Д-р Жеко Найчов: Ковид подчертано удря сърцето

Уча студентите си да правят връзки между различните явления

Д-р Жеко Найчов: Ковид подчертано удря сърцето | StandartNews.com
  • Добрият баланс между работа и почивка и позитивното отношение към живота са много по-превантивни от кое да е лекарство

Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на Болница "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в Катедра "Хирургия" към Хирошимския Университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван аситент към катедра "Хирургия" към Медицинския Факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията, научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.  
Всяка седмица д-р Найчов ще отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]

  • 3 признака издават болното сърце
  • Всеки ден връзвам възли, за да не губя тренинг като хирург
  • Уча студентите си да правят връзки между различните явления
  • Причинява тромбози и миокардити, казва кардиохирургът д-р Жеко Найчов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

 

- Д-р Найчов, в резултат на пандемията от коронавирус повечето болнични отделения, включително кардиологичните, бяха трансформирани в Ковид-отделения. Как това се отрази на лечението на сърдечно-съдовите заболявания и особено на кардиохирургията?

- Не се изненадвам, че започваме точно с това. Ковид ни дойде като гръм от ясно небе и се отрази доста зле на почти всички аспекти от живота на хората по света. Трансформирането на много отделения в ковидни и ангажирането на съответния персонал доведе до това, че много хора, нуждаещи се от лечение не можаха да го получат навреме (или изобщо). Все още не ми е попадала цялостна оценка за косвената смъртност причинена от Ковид пандемията, но очаквам, че цифрите ще бъдат доста смущаващи. Това не е проблем единствено на България. Не е тайна, че в много от развитите страни здравните системи отдавна са пренатоварени, така че този допълнителен натиск неминуемо доведе до това, че лечението на по-малко спешните пациенти се отлагаше. Това в особена степен засегна хирургичната дейност. Знаете, много пъти, откакто започна пандемията, плановите операции бяха спирани. Това доведе до натрупване на пациенти, чието състояние без операция няма как да върви към подобрение.

- При спрените планови операции как Вие, кардиохирурзите, поддържате форма?

- Работната форма се подържа с работене. Особено при пипкава и прецизна хирургия като сърдечната. Необходимо е всекидневно да се работи, за да не се губят рефлекси. От една страна, то е като карането на колело - не се забравя. Но определено се губи тренинг. Едно от нещата, което лично аз правя е всеки ден да връзвам възли. Когато един човек чуе "хирургия", обикновено си представя рязане. Истината е, че много по-важно за нас е да успеем да съберем правилно това, което сме срязали.

- Много се говори през последните две години, че като страничен ефект Ковид удря сърцето. Вярно ли е това и какво трябва да знаят пациентите прекарали коронавирус?

- Вярно е. Както изглежда, Ковид има някакъв специфичен афинитет към сърдечния мускул. Това го видяхме както при пациентите с постковидни миокардити, така и при някои реакции към ваксините. Лично аз, след като преживях успешно моя собствен Ковид, отидох да ми направят ехокардиография и си пуснах сърдечни маркери скоро след като ми приключи карантината. Слава Богу, всичко беше наред.

- Ваксината е най-сигурната защита срещу много заболявания, включително коронавирус. Мит или реалност са твърденията на т. нар. "антиваксъри" за образуване на тромби като страничен ефект от имунизацията  срещу Ковид?

- Антиваксърското движение нанася големи щети на общественото здраве. Не можем да отречем, че именно на ваксините дължим това, че сме се справили с редица заболявания, с които аз през своята лекарска кариера никога не съм се срещал, а в миналото са помитали цели държави. Проблемът с ваксините против Ковид настъпи поради голямото количество противоречива информация, която се изливаше и продължава да се излива по всички възможни информационни канали. Ваксините против Ковид действително причиняват ред неприятни странични ефекти. Да, сред тях са и тромбозите. Както изглежда, има нещо във вирусните белтъци, което влияе на кръвосъсирването, защото и самият вирус причинява тромбози. Сред страничните ефекти са и миокардитите, които споменах. Не съществува медицинска процедура без рискове и без странични ефекти. За трезвата и адекватна преценка на съотношението полза спрямо риск е важно да се разгледат всички възможности, да се събере адекватна информация и тя да бъде достъпно, разбираемо и еднозначно разяснена. Това не се случи.

- Научи ли се българинът да пази сърцето си? Отделя ли внимание и време за превенция?

- Българинът, особено от поколението на нашите родители, няма навик да пази здравето си. Сред по-младото поколение се наблюдават тенденции към загриженост. София е градът с най-много био магазини, който съм виждал. Не твърдя, че био храните непременно ще запазят сърцата им. Коментирам това като признак на загриженост у хората.

- Казват, че сърцето не боли. Вярно ли е това и кои са симптомите, при които човек трябва да потърси кардиолог?

- Признаците на сърдечно заболяване могат да бъдат най-разнообразни. Случаят, в който сърцето наистина боли се наблюдава при стенокардна криза, когато артериите на сърцето (коронарните артерии) имат стеснения по хода си и не могат да осигурят адекватно количество кислород за нуждите на сърдечния мускул. В типичния си вид тази болка е на широка основа, не зависи от дишането, съпроводена е с чувство на тежест или стягане. Болният не може да посочи с един пръст къде е болката, тъй като тя обхваща голяма част от гръдния кош. Може да се излъчва към ръцете (по-често лявата) или долната челюст.

