- Чакат ни дълги години на нестабилни мнозинства и кратки парламенти
- Братоубийствените войни направиха БСП бутикова партия
- Тъжно ми е да гледам малката група социалисти в парламента
- В Шенген опашките на Дунав мост ще секнат, въздухът ще е по-чист
- Ако сме част от Шенген, няма да висим 10 часа на гръцката граница, каза Петър Витанов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
Петър Витанов е ръководител на Делегацията на българските социалисти в ЕП, а групата на Социалистите и демократите поиска да бъде възобновен дебатът за включването на България и Румъния в Шенгенското пространство. С огромно мнозинство Европейският парламент прие във вторник резолюция за присъединяване на двете държави в началото на 2023 г. От участващите в заседанието 639 евродепутати 547 подкрепиха присъединяването на двете държави, 49 са гласовете "против", а 43 са "въздържал се".
- Г-н Витанов, в ЕП беше гласувана резолюцията за Шенген. Но това не е достатъчно, какво следва, за да станем част от Шенгенското пространство?
- Резолюцията за приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство бе гласувана от парламента с огромно мнозинство. Това е важен политически акт, макар и не решаващ. Той обаче даде много силен сигнал към останалите европейски институции каква е волята на европейските граждани. А тя е България и Румъния да не бъдат третирани като втора ръка европейци. Да бъдат спазени европейските принципи на равенство и най-вече да не се измислят постоянно поводи двете държави да бъдат държани извън Шенген. Единствената институция, в която има проблем, е Съветът на ЕС. По време на самото гласуване обаче се видя нещо притеснително. Нидерландските либерали и представители на ЕНП гласуваха "против" и "въздържал се". Това означава, че Нидерландия не възнамерява да вдигне ветото. Нещо повече, Нидерландия дори търси съюзници в страни с дясно и крайно дясно управление - например новото правителство на Швеция. Ако успеят да привлекат на своя страна такива държави, темата няма да бъде предложена в дневния ред на Съвета през декември.
- Защо беше повдигната отново темата сега? Не се ли умориха българите и румънците да слушат за нея?
- Инициативата дойде от България и Румъния и от Групата на социалистите и демократите в ЕП, защото виждаме прозорец на възможности. С нея се ангажира лично председателят Ираче Гарсия Перес и нашите две делегации - на социалистите от България и Румъния. Така стана възможен първо дебатът в ЕП, а след това и приемането на резолюцията. Разбира се, към нашите усилия, се присъединиха и всички български евродепутати. Заради войната в Украйна Европа има много по-високо ниво на интеграция. Другата причина е, че европейските държави вече имат готовност да приемат Хърватия, която стартира процеса много след нас. Миналия месец отбелязахме 11 години откакто България и Румъния стоят извън Шенген. Приели са всички правила, изпълнили са всички технически параметри и критерии, но заради политически инат стоят извън зоната. Има много ясни правила, по които една държава бива приемана в Шенгенското пространство. Те са свързани със сигурност на границите (въздушните, сухопътните, морските), с определен тип полицейско сътрудничество, с Шенгенската информационна система и боравенето с нея оперативно, със спазване на всички системи, свързани със защитата на личните данни.
- Какви предимства ще ни даде включването в Шенгенското пространство? Какво ще донесе на обикновените българи?
- Явно Шенген се е превърнал в такава политическа дъвка, че хората дори вече не виждат какви са предимствата за тях. Ще дам няколко прости примера, които всеки един от нас е изпитал на гърба си. Ако ходите на почивка в Гърция, няма да се налага да висите 10 часа на гръцката граница. Ако живеете в Русе, няма колоната от тирове да стига до центъра на града ви и да прави животът ви през летните месеци истински кошмар. Ще намалеят предпоставките на ПТП и въздухът ще бъде по-чист. Цената на транспорта би трябвало да се намали, времето за пътуване - също. Като минавате през европейско летище, няма да ви третират като втора ръка европеец. Предимствата са много и големи, те засягат както българския бизнес, така и обикновените хора.
