малко дружества. Къде е истината?
Какво показват цифрите
Според официалните оценки стойността на държавните предприятия, които страната ни е притежавала в началото на приватизацията, е много далеч от тиражираните 30 млрд. евро. На 580 млн. лв. са възлизали дълготрайните материални активи по тяхната балансова стойност към 1995 г, показват данните на Агенцията за приватизация. До края на миналата година от тях са раздържавени 66.2%, или активи за 383 млн. лева. Като брой предприятия това са 2 937 цели заводи, хотели и фабрики, и 2 323 обособени части. Най-голям е броят на приватизираните предприятия в сферата на промишлеността (1 646 броя), следва търговията (1 175 броя), земеделието (621), строителството (536), туризма (524). Освен това са изтъргувани и 4 230 миноритарни пакети, останали нераздържавени след вече сключени сделки.
Всички тези предприятия са продадени за 9.8 млрд. лв. ($6.4 млрд.). Освен това при сделките са поети обещания за инвестиции в размер на $4.8 мрд. и покриване на дългове на купените предприятия за $ 1.1 млрд. При подписването на договорите купувачите често се ангажират и с ред допълнителни клаузи като запазване на броя на работниците, гарантиране на определен размер заплати, запазване на предмета на дейност, на марките и т.н. Повечето от тези ангажименти са със срок за 5 години.
Забравени обещания
Последните обобщени данни на Агенцията за приватизация показват, че до 2010 г. от 6.9 млрд. лв. обещани инвестиции, не са вложени 2.1 млрд. лв. Тези пари се дължат от 30% от купувачите. Към момента не са извършени и всички плащания по сделките. От 9.8 млрд. лв., които са договорени, реално в държавната хазна са влезли 8.9 млрд. лв. Тоест излиза, че купувачите дължат още близо 1 милиард лева. Фирмите не са спазили и всички поети социални ангажименти. Към началото на 2010 г. при договорка на работа в приватизираните предприятия да останат 1 231 048 души, се оказва, че 103 737 са били съкратени. Заради неизпълнените задължения Агенцията за приватизация води стотици дела. До 2010 г. тя има 390 висящи искове за над 700 млн. лв. За този период има и 1133 решения на съда в полза на Агенцията. Те са за близо 400 млн. лв.
Безспорните успехи
Целите на приватизацията във времето и при различните правителства се променят. В началото държавата прави опит да осъществи "социално ориентирано" раздържавяване, в което участие да вземат всички работещи. То обаче се проваля. Покриването на огромния външен дълг е друг от споменаваните приоритети на приватизаццията. Самият процес обаче се забавя толкова много, че накрая в цел се превръща самото му осъществяване без оглед на приходите в хазната. Все пак приватизацията има един безспорен успех, който е бил и сред нейните цели - трансформирането на собствеността от държавна в частна. В момента от плануваните активи за раздържавяване почти 70% са продадени. В обществото обаче продължава да живее усещането, че сме осъществили "една от най-лошите приватизации в света". Причините за това са както в начините на раздържавяването, така и в редица действия на управниците, които са го предхождали.
Голямото източване
Пътят от мистичните 30 млрд. евро активи на държавните предприятия до 580 млн. лв. по оценка през 1996 г., е дълъг. Според експертите той започва още в годините на тоталиризма. Схемата е елементарна – печалбите отиват в частни джобове, а загубите се трупат на гърба на държавата. Преди 1989 г. предприятията от една сфера са под шапката на Държавно стопнаско обединение (ДСО). В него продажбите се дават на частни фирми, които печелят, а разходите се трупат на гърба на държавните заводи. С демокрацията се извършва демонополизация на тези обединения. Тогава върху гърба на новите фирми се прехвърлят дълговете на цялото обединение. Така много от предприятията, които предстои да се приватизират, се оказват декапитализирани. През 1992 г. в страната започва преобразуването на държавните заводи и фабрики в ООД или АД. За няколко месеца са трансформирани 1500 фирми и процесът продължава. Капитлът на дружествата обаче се занижава заради неуредените им дългове, се казва в отчет на Държавната агенция за икономическо програмиране и развитие. Така повечето държавни предприятия влизат в новата икономическа ситуация без да са конкурентноспособни. Забавянето на приватизацията им допълнително влошава ситуацията в тях. В началото на 1994 г. по данни на НСИ има 3413 губещи предприятия. Само 100 от тях формират загуба в размер на 5.6 млрд. тогавашни лева, което е 60% от общия размер на отчетената загуба. През 1996 г. положението става толкова лошо, че под натиск на МВФ правителството на Жан Виденов приема списък с 64 дружества, които трябва да се ликвидират, и 71, на които трябва да се приложат оздравителни планове. На практика сред тях са почти всички големи предприятия в страната.
