Миналата седмица Владимир Путин заяви, че украинските протестиращи, свалили от власт Виктор Янукович, носят "ленти със свастики" на ръцете си. В действителност, макар и крайнодесни символи да присъстваха на киевския централен площад, те бяха превъзхождани по брой от синьо-жълтите знамена на Украйна - и на ЕС.
Русия може би искрено се притеснява от националистите сред новите политически лидери на Украйна. Но тези знамена на ЕС са нещото, от което я побиват наистина тръпки.
Вътрешният кръг на Путин се страхува, че смяната на ръководството в Украйна означава, че тя може да бъде завинаги "загубена" за руското влияние и тласната по пътя на интеграцията с икономическите структури на Западна Европа, и което е жизненоважно, с нейните структури за сигурност.
Русия многократно даде ясно да се разбере, че членство в НАТО, особено за Украйна (и за Грузия), е изключено. Грузинската война от 2008 г. показа, че тя ще защитава тази позиция агресивно. Същото показва, дори и по-отчетливо, потайната й окупация на Крим.
Неразбирането на тези коренни причини за действията на Русия би могло много да затрудни уреждането на сегашната криза. Трудно може да се преувеличи значението на Украйна за Москва в исторически, културен и емоционален аспект.
Говори се, че Путин казал на американския президент Джордж Буш през 2008 година: "Украйна даже не е държава. Част от територията й е в Източна Европа, а по-голямата част беше подарък от нас".
Страхът от обкръжаване и желанието за западна "буферна" зона срещу инвазия от Европа десетилетия наред бяха централни елементи на руската външна политика. Така че Москва изпитва дълбок страх, че НАТО ще се разпростре през Украйна досами руската граница.
Путин може би се опасява също, че в крайна сметка в Украйна може да се появи демокрация по европейски модел, за каквато след това руснаците също ще започнат да настояват.
Макар и погрешно, руското ръководство смята, че САЩ и ЕС са скроили проект да откъснат Украйна от нея чрез споразумението за интеграция с ЕС, което Брюксел предложи на Киев миналия ноември. Когато Янукович отказа да го подпише, според версията на Русия, Западът подбудил протестите и станал съучастник в отстраняването му.
"Путин се чувства унизен, както и голяма част от руския елит. А това е нещо много опасно в международната политика", каза Александър Рар, водещ експерт по Русия и биограф на Путин.
Международната общност е твърдо решена да изпрати категорично послание, че руската окупация и потенциално анексиране на Крим е извън всякакви общоприети норми на поведение. Тежките санкции изглеждат неизбежни.
И все пак, ако Западът не съчетае моркова с тоягата, намирайки начини да подаде сигнал, че разбира и ще се съобрази с основните опасения на Москва, особено в сигурността, кризата би могла да ескалира.
ЕС трудно може да откаже на украинците техния "европейски избор", след като хиляди протестираха под открито небе в ледената киевска зима. Но източник, запознат с начина на мислене на Кремъл, казва, че уверения от лидерите на ЕС, публично или лично, че пълноправно членство за Украйна е възможно в най-добрия случай след десетилетия, биха могли да успокоят духовете в Москва.
Сигнали и от двете страни, че членството на Украйна в НАТО не е на дневен ред, също биха могли да помогнат наред с готовност за започване на по-широки преговори за нова европейска архитектура на сигурността. Без такива сигнали Путин тепърва може да изпълни заплахата си да нахлуе в Източна Украйна, саботирайки всяка възможност за европейска интеграция на Украйна - поне в сега съществуващите й граници.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
