Атаките срещу търговски кораби в Черно море създават опасното усещане, че гражданското корабоплаване вече се е превърнало в част от бойното поле. Това предупреди министърът на външните работи Велислава Петрова пред БНТ, като категорично осъди нападенията срещу плавателни съдове. Тя обяви, че България работи с европейските си партньори и НАТО за прекратяване на военните действия, застрашаващи международната търговия.
Силна подкрепа за българската позиция изрази и унгарският вицепремиер и външен министър Анита Орбан, която участва в съвместното интервю.
Това е абсолютно неприемливо
Българският първи дипломат постави сигурността в Черно море в центъра на разговора, като предупреди, че последствията от военните действия вече далеч надхвърлят зоните на непосредствения конфликт.
Според Петрова поредицата от атаки в българската акватория, изключителната икономическа зона и край румънските брегове създава усещането, че търговските кораби са станали част от бойното поле. „И това е абсолютно неприемливо“, заяви външният министър.
Тя обърна специално внимание на факта, че нападенията не засягат единствено корабите, превозващи зърно, а и други търговски плавателни съдове. Петрова припомни ударите срещу кораби с нефтен товар в близост до Румъния.
България настоява дипломатическите усилия да обхванат цялото гражданско корабоплаване в Черно море, а не само определени товарни категории.
България работи с ЕС и НАТО за спиране на атаките
Петрова подчерта, че въпросът за безопасността в Черно море има общоевропейско значение и засяга международните търговски и транспортни връзки.
По думите й България вече е работила със своите политически партньори за ясна позиция, която да постави прекратяването на нападенията сред приоритетите на европейската дипломация.
Външният министър обяви, че страната ни ще продължи да работи „както по европейска линия, така и по линия на НАТО“.
Тя настоя усилията да бъдат насочени към постигането на договореност между черноморските държави за прекратяване на военните действия, застрашаващи търговските кораби.
България подкрепя и предложената от Франция инициатива за мораториум върху нападенията срещу граждански плавателни съдове.
Още при заседанието на външните министри на ЕС в Люксембург Петрова заяви: „Трябва да работим за въвеждането на мораториум върху нападенията срещу търговски кораби.“
Тогава тя предупреди за разширяването на последиците от войната в региона и подчерта: „Твърдо сме решени да установим истината, но и да действаме заедно.“
Анита Орбан: Унгария е солидарна с България
Категорична подкрепа за българските усилия изрази унгарският вицепремиер и министър на външните работи Анита Орбан.
Тя подчерта, че сигурността на Черно море е от голямо значение не само за крайбрежните държави, но и за цяла Европа.
Унгарският първи дипломат заяви, че Будапеща подкрепя усилията за защита на корабоплаването и поддържането на устойчиви транспортни връзки.
Според нея Черно море представлява един от критично важните търговски маршрути между Европа и Централна Азия.
Анита Орбан обърна внимание и на възможните последици от нарушаването на морските доставки на храни и зърно. Тя предупреди, че затрудненията по тези маршрути могат да доведат до проблеми с продоволствената сигурност.
Именно затова Унгария подкрепя усилията за гарантиране на безопасното корабоплаване и за предотвратяване на нови нападения.
Петрова: Европа трябва да участва активно в дипломацията
Двамата външни министри обсъдиха и възможностите за прекратяване на войната между Русия и Украйна.
Анита Орбан заяви, че Унгария желае скорошно дипломатическо решение и справедлив, траен мир. Тя потвърди позицията на Будапеща срещу изпращането на оръжия за Украйна и подчерта, че присъединяването на страната към ЕС трябва да зависи от изпълнението на необходимите условия.
Велислава Петрова посочи, че позициите на България и Унгария имат много повече сходства, отколкото различия.
Българският външен министър настоя за „по-активна роля на дипломацията“ и по-силно участие на Европа в преговорите.
Според нея вниманието не бива да бъде насочено единствено към военните аспекти на конфликта. Необходимо е да се търсят дипломатически механизми, които да позволят постигането на устойчиво споразумение.
Петрова подчерта, че окончателните условия на мира трябва да бъдат договорени между Украйна и Русия. Третите страни могат да съдействат за преговорите, но именно участниците във войната трябва да постигнат съгласие по параметрите на мирното споразумение.
Тя предупреди, че ако Европа остане извън преговорния процес, ще бъде много по-трудно да гарантира резултат, който отчита европейските интереси.
Обща позиция за европейското бъдеще на Украйна
Петрова и Орбан коментираха и напредъка на Украйна по пътя към членство в Европейския съюз.
Българският външен министър заяви, че подкрепата трябва да бъде обвързана с постигнатите резултати и изпълнението на съответните изисквания.
Тя припомни, че България и Унгария са подкрепили отварянето на следващите два преговорни клъстера.
Според Петрова двете държави споделят разбирането, че дипломатическите усилия трябва да получат по-голяма тежест при търсенето на решение за войната.
Петрова осъди насилието по улиците на Франция
В разговора беше засегната и вълната от социално недоволство във Франция.
Петрова посочи, че протестите отразяват сериозна поляризация на европейските общества, която според нея се използва от крайни политически сили.
Тя направи разграничение между правото на мирен протест и проявите на насилие, разрушения и грабежи, последвали част от демонстрациите.
Външният министър определи вандализма като недопустим и предупреди, че общественото разделение не е проблем само на Франция.
Според нея исканията за политическа промяна трябва да намират израз чрез демократичните механизми и изборите, а не чрез насилие.
Анита Орбан също настоя мирните демонстранти да бъдат разграничавани от извършителите на вандалски действия. Тя изрази солидарност с Франция и надежда страната да овладее напрежението.
Унгарският външен министър обърна внимание и на икономическите причини за недоволството, като посочи необходимостта от растеж, сигурност, предвидимост и добра система за социална защита.
