Слави ще решава следващия кабинет

- Гласуването за Караянчева бе очаквано, ролята на парламента трябва да се промени, казва социологът Васил Тончев, директор на "Сова-Харис" в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
- Пренесохме битките между партиите в Европарламента заради провинциалния си комплекс
- И Истанбулската конференция, и македонското малцинство бяха привнесени отвън
- Споровете около новата конституция вече нямат актуалност
- Електронно гласуване - да, машинното е просто излишна маневра
- Засега Цветанов не получава голяма обществена подкрепа
- БСП се мобилизира с прекия избор за Нинова
- Г-н Тончев, как ще коментирате дебата за поисканата от ДПС и БСП оставка на председателя на НС Цвета Караянчева и подкрепата, която тя получи за оставането си на поста?
- Очаквано гласуване. Мнозинството си е защитило позицията.
Смятам, че е наложително ролята на парламента да се промени, но тези промени трябва да се мислят в следващия парламент, с нова организация, ново ръководство и по нов начин. На този етап няма как да имаме някакви конкретни очаквания от това гласуване и проблемът тук не в Караянчева, а в цялостната визия и работа на парламента. Всички упрекват Бойко Борисов, че е принизил ролята на институциите, но дори и да е така не мисля, че вината е само негова. Той е принизил ролята им, защото са му позволили да го направи. Благодарение на авторитета си и на политическото си влияние той е успял да се наложи. Дебатът трябваше да го има, защото тези проблеми трябва да се поставят в публичното пространство, но това може да се реши само с нова конфигурация в следващия парламент.
- Защо вътрешнополитическите битки у нас бяха пренесени в Европейския парламент? Кой печели от това?
- Това са някакви вътрешнополитически сметки. Резултат от провинциалния комплекс, който имаме не само като народопсихология, но най-вече изразен в политическите среди. Ние чакаме някой друг да дойде и да ни разреши проблемите, нещо, което е абсурдно. Ние трябва да се опитваме да се справяме сами, а не да ги изнасяме на такива форуми.
- Резолюцията за България отново накара властите у нас да предприемат стъпки за ратифицирането на отхвърлената от съда Истанбулска конвенция. Защо тази разделителна линия отново излезе на дневен ред?
- Тя ни беше спусната отвън. Мисля, че няма нито една основна политическа сила, която би я поставила, тъй като знае, че това ще й донесе негативи. В Европейските институции и най-вече в Европейския парламент ЛГБТ-лобито е доста силно, така че това ни беше поднесено от тяхна страна като бонус към това, което ние сами си сервирахме.
- Как според Вас ще се отрази на страната ни приетата от Европарламента резолюция?
- Моето мнение е, че това е поредният акт, който ни поставя в негативна светлина. Във вътрешнополитически план тя няма да има някакво съществено влияние и среда, в която да нанесе някакви поражения или пък дивиденти.
- В резолюцията се говори и за признаване на македонско малцинство в България. Каква е оценката Ви за това и защо тази чувствителна тема се поставя в Европа сега?
- Това е поредната тема, която е поднесена отвън и беше неочаквана за българските представители, независимо от кой политически цвят са. Това обаче ни поставя и друг важен въпрос - да прегледаме и осмислим нашите претенции към Македония и да направим нов прочит на историята, от гледна точка на бъдещето. Ние казваме, че до 45-46-та година сме имали обща история, след това имаме разделена история, а пък накрая има македонска нация. След като има македонска нация, значи теоретично може да се допусне, че тук е възможно да има и хора, които желаят да се идентифицират като македонци. Ние сме изключително чувствителни на тази тема, защото знаем, че всички в един момент в историята сме били българи, но така или иначе това са реалностите сега. Смятам, че това ни засяга по идентичност, но в никакъв случай не е политическа опасност, защото е нещо безсмислено. Логично е ние да признаем възможността за македонско малцинство, защото в момента има отделна македонска нация.
- Как ще коментирате новото искане от страна на президента към Конституционния съд, в което той посочва, че промени във вече внесен проект за нова конституция може да прави само Велико народно събрание?
- Всички тези спорове около новата конституция нямат актуалност. Нова конституция може да се изработи тогава, когато има национален консенсус. Когато има такава необходимост, която е очевидна и се приема от общественото мнение, тогава политическите партии трябва да застанат и да отговорят на тази потребност. В момента въпросът беше внесен изкуствено. Управляващите прегърнаха тази идея, а сега топката се прехвърля по един нов начин. Всички тези спорове в момента са "клатене" на въздуха. Истината е, че от предложените сега промени за нова Конституция 90% могат да станат и без Велико Народно събрание, така че това е просто едно разнословие.
- Каква е оценката Ви за протестите, които продължават вече повече от 95 дни? Виждате ли някаква промяна в тях?
- Протестите минаха по един логичен път. Безспорна е частта с намаляването на активността, но протестът изигра и продължава да играе съществена роля в настроенията, нагласите и оценката на хората. Сигурен съм, че ще повлияе и върху електоралните нагласи в следващите избори, така че в тези параметри протестът беше полезен, защото активизира общественото мнение и го фокусира върху политическите процеси. Да очакваме обаче някакви революционни промени, първо е нереалистично, второ не е и полезно, защото като цяло революциите нямат благоприятен ефект за обществото.
- Голяма част от протестиращите искат въвеждането на електронно гласуване. Смятате ли, че България е готова да приеме този метод?