- В България расте евроскептицизмът. Много хора покрай войната се питат - какво направи ЕС? Какъв е вашият отговор като евродепутат?
- Това не е проблем само за България, но и за цяла Европа. От влизането ни в ЕС, българите имат традиционно доверие към Съюза, но и то ерозира. Единството на Европа по отношение на войната в Украйна е една от тези теми. Защото общественото внимание все повече се измества от бойното поле към опасенията за покачващата се цена на живота и за това в много държави се плаща политическа цена.
Европейският съюз забрави да говори за мира, който е в основата на неговото създаване. Първият дипломат на Европа Борел говори само за военна победа, без да казва как се побеждава ядрена сила. Ако ЕС разглежда единствено военно решение на конфликта, то защо са ни тогава дипломати. На този фон на сцената отново излизат популисти и антиевропейските партии, които трупат позитиви от растящото недоверие на европейците към действията на ЕС. Проучване на Евробарометър показа, че повечето граждани възприемат войната в Украйна като фундаментална промяна в живота си. В България над две трети от анкетираните са неуверени, че животът им ще остане непроменен и само 25% не очакват промени. Поради нарастването на инфлацията и разходите за живот още преди началото на руското нашествие в Украйна, което допълнително усили тенденцията, четирима от всеки десет европейци заявяват, че вече усещат негативно въздействие върху стандарта си на живот. В България над 60% от анкетираните посочваха, че вече изпитват отрицателен ефект върху начина си на живот, като това е най-високият дял от всички държави членки.
Тревожността на българските граждани е очевидна, но ние, политиците не правим нищо, за да ги успокоим. А отговорът е, че България и Европа са във война, въпреки че не участват в нея с войска. И че само заедно можем да се справим - и на национално, и на европейско ниво.
- Каква е прогнозата ви за съставянето на правителство? Ще има ли такова?
- Първите парламентарни дни показват, че правителство трудно ще се състави, след като имаше драма и за избора на председател на Народното събрание. Тема, която при други обстоятелства, дори не е влизала в общественик фокус. Политическите отношения са крайно обтегнати, недоверието между партиите огромно и всеки калкулира какви щети ще има преди поредните избори. Чакат ни дълги години на нестабилни мнозинства и кратки парламенти. И точно в този момент на България е нужна силна лява системна партия, каквато е БСП. Но в момента БСП е в насипно състояние, готова да услужи с гласове на всякаква конфигурация за правителство.
- БСП завърши на пето място слез парламентарните избори, насрочен беше и конгрес за февруари? Как виждате бъдещето на партията?
- Сривът на БСП е очевиден, а ръководството действа като ирански дрон-камикадзе. Това не е фикция на вътрешната опозиция или на някой друг враг с партиен билет, а факт. Тъжно ми е да гледам малката група в парламента, която заема няколко реда в лявата част на залата. Като пета политическа сила БСП може да служи само като патерица на чуждо управление и с това няма как да се примирим. Необходими са промени в левицата, която само допреди няколко години имаше 900 000 избиратели и се бореше за победата. Що се отнася до насрочения за февруари Конгрес, това ми напомня за национала по футбол Велизар Димитров, който падаше театрално за дузпа в ключовите моменти на мача. Както дузпите "Велизарки", така и Конгресът е по-скоро симулация на мерките, които трябваше вече да са в ход. Какъв е смисълът от Конгрес през февруари, когато ще сме в нова предизборна кампания. Пак ли със същите водачи, листи, идеи? Братоубийствените войни, липсата на визия за управление, липсата на ясни послания, които да стигат не само до тясно-партийният електорат, но и до периферията, до младите хора, до хората на наемния труд, до представителите на малкия и среден бизнес, до семействата, направиха от БСП бутикова партия. Вярвам, а и много други мои съмишленици, че БСП не е загинала и ще заеме отново своето мястото си като голямата лява партия в България. Но за това са необходими сериозни промени в ръководството, организацията, посланията. Както и обединение на всичко ляво и зелено - от социаллиберали до комунисти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
