- Господин Стойков, изборите минаха и цените тръгнаха нагоре. След природния газ поскъпнаха парното и тока, а в София драстично скочи и студената вода. Оправдани и неизбежни ли са тези повишения ?
- При цената на водата в София увеличението е свързано с приемането на 5-годишния бизнесплан на "Софийска вода" и съответно параметри, които са заложени в самия концесионен договор. Ако трябва да се направи нещо, то е в самия договор. Така че самото увеличение горе-долу се очакваше. Комисията за енергийно и водно регулиране обаче забави доста решението, то трябваше да влезе в сила от началото на март. Второ, самата позиция на КЕВР беше много твърда по отношение на "Софийска вода". От комисията призоваха концесионера да намери вътрешни резерви. Стигна се до вътрешни конфликти в самия регулатор. Така изказванията са едни преди изборите, а след изборите се прави всъщност това, което така или иначе трябваше да се направи по-рано. Газът се очакваше да поскъпне, тъй като цената му е базирана според цените на петролни продукти от последните 9 месеца. Понеже от март м.г. петрола започна полека да поскъпва, нормално е и цената на природния газ да се покачва паралелно с нея. Проблемът е същият, какъвто е при "Софийска вода". В средата на февруари "Булгаргаз" обявява ценовото предложение, но от КЕВР му казват: "Не,това е шоково, не може така". Малко по-късно самата комисия излиза със становище, което горе-долу казва това, което е предложил и "Булгаргаз". Първоначалното искане беше за 32%, след това беше коригирано на 29,7 %, а комисията реши да одобри 29,6%. Очевидно тези три процента са вътрешните резерви, които всички очакваха и съответно едва ли това е била първоначалната идея на регулатора, но в крайна сметка това беше одобрено. Така че отново имаме разминаване между думи и действия преди и след избори, което не говори добре.
- Опасно ли е когато доходите не растат, а цените да скачат ?
- Тезата, че понеже в момента доходите са ниски и затова и цените трябва да са ниски, е грешка. Това стана болезнено ясно още през 1989 г., защото именно заради потискане на ниски цени и България и страните от бившия СИВ не успяха да удържат на конкуренцията. Винаги, когато се контролират цени, рано или късно се стига до такава ситуация, в която или няма достатъчно предлагане или се появяват паралелни черни пазари. Самата политика трябва да е насочена към повишаване доходите чрез реформи, които да подобрят условията на пазара на труда и да спомогнат за по-бързо създаване на нови работни места. Това пък повишава доходите на работещите и на домакинствата.
Цените не електроенергията у нас дълго време бяха поддържани ниски, в един момент трябваше да се увеличат, веднага последваха социални протести. След това три пъти ги намалиха и в един момент енергетиката се оказа в огромен дефицит. Няма как да е иначе.
- Има ли риск за социално напрежение, когато хората ще усетят по джоба си поскъпването?
- Сега няма как, защото самият отоплителен сезон е към своя край. Навън е слънчево, всички са настроени малко по-пролетно и съответно това увеличение на газа хората няма да го видят толкова ясно в сметките си за отопление и тока, както това стана през 2012 г. и началото на 2013. Тогава увеличението от 13 % беше шоково, веднага се отрази в сметките и се стигна до протести. В момента това няма да се усети. Електроенергията пък се увеличава минимално. Виждам е, че в София се очакват проести срещу предлаганото увеличение на цената на парното. Те обаче не са в посока защо увеличавате, а защо с толкова. Хората роптаят защо след като цената на газа се увеличава с 39% и увеличението при "Топлофикация - София" е толкова голямо. И докато не се даде обективен и ясен отговор на тези въпроси, социално напрежение винаги ще има. Твърдата позиция на КЕВР преди изборите и малко с половин уста приети решения след вота предполагат доста силна политическа зависимост. Затова обществото не е сигурно, че този регулатор работи в защита на обществения интерес.
- По силите ли е на новото правителство да вдигне бързо доходите ?
