Страхът от различния е нашето проклятие

Страхът от различния е нашето проклятие | StandartNews.com

След постановките "Хамлет" (режисьор Явор Гърдев) и "Ричард III" (на Теди Москов) през този сезон Народният театър "Иван Вазов" завършва трилогията от пиеси на Шекспир с мегапродукцията "Веселите уиндзорки", чиято премиера е на 2 май. Неин режисьор е британецът Ръсел Болъм, знаково име в театър "Олд Вик" и Кралския Шекспиров театър. Той вече събра овации с лондонския си спектакъл по "Римска баня" от Станислав Стратиев в театър Arcola.

Преводът на "Веселите уиндзорки" е на Валери Петров, сценографията и костюмите са на Юлиян Табаков, а пластиката - на Александър Илиев.

Филип Аврамов се превъплъщава в ролята на сър Джон Фалстаф. Сред актьорите ще видим още Илиана Коджабашева, Иван Бърнев, Сава Драгунчев, Пламен Пеев, Стефания Колева, Рени Врангова, Иван Юруков и др.

- Защо "Веселите уиндзорки" и защо в България?

- Всичко започна с третата българска пиеса, поставяна въобще в Англия - "Римска баня" на Станислав Стратиев. Игра се в театър "Аркола". Преди това бях заинтересован от Христо Бойчев, но в крайна сметка смогнахме с "Римска баня". Игра се в Лондон с голям успех. Продуцентите намериха начин спектакълът да дойде в България за 2 седмици. Правихме нови репетиции, съобразихме някои неща, Британският съвет ни помогна с транспорта и настаняването, а директорът на Народния театър "Иван Вазов" Павел Васев ни освободи камерната сцена. Четири пъти играхме спектакъла. Актьорите говореха на английски, но вървяха и субтитри. 

- Как стигнахте до уиндзорките?

- Говорехме си с Павел Васев, когато гастролирахме тук с "Римска баня", и той спомена, че планира руски сезон в театъра и след това е интересно да има и английски. Попита дали бих дошъл и каква пиеса ми се прави. Решихме, че комедия ще бъде чудесно, съдейки по добрата реакция на публиката в "Римска баня". Получих имейл 8 месеца по-късно и ме поканиха да поставя "Веселите уиндзорки".

- Голяма смелост ли се изисква да поставяш Шекспир?

- Огромен кураж си трябва, да. Все пак пиесата е писана преди около 400 г. Доколкото знам, от 40 години не е поставяна "Веселите уиндзорки" в София. И в Англия не я играят много.

- Кое е различното във вашата версия на пиесата?

- Една от големите радости, които изпитах, а това с Шекспир винаги се случва, че съчинявам пиесата. Има толкова заключени неща в нея, които трябва тепърва да отключа. Това е много силен фарс! Наричат още пиесата единствената оригинална, защото според разните теории Шекспир в другите си творби е копирал оттук-оттам, а във "Веселите уиндзорки" не е взимал сюжети от никъде другаде. Освен това тя е била съвременна пиеса за онова време в Англия.

- Това значи ли че и ние ще видим много съвременен вариант?

- Абсолютно! Действието се развива в Уиндзор през 2013 г. И дори времевата рамка, в която се случват нещата, е нагласена да се случва през  май тази година, когато е премиерата. Това, което ще видите, е, че патриархатът, както в оригинала, съществува и сега. И класите са тези, които сега съществуват в Англия. Ако се разходите днес за 25 минути в Уиндзор или Стратфорд на Ейвън, ще видите, ще разпознаете тези герои от пиесата.

- Какъв ще е вашият Фалстаф?

- Той също е много съвременен тип. В момента сме в световна криза и има много богати хора, които банкрутираха. Имат големи имения, които за тях са прекалено скъпи да ги издържат. Хора, които имат много земи, но нямат кеш. Такъв ще бъде и нашият Фалстаф.

Сценографът Юлиян Табаков е много талантлив и ще видите много свежи костюми.

- Щом събитията са нагласени за май, героите ще обсъждат ли кога ще се появи кралското бебе на Уилям и Кейт?

- О, да! Те ще четат списание Hello и се интересуват много какво се случва там. Някои герои имат вдъхновението да са парвенюта. Други пък са родени богати. Те не са правили никога нищо. Нещо като Дейвид Камерън, който е роден в такова семейство и още на 5-години му е казано, че ще бъде част от обществото, което управлява.