Друг важен признак на сърдечно заболяване може да бъде задухът. По тази причина често се случва сърдечно болен пациент първо да попадне при пулмолозите, към които той се е обърнал, защото не може да диша. Причиненият от сърдечно заболяване задух обикновено се влошава в легнало положение и много често пациентите са принудени да спят седнали.

Третият основен симптом, който може да насочи човек да търси помощ от кардиолог, са отоците по краката. Те са симетрични по двата крака, обикновено сутрин са по-слабо изразени, до вечерта се влошават, поради това, че се влияят от гравитацията. Човек забелязва, че до вечерта обувките му отесняват, а ластикът на чорапите оставя дълбока следа. Отоците по краката могат да бъдат израз и на бъбречно заболяване, но винаги е уместна и консултация с кардиолог.

- Работил сте 5 години в Япония. Какво от опита на колегите си пренесохте у нас?

- Преди всичко отношението си към работата. Едно подобно далечно и дълго отсъствие помага в много отношения. В чужбина човек неминуемо сравнява това, което вижда с нещата, които си знае от дома. Дори едно и също нещо - а сърдечната хирургия е една и съща - видяно в различен контекст може да стои по различен начин. Японците имат изключително тънко усещане за детайла, което много ми пасна като светоглед. Това е много ценно като подход и за сърдечната хирургия. Като конкретни хирургични техники, видях много интересни неща, но повечето от тях са за съжаление трудно приложими в наши условия. Не че няма кой и как да ги направи. Организацията на здравеопазването не позволява.

- На какво учите студентите си в Софийския университет?

- Изключително се радвам на възможността да преподавам на студентите в СУ "Св. Климент Охридски". Старая се да им втълпявам с всички достъпни ми средства, че предметите, които изучават са отделени един от друг само привидно, за целите на обучението. Студентите трябва да осъзнаят това, че по всички предмети те всъщност учат едно и също - човешкото тяло и неговите физиологични и патологични функции. Забелязал съм, че навикът им да учат е фрагментарен: четат и запомнят, но не се сещат как отделните факти се свързват помежду си, както и с други неща, които те са учили по други дисциплини. Тук виждам мястото на преподавателя като човек, който да насочи тяхното внимание към връзките между различните явления, така че фактите, които те са научили да се превърнат в истинско знание.

- Преподавате и в Саудитска Арабия...

- Това, което правя в Саудитска Арабия не е много по-различно. Там работя по една програма, свързана с тяхната "Визия 2030" за това как трябва да изглежда страната им през 2030 година. Идеята е, техни студенти да се срещнат с чуждестранни преподаватели, да съберат впечатления, да опитат от истинската научна работа... Искрено съжалявам, че в България си нямаме подобни програми.

- Интересувате се от влиянието на растенията върху сърдечно-съдовата система. Кои билки пазят сърцето и какви съвети за превенция с тях бихте дал?

- Ботаниката отдавна ми е хоби. Това не бива да изглежда странно - бащите на тази наука са все лекари. Растенията са невероятен източник на всякакви вещества, за изкуственото получаване на които, бихме употребили скъпи и много често замърсяващи химични синтези. По отношение на сърцето ме хващате малко натясно, тъй като познанието за билките най-често идва от традиционната медицина. Нашите прадеди не са имали ясна концепция за функциите на сърцето, така че растенията, които в старинните източници са отбелязани като "билки за сърце", рядко имат истинско отношение към функциите на сърцето така, както ние днес ги разбираме. Тези, които наистина имат - ефедра, беладона, напръстник - отдавна са част от официалната фармакопея и веществата извлечени от тях могат да се открият във всяка болница. Останалите, може да се смеете, но най-често са за стомах. Или са с успокоителен ефект върху нервната система. Споменах основните симптоми от страна на сърцето. Стенокардната болка няма с каква билка да се успокои. Между другото, лекарства за нея също няма. В днешно време тя се лекува или със стентиране на стеснения съд, или с байпас. Отоците при сърдечна недостатъчност се лекуват с диуретици, където билките биха могли да помогнат. Повечето отвари действат диуретично. Това се отнася и за високото кръвно налягане. Ако трябва да търсим мястото на лечебните растения в профилактиката на сърдечносъдовите заболявания, по-скоро трябва да почерпим данни от съвременните изследвания. Билки, съдържащи вещества, които намаляват оксидативния стрес в организма, регулират работата на вегетативната нервна система и водят до намаляване на последиците от емоционалното претоварване, със сигурност биха се отразили добре и на сърцето. Едва ли ще се изненадате на научите от мен за "Светата Троица" на сърдечните билки: мента, глог и валериана. Освен тях бих добавил бял имел, резене, маточина, дяволска уста... Във всички случаи, умереният начин на живот, добрият баланс между работа и почивка и позитивното отношение към живота са много по-превантивни от кое да е лекарство, билка или вълшебна рецепта.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай