20 януари 2023 отбелязва 33-та годишнина от военното нахлуване и зверските
убийства на цивилни граждани извършени от силите на Съветската армия в град Баку, Азербайджан, на 20 януари 1990 г. В отговор на надигащото се движение за национална независимост, съветското ръководство изпраща близо 26 000 войници с тежка военна техника да щурмуват град Баку в операция, наречена „Удар“. В резултат на тази жестока репресия загиват 147 цивилни граждани и биват ранени около 800 човека. Настъплението започва в полунощ и бива извършено с особено насилие над деца, жени и възрастни хора. Трагедията от 20 януари остава записана в историята на Азербайджан като “Черният януари”.
Трагедията от 20 януари е провокирана най-вече поради териториалните претенции на съседна Армения, която иска анексирането на бившата Нагорно-Карабахска автономна област (НКАО) на Азербайджан. Безпрецедентното решение на Върховния съвет на Арменската ССР от 1 декември 1989 г. за „обединение“ на Арменската ССР и НКАО оказва много сериозно въздействие върху по-нататъшните отношения между двете републики разпалвайки национална ненавист между тях.
По това време цялото азербайджанско население, което живее в Арменската ССР, бива насилствено прогонено от мястото си на постоянно пребиваване. Местните азербайджанци са подложени на убийства, изтезания и преследвания и са принудени да търсят убежище в Азербайджан. Този вид незаконна и враждебна политика от страна на арменските власти разпалва гняв сред азербайджанците, а двойствената и безхаберна позиция на ръководството на СССР по отношение на тези престъпления поражда масов протест в Азербайджан.
На 13-ти януари 1990 г. на масов митинг в Баку ръководителите на азербайджанското национално движение призовават да се проведе референдум за отделяне на Азербайджан от Съветския съюз. На 19 януари 1990 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР, без съгласието на Върховния съвет на Азербайджанската ССР, въвежда „комендантски час в град Баку“ от 20 януари 00:00 ч. В навечерието на нападението спецчастите на Съветската армия атакуват сградата на държавната телевизия в Баку и прекъсват националното телевизионно и радио излъчване, като по този начин преустановяват разпространението на новини сред местната и международната общност.
Съветската армия атакува столицата Баку с изключителна жестокост. Военната офанзива срещу цивилен град с тежка военна техника и използване на насилие срещу мирни граждани не може да бъде оправдано при никакви обстоятелства. Надъхани с омраза към местното население и под въздействието на алкохол и наркотици, войниците стрелят безразборно по жени, възрастни хора и бебета. Танкове и бронетранспортьори прегазват цивилни автомобили и линейки с хора вътре. Електричеството на болниците бива прекъснато, за да не бъде оказана медицинска помощ на ранените.
В доклада на Human Rights Watch за „Черния януари в Азербайджан“ се посочва: „В действителност насилието, използвано от Съветската армия в нощта на 19 срещу 20 януари, е толкова несъразмерно със съпротивата, оказана от азербайджанците, че би могло да се определи като упражняване на колективно наказание. Тъй като съветски официални лица са заявили публично, че целта на намесата на съветските войски е била да се предотврати свалянето от власт на комунистическото правителство на Република Азербайджан от националистически настроената, некомунистическа опозиция, наказанието, наложено на Баку от съветските войници, може да е било планирано предупреждение към националистите не само в Азербайджан, но и в останалите републики на Съветския съюз”.
Всъщност вместо да гарантира нарушените права и да облекчи страданията на азербайджанците, насилствено изселени от исторически населяваните от тях земи, Съветският режим извършва военно нападение срещу тях. Това нападение е най-бруталното измежду военните вмешателства на съветските войски в Алмати (1986), Тбилиси (1989) и Вилнюс (1991).
Въпреки че азербайджанският народ претърпява големи загуби в трагедията от 20 януари 1990 г., тази трагедия остава като героична страница в историята на борбата за свобода и независимост на азербайджанския народ. “Черният януари” е повратна точка в историята на Азербайджан и поставя край на 70-годишното съветско управление в тази република.
За да бъде отбелязана паметта на героично загиналите азербайджанци в тази трагедия, на най-високото място в столицата Баку е изградена „Алея на мъчениците“. Всяка година на 20 януари хора от цялата страна посещават алеята, за да се поклонят и да почетат жертвите на онези събития, които проправиха пътя към независимостта и благополучието на Република Азербайджан.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
