В архива, който внукът на Йовков Боян Попов предаде неотдавна на Държавна агенция "Архиви", има кутия, наречена "Деспина". В нея са съхранени и 6 тетрадки, в които съпругата на писателя е нахвърляла спомените си за него. Те са издадени за 50-годишнината от смъртта на твореца - през 1987 година, под редакцията на дъщерята Елка Йовкова. Въпреки това архивът пази и първия вариант на мемоарите, написани от Деспина на ръка.
"Когато говоря за Йовковото голямо физическо страдание, имам чувството, че му изневерявам". Това е написала съпругата му Деспина в една от тетрадките със спомени за него. Става дума за рака на стомаха, който го измъчва в края на живота му и от който творецът си отива преждевременно. "Той не обичаше да се оплаква от болестта", припомня си Деспина.
Когато получавал кризи, писателят оставал да лежи на дивана - там прекарвал и много безсънни нощи, когато разсъждавал над сюжетите на творбите си. "Ревнувах от тази негова работа. Но когато получеше криза, Йовков
беше изцяло мой
изповядва съпругата в мемоарите си. В папките са запазени и няколко от последните писма, които писателят й изпраща, когато отива на лечение в Хисаря. Малко след това творецът си отива.
Двамата се запознават за първи път в редакцията на списание "Военни известия", където Деспина отишла да потърси няколко стари броя на списание "Отечество" по молба на зет си. Йовков тогава работел в редакцията на списанието, а бъдещата му съпруга следвала последен семестър в столицата.
"Но струва ми се, че за първи път видях Йовков у Боян Пенев", пише Деспина. Тогава големият ни критик живеел заедно със съпругата си Дора Габе в дома на баща й. "Заведе ме моята приятелка Олга Величкова, племенница на Константин Величков.. На излизане чух как Йовков запита "Тази коя е?" По онова време Деспина вече била чела всички разкази на Йовков, излезли в списание "Отечество" и била много горда, че се е срещнала с автора им. "Разбира се, не подозирах, че след нашата среща във "Военни известия" той ще се заинтересува от мен. За моя изненада на няколко пъти, щом ме срещнеше на улицата с приятели, поздравяваше ме и отминаваше. Но след малко чувам името си и виждам Йовков, оставил приятелите си, малко зачервен /тогава той беше доста пълничък/ бърза да ме настигне", спомня си тя. Веднъж й дал една френска енциклопедия /Деспина е учила в Женева/ и
я накарал да му преведе от френски
символите на всички цветя. След това използвал разказаното от нея в разказа си "Последна радост".
"Не мога да кажа, че бях влюбена в Йовков. Но голямото чувство на уважение и почит към писателя и човека Йовков ме изпълваше с гордост и радост, че мога да стана негова жена", разказва Деспина. Двамата се венчават в Добрич в несигурните времена, когато Добруджа е дадена на Румъния. В града, където Йовков започнал да работи над повестта си "Жетварят", нахлуват румънските войски и творческата атмосфера изчезва. По онова време се пуска слух, че румънците ще интернират всички бивши военни, а до този момент писателят, завърнал се от война, още дори не си бил ушил цивилни дрехи. Един ден, три месеца след женитбата, той избягал през границата с един малък куфар и отишъл във Варна. "На другия ден водачът му ми донесе записка, че живо-здраво е преминал границата", разказва Деспина. По-късно Йовков й разказал, че цяла нощ се лутали в мъгла и не били сигурни в коя посока се движат. Най-сетне призори, благодарение на писателя, успели да се ориентират къде е българската граница. Оказало се, че объркалият се водач го водел тъкмо към румънския пост.
Във Варна Йовков наел мебелирана стая и започнал да пише на Деспина. "Във всяко писмо ме викаше при себе си... И аз трябваше да мина границата тайно. В началото на май, без да съобщя в училището /Деспина е учителка - б. а./ с моя роднина и с брат й в една каруца минахме границата благополучно". По това време вече и постовете от двете страни на ефимерната граница се правели, че не виждат нищо. Във Варна Йовков
заемал зле платена служба
"заплатата едва стигаше за храна, уволнение, писма, търсене ходатайства за нова служба", разказва съпругата му. Въпреки това работел денонощно върху "Жетварят". По същото време писателят получил и Вазовата литературна награда от Академията на науките. "Наесен очаквахме бебето, а живеехме в условия, съвсем неудобни за посрещането на този малък гост. Йовков взе да съжалява, че ме е повикал при себе си". Малката Елка се ражда на 11 октомври 1919 година. "Изведнъж като че ли видях един друг Йовков. Нежен, щастлив баща, внимателен, грижлив", спомня си Деспина. Това обаче било и времето на най-големите грижи и битови проблеми, които двамата преживели. Въобще недоимъкът съпътства големия ни писател и семейството му много дълго - Йовков непрестанно има проблеми с някакви чиновнически служби, търси ходатайства за нова работа, преживява с мизерни пари. Но не спира да пише. Кой знае колко труд е струвало на Деспина съхраняването на всеки лист хартия от бележития творец и пренасянето им от квартира в квартира, които непрестанно са сменяли. Резултатът е внушителен - 20 кутии архив, в който тепърва специалистите ще търсят още кодове към творчеството на класика.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