- Първо да изчистим смисъла на въвеждането. Електронно и машинно гласуване са два различна метода. Да, има смисъл да се въведе електронно гласуване, от гледа точка на българите, които живеят в чужбина. Това са хората, които са най-големият външен инвеститор в нашата страна и ние трябва да се стремим колкото се може повече да ги интегрираме към родината им. Също така трябва да им дадем право да се месят в нашите вътрешни работи и да участват в нашия вътрешнополитически живот. Съвсем елементарно е да се разреши да се гласува по пощата, така както се гласува от край време във Великобритания, САЩ и още редица развити демокрации. За дистанционното гласуване може да се намерят варианти да става й електронно, в това има голям смисъл. За мен обаче машинното гласуване е просто една излишна маневра. Всички проучвания показват, че то няма да доведе до нищо по-добро от това, което имаме, с изключение на ускоряването при самото преброяване, но пък за население като нашето го смятам за излишно. В момента ситуацията при нас е още по-безсмислена, защото по закон ще може да се гласува и машинно и чрез бюлетини.
- Очаквате ли оставка на правителството и предсрочни избори?
- Правителството успя да забави този процес, оттук нататък то е излишно. Възможно е, но е излишно и няма да доведе до нищо хубаво. До изборите имат да се свършат доста неща. Правителството под натиск и на протеста, и на опозиционните сили има много по-успешен вариант да се справи с кризисните ефекти, които има в момента в държавното управление, отколкото ако сега се направи служебен кабинет. Общо взето този голям спор е свързан с това, кой да получи някакви предимства на следващите избори, което обаче не е чисто и от двете страни. Миналата година имаше избори, даже 2 пъти, защо никой не ги оспори? Не мисля, че редовните избори са чак толкова нечестни и изкривени до такава степен, че да не може да им се вярва.
- Напоследък все повече се говори, че полицаите са готови на стачка, ако не им се увеличат заплатите. Възможно ли е това наистина да се случи и полицаите и протестиращите да се озоват от една и съща страна?
- Не, едва ли. Полицаите могат да си направят своите синдикални искания и да тръгнат да ти отстояват, но вариантът да застанат на една страна с протестиращите вече ми изглежда като държавен преврат. Ако и полицията и жандармерията се обърнат към държавните институции и вървят срещу тях това значи тотален хаос в държавата. Макар, че войната, която се провежда е между институциите в България и сама по себе си е много опасна. Това е нещо, на което не сме ставали свидетели досега. Но все пак някак си да се противопоставят не политическите партии, а държавните институции - правителството и президентството, излиза извън зададената рамка от българската конституция за уреждане на политическия живот на страната. Надявам се да не се стига до подобна ситуация.
- Какво бъдеще виждате за новата партия на Цветан Цветанов, смятате ли, че ще влезе в парламента?
- От изследванията, които сме правили в началото на месец септември тя не получаваше широк обществен отзвук и нямаше индикации, че може да получи голяма обществена подкрепа, но пък знаем, че той е изключително активен и може да обиколи страната и три пъти, ако трябва. Вероятно ще събере някаква подкрепа, но не мисля, че може да стане масова партия, която да се намеси съществено в политиката. Той по-скоро би могъл да гравитира около някои десни политически субекти, които са по-малки, с надежда да се добере до следващия парламент.
- Каква е оценката Ви за партията на Слави - тя стои в сянка, но въпреки това вече две проучвания й дадоха 600 000 гласа и мястото на трета сила в Народното събрание. Какво сочат Вашите данни?
- Не би трябвало да се говори с абсолютни числа, защото те могат да станат и повече от 600 000, но може да станат и доста по-малко. Така или иначе чисто имиджово неговата партия стои много добре и това го показват всички социологически сондажи. Одобрението към него е на много високо ниво и има големи перспективи за сериозно присъствие в следващия парламент. Това се дължи на неговата публична дейност и имидж, който е изградил през годините. Как това ще се превърне в политическа оценка и върху електоралната активност е друг въпрос. Всичко зависи от това как той и неговият екип ще се представят в предизборната кампания. На база количеството от неговите депутати е възможно той да бъде балансьорът, който да определи кой да направи следващото правителство - ляво или дясно.
- Стабилизира ли се БСП след избора на Нинова и юбилейния 50-и конгрес и има ли шанс соцпартията да спечели изборите?
- Последните избори бяха сериозен успех за лидерката на партията, която успя по категоричен начин да се наложи и да подреди партиите така, както тя искаше. Тя получи подкрепа на партийната маса в по-ниските етажи и симпатизанти на партията, за разлика от по-високите. Успя също да се наложи по убедителен начин, така че от тази гледна точка партията е в едно добро състояние и самите вътрешни избори доведоха до процес на мобилизиране от страна на партийните маси, което също е добър показател за социалистите. Оттук нататък има доста тежък път, но безспорно е, че имат шанс да станат и първа политическа сила на следващите избори, като се има предвид, че водещата политическа сила през последните години - ГЕРБ, е в доста трудна ситуация, на базата на вече изчерпващия се трети мандат, който управляват.
Искра Михайлова посочи приоритета на ДПС за новия каб...
Изненада! Кой наш курорт побеля от сняг
Напрежение. Германия с остри думи за Путин
Тревога в БДЖ, засяга всички пътници
Искате храна за вкъщи? Ще трябва да си носите кутия
След индиеца Сунак начело на Англия, пакистанецът Юса...
Нашенци откриха сезона на узо уикендите на Бяло море