София. Новият проект за Наказателен кодекс предвижда по-малки наказания за извършваните престъпления като цяло, а идеята е престъпниците да не се чувстват обречени и да имат възможност да се превъзпитат.
Съответно се предвижда и намаляване на наказанията за хора, извършили насилие над животни или организиращи и участващи в боеве с животни. Това обясниха от правосъдното министерство за " Дарик".
Според Явор Гечев от природозащитната организация „4 лапи" новият закон е крачка назад и до голяма степен декриминализира насилието над животни: „По отношение на насилието над животни нас ни притеснява от една страна намалените санкции, там вече санкцията е до две години. От друга страна ни притеснява това, че го няма общият състав за насилие срещу животни. Досега имаше общ състав: противозаконно причиняване на тежко или трайно увреждане, или смърт - това беше общият състав и следваха квалифицираните състави. Сега общият състав отсъства и са останали само квалифицираните състави. Примерно, ако в мазето си душа котки, това, може би, няма да бъде престъпление, защото не попада в категорията на квалифицираните състави".
Цензурата става престъпление, за него се предвиждат четири години затвор. Тайното филмиране също ще се наказва с година решетки. Като престъпно се определя още невнасянето на осигуровки, ровенето в чужд мобилен телефон, кражбата на профили от социалните мрежи, допълват от бТВ.
Професор Александър Стойнов, който е работил четири години по новия закон, смята че най-скандалната поправка обаче е искането да отпадне доживотния затвор без замяна. Мотивът е, че наказанието е нехуманно за осъдените. Решението да отпадне доживотния затвор без замяна не е на експертите, обяснява той.
„Политическо решение е, беше един от концептуалните въпроси. Не ми е известно Европа да иска това от нас – за съжаление, за смъртното наказание трябва да се съобразим с Европа", казва експертът пред бТВ.
Като член на Европейския съюз България има ангажименти, които трябва да спазва. Затова няма как да се върнат смъртните присъди в закона, твърди професор Стойнов. „Сигурно много юристи ще ядосам, но винаги съм го твърдял и никога не съм го отричал - привърженик съм на смъртното наказание, но то е невъзможно в нашата система", добавя той.
Още за Наказателния кодекс обясни за "Дарик" Мария Филипова, експерт в Министерството на правосъдието: „При завишаването би се оставило едно чувство за безнадеждност на осъдения, когато на него му се наложи едно наказание, което не му дава възможност той да има чувство, че може да се поправи, да се превъзпита, когато в него се остави чувството за безнадеждност. Именно за това са намелени цялостно наказанията и за другите престъпления".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