- Момичето, за което всички се борят в пиесата - Ана, ще бъде ли секси по съвременните стандарти?

-Да, тя е привлекателна, невинна, има добър произход, единствено дете в семейството. Но има нещо различно, което правим от текста. Ние сме я планирали да има две страни - привидно и в действителност, зад гърба на родителите си. Двама ухажори се стремят към любовта на Ана и на мен този сюжет ми се стори недостатъчен за съвремието. Прищя ми се да го разклатя малко и този господин Фентън го превърнах в госпожица Фентън. Така че Ан Пейдж е лесбийка и родителите й искат да прекратят една такава връзка.

- Не се ли страхувате от критиките?

- Единственото, което ме интересува, е публиката. Хубаво е, когато тя казва хубави неща, но в момента, когато започнеш да се вълнуваш какво ще каже, не произвеждаш нищо интересно.

- Защо сега се поставя така пиеса?

- Шекспир е автор за всички времена. Това, което я прави абсолютно адекватна, е, че там, накъдето се движи светът, имаме огромно пропадане. Между тези, които имат пари, и тези, които нямат. За публиката ще бъде катарзис да видят как хора с висок статут се борят за оцеляване. Ясно е, че сега класовата система в Англия не е приложима в България, но рано или късно ще се случи и тук. През следващите 20 години България ще добие вида на един Уиндзор. Има пророчество в това представление. Сега тук, у вас, има мегабогати, богати, тези, които са в удобство, тези, които се борят за оцеляване, и тези, които нямат нищо.

- Как мина кастингът?

- Беше интензивен процес на опознаване. Гледах постоянно представления с актьорите, за да ги усетя. Карах ги и да играят етюди и малки игри, така че да ги опозная като изпълнители и те мен като режисьор. Беше като брак с пушка в слепоочието и трябваше да се оженя за 15 актьори едновременно.

- Как избрахте Филип Аврамов за Фалстаф ?

- Филип е ренесансов тип, какъвто е и Фалстаф. Съвсем леко ще го състарим.

- По Великден се говори за Страстите Христови, а какви са страстите на един режисьор в целия този процес, кога сте доволен?

- Великият дар, най-голямото великденско яйце, което мога да получа, са актьорите. Колко са задълбочени и как се отдават на театъра. Тук те са толкова бързи и интуитивни, че вероятно би ми отнело 2 месеца да постигна с британски актьори това, което тук извършихме до момента. Съвършена игривост! За комедията това е дар Божи! Чувствам се, все едно работя със свръхгерои.

- Ще поканите ли някой от актьорите в лондонски постановки?

- Ако имам бюджет, с удоволствие. Аз съм режисьор, който силно вярва в международните връзки. Имаше наскоро една пиеса в Лондон, която се казваше "Трите кралства", режисьорът на която беше немец, една трета от актьорите -англичани, една трета - естонци, и другата трета - немци. Беше невероятно представление. Човек вижда как се сливат три различни театрални култури, много е вълнуващо. Няма проблем да се правят англо-български пиеси, след като и с надписи се приемат добре.

- А наистина ли в Англия са толкова ужасени от възможното нашествие на българи и румънци, или това е внушение на политиците ви?

- Моето лично мнение е, че медиите, които са свързани с десните сили, се опитват да създават паника. Направих си една шега в Туитър, преди да дойда тук, постнах:"Кажете на Найджъл Фараж, че един британец ще ходи в България да работи!" Мразя думата "толерантност", защото значението й е да толерираш някого, аз предпочитам думата приемане. Англичаните са много приемащи. Особено Лондон е толкова мултикултурно място. И в това отношение англичаните няма да се променят. Ще си останат приемащи. Проблемите с емигрантите са част от един по-голям проблем - атомизацията на обществото. Никой не знае кой е съседът му. И обществото се цепи на гета. И този процес създава такива фобии, че малцинствата всяват страх и недоверие. Общностите са се разпаднали и няма да споменавам, че една дама, която наскоро почина, е виновна сама по себе си. И затова това е един малък проблем в един по-голям. Но е лесно за политиците да говорят, че румънците и българите ще нахлуят, вместо да погледнат себе си.

- Атентатът в Бостън докара ли паника в Лондон заради трагичния спомен?

- Естествено има страх, естествен, който нахлува в човека, но важното е да не позволим на тези хора да компрометират ценностите ни. Трябва да помним, че когато е станало това в Бостън, 30 души са умрели в Афганистан от американски бомби. Така че трябва да спрем всички бомби.

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай