София
В момента правата на обвиняемия са гарантирани така, че той и защитникът му спокойно могат да блокират процеса. Това заяви зам.-главният прокурор Валери Първанов по време на годишния отчет на Върховна касационна прокуратура.
Първанов даде пример с делото Куйович, което се отлага вече 7 пъти заради заболяването на адвокати.
По думите на зам.-главния прокурор проблемът с широката заболеваемост сред защитници и подсъдими може да бъде преодоляна като при започването на дадено дело бъде назначен и служебен защитник.
"Служебният защитник трябва да си остане и когато го няма упълномощеният адвокат, именно той да участва в процеса. Така болните адвокати ще са много по-малко", категоричен бе Първанов. Въпреки че прокурорите нямат законодателна инициатива, те настояват да отпадне този текст от закона, който предвижда упълномощеният защитник да замени изцяло служебния в производството.
Друга спънка, с която се сблъсквали прокурорите, е при предявяването на материалите по дадено дело. Първанов даде пример с процеса срещу групата на Димитър Желязков-Митьо Очите. Там обвинението било предявявано близо 6 месеца, тъй като всеки един от 17-те адвокати отсъствал най-малко по веднъж я заради болест, я заради служебна ангажираност.
Проблем при поддържането на обвинителния акт в съда се оказват и показанията на засегнати лица или пък на самите обвиняеми пред съдия. Много често един процес се изгражда въз основа на показанията на жертвите. Не били редки случаите обаче, когато самите те се отказват от показанията си.
Според Първанов, след като един свидетел е давал показания пред съдия, то той не следва да ги променя в по-късна фаза. Ако това стане, то той трябва да носи наказателна отговорност и да бъде санкциониран, категоричен бе Първанов.
Единствено наблюдаващият прокурор трябва да прецени дали да бъде използвано едно разузнавателно средство и какво да бъде то, категоричен бе Първанов по наболялата тема за СРС-тата.
По думите на зам.-главния прокурор спецсредствата трябва да се използват при предотвратяване на престъпление в защита на националната сигурност, както и за разкриване и доказване на престъпление. Такива доказателства обаче трявало да се искат само от наблюдаващия прокурор, а не както е сега от поне 50 органа.
По данни на МВР регистрираните и разкрити престъпления за 2005 г. са били 124 022, за 2006 г. - 123 264, а през 2007 г. - техният брой е 116 551. Според Николай Георгиев от отдел "Информация и анализи" към ВКП най-тежки за разкриване са престъпленията против собствеността. Те са и най-честите извършвани у нас - 83, 5 % от всички или 73 979.
Образуваните досъдебни производства през 2007 г. са 24 %. 40 на сто са отказите от образуване на дела, сочи статистиката.
Наблюдаваните досъдебни производства от прокуратурите в София и страната са 495 361.
Осъдените и санкционирани лица за кражби са 22 207, за общоопасни престъпления - 17337, а против личността - 3062.
Приведените в сила присъди пък са 33 016 за 2007 г.
За корупция образуваните досъдебни производства са 512, а за организирана престъпност - 101. 31 дела са водени срещу магистрати през м.г. - петима от тях са съдии, 17 прокурори и 9 следователи. Осъдените прокурори са 4-ма, толкова са и следователите.
Мария Максимова
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
