- Легионерска болест или треска Понтиак - подобни симптоми, но едната може да е смъртоносна
"Не давай нищо наготово на хората! Няма да го разберат, а какво остава да го оценят! Не бъди прекалено добър с никой. Ще те сметнат за глупак и ще се оптат да злоупотребят с това! Пази добротата си като диамант само за най-най-най любимите и доверени хора"!
Повече от интересно звучат тези думи, особено в контекста на времена, в които всеки призовава към толерантност, разбиране и подаване на ръка, дори и на непознатия, когато е в нужда. Но това време, в което всеки е готов е да се притече на помощ, като че ли отмина отдавна, и то безвазвратно. Днес повече от всякога човек се поучава от личния опит, който за съжаление ни показва, че ненаказано добро няма, а помощ е най-добре да окажеш само ако ти я поискат, като преди това трябва да си помислиш няколко пъти. Това звучи доста егоистично, че даже и нехуманно, но следването на подобно мислене явно те лишава от неприятното разсъждаване върху преживявания, породени от разочарования заради усещене за недооцененост.
Безспорно един от най-обидните за човека моменти е този, в който осъзнае, че воден от желанието си да бъде в подкрепа и помощ на околните, е бил възприеман от тях като баламурник по природа. А неговата благоразположеност и отзивчивост е считана за даденост, че даже и по-лошо - тя по презумпция принаделжи на заобикалящата го среда. Именно когато се установи този момент, се разбира и защо не си ценен нито по достойнство, нито по дела. Едва когато всичко претърпи обрат заради настъпил вътрешен катарзис, защото душата ти повече не иска и не може да търпи, разбираш по реакцията на околните колко дълго си живял в заблуда, създадена от умишлен фарс.
За съжаление, днес голяма част от живота ни е подчинена именно на него. Присъства в толкова много негови аспекти, че дори е трудно да ги изброиш всички. Ако се опиташ да го направиш, рискуваш да изпуснеш поне няколко. По-важното е, че
много хора успяват винаги да минат между капките
да те заблудят отново, когато се наложи, за да спасят личните си амбиции. На тях мнозина са силно подвластни и вманиачени по реализирането им до такава степен, че не признават граници.
Но в живота е така, границите са, за да се прекрачват, и то не само от човека. Него за разлика от болестта можеш да изолираш от ежедневието си и никога повече да не видиш, ако си решил. С нея обаче трудно би се разделил когато решиш, защото тя си има "собствено" мнение, неподвластно на емоциите, които провокира, щом се настани в организма.
Ако трябва човек да подреди по степен на тежест ударите на съдбата, то със сигурност на първо място би поставил този, който нанася болестта. Колкото по-тежка е тя, толкова повече страдание - както душевно, така и физическо - предизвиква. Някои я приемат философски и гледат на нея като на изпитание, което ще кали духа и тялото, поради което и са склонни да се борят сами с нея. Други пък разбират, че заболяването, каквото и да е то, е реална заплаха за бъдещото им съществуване и стремглаво се втурват да се спасяват по всякакъв начин. От която и страна обаче да се намира човек по отношение на начина, по който гледа на болестите, то той трябва да приеме и разбере, че те трябва да се лекуват, но от този, който познава естеството им.
Да кажеш, че познаваш заболяванията, е доста амбициозно твърдение, пораждащо голямо недоверие, и то не без основание. Особено, когато те постоянно "демонстрират" на медицината надмощие над нея. Дори една позабравена диагноза, която по тъжни стечения на обстоятелствата привлече отново внимание, го доказа.
Предизвикалата интерес легионелоза не е необичайна диагноза
но поради сравнително рядкото й срещане не е особено позната на широката аудитория. Тази болест е в графата на острите инфекциозни заболявания, причинява се от бактерии от рода Legionella. Той включва и вида L. pneumophila, отключващ болестта при човека. Патогенът обитава естествената околна среда, като е установено, че живее в амеби като Acanthamoeba Spp., Naegleria Spp., Vermamoeba vermiformis или протозои - например Tetrahymena pyriformis. Тъй като бактерията поразява по въздушно - капков път, първоначално заразява алвеоларните макрофаги, където започва да се репликира. Клинично след инфектиране може да протече в два варината. Единият се изявява като пневмония - така нареченета легионерска болест, или с леки грипоподобни симптоми, познати в медицината като треска Понтиак.
Инкубационният период при легионелозата е сравнително дълъг, тъй като може да продължи до около две седмици от първоначалното заразяване. Предшестващите симптоми включват температура, втрисане, суха кашлица и други. С напредване на заболяването се появяват и проблеми с нервната система и стомашно - чревния тракт, които подсказват за себе си чрез диария, гадене, понякога и повръщане. Изключително притеснително при легионелозата развитие е това, при което се вижда клиника, характерна за напреднал стадий на пневмония. Това означава, че е възможна поява на всички усложнения, присъщи на белодробното заболяване.
Допускането на развитието на тежките форми на легионелозата, включително и нелекуването й, в много от случаите прогресира остро до дихателна и бъбречна недостатъчност. Именно заради ударното поразяване на други органни системи, отговорни за правилното функциониране на организма, леталният изход при нея се определя за сравнително висок, около 10 %.
Не по този начин се засяга организмът, когато L. pneumophila провокира треската на Понтиак. Тук клиниката е с доста по-леко протичане и не носи такъв голям риск за живота на заболелия. Нейните симптоми започват в рамките на 2-3 дни от експозицията и са много по-леки. Тук основно се наблюдават треска и мускулни болки. Няма риск от животозастрашаващи усложнения, а при навременно лечение заболяването се овладява за около седмица, без оставащи дългосрочни негативни ефекти за организма.
За постигането на този резултат обаче диагностицирането има решаваща роля, даже животоспасяваща. Симптомите на заболяването безспорно подвеждат и е необходимо прецизно определяне на изследванията, които се назначават. В това число попадат и микробиологичните, доказващи наличието на патогена в организма. Внимание предизвикват завишената утайка, определени показатели от кръвната картина и с-реактивният протеин, които са сигурен сигнал за наличието на инфекциозен процес в тялото. Но те не конкретизират причинителя, дават само информация, която доказва проблема. А неговото разрешаване е подвластно на първопричината. В зависимост от придружаващите симптоми на страдащия, не рядко се налага и назначаването на допълнителни изследвания като рентгенография с цел изясняване налична ли е пневмония. При съмнение за пневмотична легионелоза кръвните тестове, наред с микробиологичните, задължител
но се съчетават и с образната диагностика
поради опасността от развитие на атакстия и менингит, ако не се установи навреме увреждането на дихателните органи. Компрометирането на техните функции не само ни скъсява живота, но и може да ни отнеме.
Не напразно Дънов е казал: Силен човек е онзи, който диша правилно. Откъде иде силата на човека? - От белия дроб"!
Читателите на вестник "Стандарт" и агенцията ни standartnews.com вече могат да задават своите въпроси на нашия дългогодишен автор д-р Петър Кътев.
На адрес [email protected] той получава вашите питания, след което отговорите на най-интересните от тях ще бъдат публикувани в традиционната ни рубрика "Ало, докторе!".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
