В последно време тече модерната тенденция да се преименуват местности с турски имена. Различни организации скочиха срещу тази тенденция. "Стандарт" разговаря с доц. Милен Михов от ВМРО, историк, заместник-председател на образователната комисия в парламента, депутат от "Обединени патриоти" и преподавател във Великотърновския университет.
- Доц. Михов, неотдавна няколко обрасти, включително и Варна, взеха решение да преименуват местностите, които носят турски имена, с български. Като историк и представител на "Обединени патриоти" как гледате на идеята?
- Хората в тези региони според мен биха приели напълно нормално тези промени, въпреки че медиите превърнаха тази новина едва ли не във взривяване на етническия мир. През изминалите 150 години такива промени са правени, и ако днес ние започнем да наричаме градове и местности с имена от преди век и половина, те ще бъдат напълно неразбираеми за хората. Това е нормален процес, не бива в него да се вижда някаква особеност или изключителност.
- Ако в него не се чувства някаква особеност, те би трябвало да останат със старите си имена така или иначе...
- Законът за местното самоуправление така или иначе определя правомощията на органите на местната власт, включително и разрешава на общинските съвети да именуват обекти от местно значение. Ако волята на хората от една община е изразена легитимно чрез техните органи за местно самоуправление, така трябва и да се случи. Не трябва да се правят генерални изводи. Ако трябва да говорим за именуване, наскоро започна една инициатива, например за връщането на историческото име на връх Свети Никола, който през 1976 година е назован връх Шипка. Макар че истинският връх Шипка, където са се водили боевете, е съвсем друг връх. Историческата Шипка се намира близо до един друг връх, където е построен паметникът. Това са проблеми, които трябва да се решават от държавата.
-Според Вас трябва ли тези промени да се правят повсеместно?
- Не смятам. Направихме такава промяна на имената в Стара Загора, където се работеше с експерти. Доколкото разбирам, във Варна отново ще повдигнат този въпрос, но той ще бъде въпрос на местно самоуправление и на местно решение.
- Преди два дни имаше дискусия за промени в Закона за висшето образование и Закона за академичния състав. Според Вас какви трябва да са промените?
- Очертават се няколко съществени кръгове от проблеми. Би трябвало да се потърсят промени в няколко направления. Първият е в системата на управлението на висшето образование. Вторият е в системата на акредитацията на висшето образование. Третият е в системата на финансирането на университетите, а четвъртият -в системата на кариерното развитие на младите учени. Във всички тези направления има предложения, които и министър Красимир Вълчев, а и ние от Комисията по образование, приехме да бъдат поставени на дневен ред чрез експертна група, която да подготви необходимите промени в Закона за висше образование.
- Какво трябва да се промени конкретно?
- Първото е свързано със системата на управление - ректорите да бъдат обвързани с договор за управление, сключен с Министерството на образованието и науката. Втората промяна е свързана със сегашната система на акредитация на институциите във висшето образование, която е изключително тромава. Всички университети получават положителни оценки и това на практика компрометира системата за акредитация, където всички университети получават високи оценки. На трето място - трябва да се намерят пари за финансиране и подпомагане преди всичко на младите учени и преподаватели, защото се констатира, че разликата между хабилитираните възрастни преподаватели и младите е в пъти. А това прави невъзможно привличането на млади специалисти в системата на висшето образование и науката. А това поставя под въпрос самото развитие на висшите училища и на техния кадрови състав, който застарява. Липсата на млади и амбициозни кадри е нещо, което в скоро време ще доведе до сериозна криза на образованието.
- Смятате ли, че Законът за академичния състав в този вид е подходящ и все пак ще успее да отсее неподходящите кадри във висшето образование?
- С последните промени очакваме процедурите по избора да станат по-прозрачни, да стане и по-прозрачен административният контрол на университетските власти. Очакваме и създаване на една етична комисия към Министерството на образованието, както и на създаването на общи изисквания за придобиване на академични длъжности. Ако се търсят вратички спрямо тези разпоредби, вече ще става дума за лични приятелства, но това ще бъде много тежък проблем за самата система.
- А има ли го този проблем?
- Разбира се, че го има, той е в цялата сфера на висшето образование. Случва се във всяка научна институция.
- Имате ли вече сигнали къде се случва това?
- Досега законовата уредба не даваше възможност ние да проверяваме подобни сигнали. В момента обаче с новия закон Министерството на образованието вече ги приема. Надяваме се, че с новата етична комисия ще успеем да проверим всичко, включително сигналите за плагиатство. Че на всеки сигнал ще се реагира и новата законова разпоредба ще се превърне в още една бариера за подобен тип дейности.
- В "Обединени патриоти" често се стига до вътрешни конфликти и разнобой. Има ли вариант да се разпадне коалицията?
- Не смятам, че има такава реална перспектива. Ясно е, че имаме различия, но те не са симптоми на разпад, а по-скоро са резултат от позициите на отделните участници в коалицията. Това е въпрос на аргументи.
- Смятате ли, че може да се разпадне въобще управляващата коалиция ГЕРБ - "Обединени патриоти", до края на мандата?
- Всяко нещо има начало и край. Но социологическите проучвания не дават основания засега за търсене на друга формула на управление. Така че мисля, че това едва ли ще се случи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