Преговори на тъмно вместо търгове
Начините за избиране на купувачи са друг спорен момент. Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия дава правната рамка за раздържавяването у нас до 2002 г. Нормативният акт е приет през 1992 г., приватизацията реално започва през 1993 г., от когато датират и първите сделки. В него е разрешено продажбите да стават чрез търг, преговори с потенциален купувач, с конкурс или чрез директна продажба на служителите в тях. Последното става чрез работническо-мениджърските дружества - популярните РМД-та. При този начин предприятията се изкупуват с преференции от служителите – разсрочено плащане от 5 или 6 години и отстъпка от цената от 20%.
Така на практика половината сделки са направени "на тъмно" чрез преговори с инвеститори, непублични конкурси или чрез продажба с преференции на РМД-та. От 2882 сделки за цели предприятия до края на 2004 г., едва 22.5% са продадени с търгове, сочат данните на НСИ. Финансовите резултати пък са следните - за 9 години са продадени близо 210 млн. лв. от активите на държавните предприятия, или над 50% от изтъргуваните до момента (383 млн. лв). Основната част от сделките става по времето на правителството на Иван Костов през 1999 г. Общият приход от продажбите за тези години, по данни на Агенцията за приватизация, обаче е 4.6 млрд. лв., или под половината от общо договорените приходи (9.8 млрд. лв). В същото време от 2002 г. досега са продадени около 173 милиона от останалите активи, а договорените плащания са 5.2 млрд. лева, или 53,24 % от всички. Според Агенцията за приватизация повишените приходи се дължат на новия закон от 2002 г., с който се изключва възможността за продажба чрез преговори. Основните инструменти за раздържавяване стават публичните търгове и продажбите през борсата.
Напред с боновете
Освен касова приватизация, у нас има и масова. Концепцията за нея изкристализира през 1994 г. по времето на кабинета на Любен Беров. Реално обаче тя е проведена за първи път през 1995 – 1996 г. по времето на Жан Виденов. Тогава 85 млн. акции са предложени на хората. Те могат да бъдат купени чрез бонови книжки. В първата вълна се включват около 3.4 млрд. българи. Повечето от тях продават боновите си книжки на някой от 81 приватизационни фонда, които съществуват по това време. Причината е, че хората не са подготвени да се впуснат сами в подобни сделки. Обикновено книжките са се търгували по 200 тогавашни лева. Така повечето българи не са спечелили нищо от приватизацията. С първата вълна обаче все пак се раздържавяват около 15% от активите.
Втората вълна на масовата приватизация реализира правителството на Костов през 1999 г. след известни законови промени. Отново се печатат бонове, всеки получава вачуери за 250 хил., като един е равен на един лев. От схемата обаче се изключват посредниците – приватизационните фондове. За сметка на това хората получават право да внасят ваучерите си в пенсионните фондове, в РМД-та или в инвестиционните посредници. Естествено всеки може да тръгува и пряко с боновете. Друга особеност е, че ваучерите имат срок на валидност – средата на 2005 г. Ако дотогава не са вложени някъде, те губят стойност. Също така на масата за продан теоретично са сложени всички предприятия – няма конкретни списъци. Вместо това е предвидено на централизираните публични търгове да се предлагат миноритарни пакети до 5 – 10%. По данни на НСИ към края на 2004 г. през втората вълна за продан се предлагат 1 462 предприятия - 422 повече отколкото през първата вълна.
Кой какво продаде
Приватизирани активи на цели предприятия Година Правителство
1.8 млн. 1993 Любен Беров
8.4 млн. 1994 Любен Беров/Ренета Инджова
2.6 млн. 1995 Жан Виденов
19.6 млн. 1996 Жан Виденов
21.6 млн. 1997 Стефан Софиянски, Иван Костов
20.7 млн. 1998 Иван Костов
102.7 млн. 1999 Иван Костов
20.8 млн. 2000 Иван Костов
8.6 млн. 2001 Иван Костов, Симеон Сакскобургготски
9.1 млн. 2002 Симеон Сакскобургготски
7.7 млн. 2003 Симеон Сакскобургготски
19.5 млн. 2004 Симеон Сакскобургготски
6 млн. 2005 Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев
1.5 млн. 2006 Сергей Станишев
4.6 млн. 2007 Сергей Станишев
29.4 млн. 2008 Сергей Станишев
7 млн. 2009 Сергей Станишев, Бойко Борисов
3.7 млн. 2010 Бойко Борисов
7.3 млн. 2011 Бойко Борисов
1.5 млн. 2012 Бойко Борисов
Изтиочник: АП
Предприятията за ликвидация към 1996 г.
