Откри ли Бойко Борисов формулата на дълголетието на кабинета? Какво налага включването на АБВ? Ще се укроти ли мащабното недоволство на реформаторите? Има ли предпоставки за единен опозиционен фронт? Има ли вероятност от нови извънредни избори? На тези въпроси "Стандарт" потърси отговор от директора на Центъра за анализи и маркетинг Юлий Павлов.
- Г-н Павлов, договорената схема на бъдещото правителство гарантира ли му сигурност и единство?
- Управляващата коалиция от двупартийна се увеличи на трипартийна. Формулата 2 + 2 се промени на 3 + 1. Стана трипартийна коалиция между ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ с парламентарна подкрепа на Патриотичния фронт. Подкрепата на ПФ е трудно обяснима политически, тъй като става въпрос за лява националистическа формация, срещу която от Брюксел имаха доста сериозни възражения. Това сътрудничество е обяснимо, доколкото без него не се получава достатъчна парламентарна подкрепа, така че проектоправителството на малцинството (ГЕРБ и РБ) да бъде избрано. Вкарването на АБВ, и то не като подкрепяща, а като участваща в коалицията сила, е абсолютно необяснимо. Първо, с това се променя характерът на кабинета, той престава да бъде дясноцентристки. В него влиза една дори не центристка, а лява партия. Второ, то остава правителство на малцинството, доколкото в него участват три партии, но общият брой на техните депутати е 118. Ако ПФ оттегли подкрепата си, кабинетът остава без мнозинство в събранието. Не е ясно как така за реформаторите, повечето от които докато Георги Първанов беше президент, по друг начин освен "Гоце" не го наричаха, сега изведнъж неговата партия стана много желана. Как така Ивайло Калфин, който навремето като външен министър отказваше да изпълни закона за досиетата, също стана приемлив за "най-правоверните десни", както сами се представят.
- Привържениците на Реформаторския блок реагираха бурно по няколко повода - поставянето на Борисов за премиер, участието на Кунева и Лукарски, а също и присъствието на АБВ.
- Симпатизантите на РБ винаги са били разделени по няколко плоскости. Едната е, че около 60% от тях не понасят Иван Костов и ДСБ, а другите 40 процента не понасят Меглена Кунева. Другата плоскост е отношението към ГЕРБ. Съществена част, може би 60%, са жадни за това след 14-годишна суша десните партии най-после да участват в изпълнителната власт. Останалите 40 на сто се държат като сектанти (основно привърженици на ДСБ), които са готови да стоят в опозиция, само и само да не подкрепят кабинет начело с Бойко Борисов. Това разделение съществува още от създаването на Блока, на което се дължи и двойственото говорене спрямо ГЕРБ на различни лидери. Дали е било "трик", или несъзнателно са напипали това поведение, е без значение, но и двете групи досега гласуваха за РБ. Оттук нататък тази двойственост е невъзможна, трябва да се избере или едното, или другото. Може би по тази причина Радан Кънев не участва в правителството и вероятно ще поеме ролята на вътрешна опозиция във Блока. Той ще се опитва да представлява тези избиратели, които са против участие в кабинета и които макар по-малобройни, са по-гласовитите. Кънев ще държи ДСБ на два стола едновременно - хем вътре в кабинета с Петър Москов, хем вън с неговото присъствие в парламента.
Колкото до участието на АБВ в изпълнителната власт, недоволството се споделя и от двете групи в Реформаторския блок.
- Според вас как ще функционира парламентарното мнозинство, съставено от десни, леви и националисти? Тяхната идеологическа несъвместимост няма ли да доведе бързо до напрежения?
- Неминуемо ще има напрежение. Ако кабинетът бе само на ГЕРБ и РБ, той щеше да бъде дясноцентристки в съответствие с предписанията на ЕНП. Сега вече образът се размива и е трудно да се определи какъв е профилът на правителството.
- Интересни пируети видяхме около заявената подкрепа на ДПС. Борисов ги помоли да не го подкрепят. Вчера пък Лютви Местан заяви, че дори и на колене да го молят от ГЕРБ, няма да подкрепи кабинета.
- ДПС бяха достатъчно последователни. Казаха, че ще подкрепят правителството на малцинството, което не зависи от патриотите. И че ще бъдат ясна опозиция на правителство, подкрепяно от Патриотичния фронт. Само че движението много бързо забрави, че не бяха опозиция, а коалиционен партньор в едно управление, което зависеше от другата националистическа партия - "Атака". Непоследователността в поведението започва да става всеобща болест в българската политика.
- Възможно ли е оставащите в опозиция фракции - БСП, ДПС и "Атака", да сформират общ фронт, който да застраши стабилността на управлението на Бойко Борисов?
- Трите партии няма да създадат общ фронт, но всяка от тях ще бъде опозиция по различни мотиви. БСП поради факта, че все пак доминиращите в управлението сили са вдясно от центъра. Така че социалистите остават единствената лява опозиция, което вероятно ще им помогне да консолидират позициите си и да си върнат част от изгубените избиратели. На изборите видяхме, че има разпад дори на твърдото червено ядро. Сега те получават шанс за консолидация и възраждане.
Що се отнася до ДПС, мотивите за тяхната опозиционност са други - не толкова евентуалният дясноцентристки профил на кабинета, колкото зависимостта му от националистическа формация. "Атака" не е последователна партия - подкрепяли са ГЕРБ в миналото, били са против него. "Атака" е една от двете формации, които защитават руските интереси в България. Между другото, другата проруска формация е АБВ, което поставя още една въпросителна около тяхното включване в правителството.
- Ще се отрази ли на политическия живот изпадането в насъстоятелност на КТБ, което съвпадна със съставянето на правителството?
- Съвпадението вероятно е случайно. Отражение не може да няма при положение, че фалитът на банката е неизбежен след обявяването й в несъстоятелност. Държавата ще има сериозни разходи, тъй като парите на редица държавни и общински предприятия са пропаднали. Има риск от загубени дела, които вложителите и акционерите ще заведат срещу държавата. Затова процедурата по фалита ще даде траен отпечатък върху политическия живот през следващите месеци, а може би и години.
- Местните избори, които ще се проведат следващата есен, и имат ключово значение за партиите, няма ли да засилят центробежните процеси във властта?
- Не само местният вот, но и това, че съвсем не са изключени скорошни нови предсрочни избори също ще бъде фактор, с който всички ще се съобразяват. При тази разпарчетосана и разнопосочна парламентарна подкрепа много е възможно правителството да не изкара и тази една година до местните избори. Ако няма обединение около ясни реформи в определени сектори, като че ли е по-добре отново да се проведат още едни бързи избори. Смятам, че при извънреден вот ГЕРБ ще подобрят своя резултат. РБ и ДПС по-скоро ще запазят позициите си. Положението с БСП не е ясно, но по-скоро те ще спечелят повече. Патриотите вероятно също ще запазят избирателния си корпус. ББЦ е много вероятно да не присъства в следващия парламент, а за АБВ и "Атака" това е почти сигурно. Твърденията, че нови избори няма нищо да променят, не са съвсем обосновани. Много е възможно картината, макар и подобна, да бъде съществено различна, тъй като в един бъдещ парламент ще присъстват по-малко партии и едно дясноцентристко управление на ГЕРБ и РБ вече да бъде възможно.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
