Забавени одити за над 1 милиард лева дава Сметната палата на прокуратурата. Това съобщи Горица Грънчарова-Кожарева, изпълняващ длъжността председател на институцията до избора на нов. Ръководството на палатата даде брифинг, за да отчете дейността си пред последните 6 месеца.
ВИЖ ОЩЕ: Сметната палата дава Цветан Цветков на прокурор
При 20 от забавените одити е установено, че надлежно поискани правни становища са забавени с години (2 и повече) или въобще не са предоставени. По този начин е препятствано своевременното произнасяне на Сметната палата относно законосъобразното управление на публични средства на стойност над 1 млрд. лева. Тези обстоятелства са причина да бъде сезирана прокуратурата за проверка относно наличие на данни за престъпление. След встъпването й в длъжност начело на Сметната палата пред януари 2023 г. е направен преглед на одитите и е установено съществено забавяне при 57 от тях. Те са от периода 2016-2021 г., но все още не са приключили с връчване или приемане на одитен доклад.
Предприети са незабавни действия, съобщи Грънчарова.
16 одита са прекратени, тъй като съдържащата се в тях информация е загубила своята актуалност, включително поради промени в правната уредба, невъзможност да се формулират адекватни препоръки и др. Народното събрание е уведомено за прекратяването, обясни Горица Грънчарова-Кожарева и подчерта, че не за първи път институцията прекратява одити.
За да се придвижат останалите 41 одита, са направени и персонални промени, като дирекция „Правна“ отново изпълнява своите функции по подпомагане на одитната дейност.
Така до момента вече са приети 20 одитни доклада. Останалите 21 са в процес на връчване, като се очаква да бъдат приети от Сметната палата до средата на месец август.
Забавените 20 одита са свързани с 32 общини и с Националната експертна лекарска комисия.
От 2005 година съм в Сметната палата и нямам забавен одит, заяви Горица Грънчарова-Кожарева в отговор на въпрос на "Стандарт" има ли забавени одити по времето, когато е била зам.-председател на Сметната палата.
Няколко причини за забавените одити изтъкна ръководството на Сметната палата.
Първата е почти пълна липса на правна помощ от страна на отговорната дирекция, която е на пряко подчинение на председателя на Сметната палата. Именно затова в нея са направени персонални промени, като начело се връща дългогодишният й ръководител Мариана Кацарова.
Едновременно с това са били пенсионирани голям брой одитори.
Сметната палата е възстановена през 1996 г., което е причина голяма част от одиторите да достигат едновременно пенсионна възраст в определен период. Така в периода 2016 – 2017 г. са пенсионирани по искане на работодателя 45 одитори, а в периода 2018 – 2022 г. – още 49.
Масовото пенсиониране не е съпътствано от ритмично назначаване на нови одитори, които да бъдат обучени, за да поемат одитите. По този начин за сравнително кратък период от време Сметната палата е загубила голям брой главни одитори, които са и ръководители на одитни екипи, без те да са заменени с адекватни по брой и компетентност нови одитори.
В последните години Сметната палата изпитва остър недостиг на кадри, най-вече на одитори. Основната причина за това са крайно непривлекателните възнаграждения, които не стимулират привличането на компетентни и опитни одитори, каза Горица Грънчарова-Кожарева.
Често, дори след проведени конкурси, кандидатите отказват да постъпят на работа поради ниското заплащане, подчерта тя. Нивото на възнагражденията в Сметната палата е задържано повече от 10 години, а инфлацията от 2021 – 2022 г. се отразява критично на дейността.
От март 2023 г. са предприети активни действия пред Министерство на финансите и Министерски съвет за необходимостта от 30% увеличение средствата за работни заплати. За момента искането е включено в проекта за бюджет за 2023 г., като се очаква и крайната подкрепа на Народното събрание.
За да се попълни кадровата дупка, Сметната палата е провела през април и изпит за одитори. Това се случва за първи път след десетгодишно прекъсване.
Това е не само необходима вътрешноорганизационна стъпка за преодоляване на слабостите в административния капацитет на институцията, но и спазване на законови изисквания. Провеждането на изпит за одитор е една от предпоставките за кариерното израстване на стажант-одиторите, пълноценното им участие в одитите и мотивиране за оставането им в институцията, обясни Горица Грънчарова-Кожарева.
Провеждането на предвидения в Закона за Сметната палата /ЗСП/ изпит за одитор е ясен знак за стремежа на институцията към по-добра професионална подготовка на стажант-одиторите. Изпитът проверява не само общи знания за одита и нормите в публичния сектор, но и специфични знания, изискуеми от Международните стандарти на върховните одитни институции, подчерта и Тома Дончев, директор на Дирекция "Развитие на одитната дейност".
..
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