ПРОМИШЛЕНОСТ
1. АД “ПЛАМА” ПЛЕВЕН
2. ЕАД “ПИВОИМПЕКС ИНЖЕНЕРИНГ” МЛАДОСТ
3. “СВИНЕКОМПЛЕКС” ПЛОВДИВ
4. “КАМЕТ” АД ПЕРНИК
5. ЕООД “ВИТАМИНА” СТАМБОЛИЙСКИ
6. ЕАД “БАЛКАНКАР ХОЛДИНГ” СТУДЕНТСКА
7. ЕООД “ЕТАВИЯ” КЮСТЕНДИЛ
8. ЕООД “ВИНПРОМ-ГОРНА ДЖУМАЯ” БЛАГОЕВГРАД
9. ЕООД “ГАЛИЯ-ЗАГОРЕЦ” СТАРА ЗАГОРА
10. ЕАД “МЕБЕЛ-КОМ” ЯМБОЛ
11. АД “КАМ” ПЛОВДИВ
12. ЕООД “МЕСОКОМБИНАТ-ПЛОВДИВ” ПЛОВДИВ
13. ЕАД “СТОМАНОЛЕЕНЕ” ШИШМАНЦИ
14. ЕАД “УНИКА-ММ” ВРАЦА
15. АД “ИНФОРМАЦИОННИ НОСИТЕЛИ” ПАЗАРДЖИК
16. ЕАД “МИКРОЕЛЕКТРОНИКА” БОТЕВГРАД
17. ЕАД “ГРАНАТОИД” БАТАНОВЦИ
18. ЕООД “ДУНАВИЯ” РУСЕ
19. КЛОН “ПЪРВИ МАЙ” ЛОМ
20. ЕООД “ЗАХАР БИО” РУСЕ
21. ЕООД “РАДОМИР МЕТАЛ ИНЖЕНЕРИНГ” РАДОМИР
22. ЕАД “МИНИ БАЛКАНСКИ БАСЕЙН” СЛИВЕН
23. ООД “МЕСОКОМБИНАТ” ВРАЦА
24. ЕООД “З-Д ЗА ДЪРВООБР.МАШ.И ЛИНИИ” ПЛОВДИВ
25. ЕООД “ПТИМЕКОМ” РАЗГРАД
26. АД “ВИДИЯ-В” ВИДИН
27. ЕАД “ПУЛПУДЕВА” ПЛОВДИВ
28. ЕООД “МИНА ЧЕРНО МОРЕ” БУРГАС
29. ЕООД”ИНКОМС-ЕЛЕКТРОНИКА И
МЕХАНИКА” БЛАГОЕВГРАД
30. ЕАД “ФЕРОМАГНИТ” ПЕРНИК
31. ЕООД “ЕЛЕКТР.ОБРАБОТКА НА
МАТЕРИАЛИТЕ” ВРЪБНИЦА
32. ЕООД “КАЛИБРОВАНИ ИЗДЕЛИЯ” ЯМБОЛ
33. ЕООД “ВАЯТЕКС” БУРГАС
34. ЕАД “ИНА” ВИТОША
35. ЕООД “ДЕМЕТРА-ЗХ” ПЛОВДИВ
36. ЕАД “ЗЕНА” ДОБРИЧ
37. ЕАД “СМЯДОВО-ХП” СМЯДОВО
38. ЕООД “К-Т ЗА ЦЕЛУЛОЗА И ХАРТИЯ” МИЗИЯ
39. ЕООД “КАРНОБАТПЛОД” КАРНОБАТ
40. ООФ “АВИОТЕХНИКА” ПЛОВДИВ
41. ЕАД “ПИРИНПЛАСТ” ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
42. ЕООД “МЕСОПРОМИШЛЕНОСТ-ВАРНА” ВАРНА
43. ЕООД “ЕЛПРОМ-АВН” ДОБРИЧ
44. ЕООД “МИНА БИСТРИЦА” КЮСТЕНДИЛ
45. ЕТД “ПЛОДОВИ СОКОВЕ” ПАВЛИКЕНИ
46. ЕООД “СЛАВИНИЯ” ТЪРГОВИЩЕ
47. ЕООД “ИРИС” РУСЕ
48. ЕАД “ЛЕСИЛХАРТ” СИЛИСТРА
49. ЕООД “МЕСОКОМБИНАТ-БЛАГОЕВГРАД” БЛАГОЕВГРАД
50. “ОМЗ” ЕООД ВРЪБНИЦА
51. ЕООД “ШУМЕЛ” ШУМЕН
52. ЕООД “ОСЪМ-73” ЛОВЕЧ
53. ЕАД “МАНГАН” БАЛЧИК
54. ЕООД “ВЕЛБЪЖД-ЗЪРНЕНИ ХРАНИ” КЮСТЕНДИЛ
55. ЕООД “МИНА АНТРАЦИТ” СВОГЕ
56. ЕООД “МЛЕКИМЕКС” ЕЛЕНА
58. ЕООД “МЕХАНИЧНИ И ЕЛЕКТРОННИ
ИЗДЕЛИЯ СМОЛЯН
59. ЕООД “СИЛОВА ЕЛЕКТРОНИКА” ПЛОВДИВ
60. ЕАД “ИНКОМС-ТТТ” ИЛИНДЕН
61. ЕООД “ОКЕАНСКИ РИБОЛОВ” БУРГАС
ТЪРГОВИЯ
62. ООД “БАЛКАНКАРИМПЕКС” СТУДЕНТСКА
63. ООД “СВИЩОВПЛОДКОМЕРСИАЛ” СВИЩОВ
СТРОИТЕЛСТВО
64. ДЪЩЕРНО АД “ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-ПС” ЯМБОЛ
Източник: Министерски съвет
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