- Бъдещото правителство трябва да създаде най-благоприятните условия за работа на бизнеса. Когато той работи добре, има възможност да създава нови работни места и да увеличава пазарния си дял, съответно печалбата и заедно с това да увеличава и разходът за заплати, т.е. домакинствата да повишават своя доход. Това не става със социални трансфери, с вмешателство в работата на фирмите,така че да се задължават да отделят еди какъв си процент за еди какви си заплати, не става с минимални осигурителни доходи. Т.е. административният елемент в случая не помага. Той помага единствено, когато става въпрос за създаване на условия, в които пазарът може сам да се оправя и там, където има изкривявания на пазара. Примерно, при естествените монополи трудно може да има пазар, съответно има необходимост от регулация. Същата е ситуацията и в голяма степен при учредени монополи, както при "Булгаргаз", "Лукойл", БДЖ и т.н. По-малко пречки и по-облекчени условия към бизнеса е правилният подход. Но за съжаление е мисля, че нещо по-различно ще видим през тази година спрямо 2016 г. Тогава имахме доста нестабилна политическа обстановка в парламента. А в такива условия трудно се правят каквито и да било реформи. Опасявам се от още една загубена година. Прибавете и нужното технологично време за смяната на администрацията в различните министерства, която трябва да влезе в час, да се запознае с проблемите, да приеме екшън планове, да ги обсъди, да ги координира с различни работни групи, после да започне изпълнението и т.н. Всичко това отнема време и когато няма необходимата подкрепа в парламента, се правят козметични реформи тук и там, колкото да се каже, че нещо е направено. Като цяло няма консенсус за ключовите реформи, които са необходими. Това са реформи в администрацията, образованието, здравеопазването, социалната сфера и енергетиката. Липсата на такъв политически консенсус е нещо много лошо.
- ГЕРБ обеща средна работна заплата от 1500 лв. след 4 години. Реално ли е това?
- Като цяло има разлика между средна и минимална работна заплата. Средната е резултат от естественото развиване на икономиката, докато минималната се определя с постановление на Министерски съвет. Така че, ако някой обещае минималната да достигне някакви нива, това мога да го приема. Но не и за средната работна заплата. Ако приемем, че икономиката се развива с темповете от последните две години, напълно възможно е в края на мандата на новия парламент и новото правителство и средната заплата, и брутният вътрешен продукт, да достигне нивата, за които и ГЕРБ говореше. Но не трябва да забравяме, че в много случаи икономиката не се развива с помощта на политиците, а и въпреки тях. Същото се отнася и за останалите обещания за средни осигурителни доходи и социални плащания. Много от тях въобще не бяха подкрепени с финансови обосновки.
- Отсега се очаква напрежение между ГЕРБ и патриотите за минималната пенсия. Доколко е реално тя да скочи до 300 лева?
- Колкото и да ни се иска на всички, просто няма достатъчно пари за 300 лева минимална пенсия. В момента, в който управляващите влязат в изпълнителната власт, много бързо изтрезняват от тези обещания.
- По-добре работеща икономика ли е единственият начин за подобряване на благосъстоянието на българите ?
- Като цяло, да. Ако икономиката продължи да расте с 3%, доходите ще се покачват не толкова бързо, колкото е необходимо. Ако обаче расте с 6-7%, както беше преди кризата, това е съвсем различно нещо. И тогава наистина има условия за по-бързо покачване на жизнения стандарт и съответно по-лесно приемане на необходимите увеличения на различни цени, като тези на електроенергията и тези на природния газ.
- Работодатели искат нови правила за определяне на почивните дни заради празниците. Предлагат да се почива само за празника в деня на самия празник, без допълнителни почивни дни. Резонно ли е това?
- В крайна сметка има си някакви национални празници, които са определени за неработни дни. Идеята е те да не създават пречки на самия работен процес. Не стана ясно защо трябва да се дават допълнителни дни. Не мисля, че има основание за такова нещо. Според мен работодателите са прави да искат почивките в неработните дни да са изолирани само до националните празници, а ако някой от работниците има желание да си слее празниците, нищо не му пречи да си пусне отпуск.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
