Недостатъкът е, че хората ще спрат да избират най-сигурното място за парите си
Георги Ангелов, "Отворено общество"
И идеята за спасяване на всички влогове в КТБ, и спасяването на гарантираните депозити до 100 000 евро имат своите положителни и отрицателни страни. Почти всички европейски страни спасиха своите вложители, когато им дойде банкова криза на главата, за да спрат паниката и да дадат знак, че никой няма да загуби пари. Това е предимството на варианта, когато се спасяват всички вложители. Така се слага край на всички спекулации за загуба на спестявания и се намалява драстично рискът да има паника в други части в банковата система. Недостатъкът на тази идея се изразява във факта, че вложителите няма да имат стимул да се съобразяват в бъдеще с това къде да си влагат парите. Хората ще знаят, че където и да си вложи парите, дори и в най-нестабилната банка, която предлага изгодни лихви, ще си ги получи обратно от държавата. В дългосрочен план това може да доведе до появата на множество банки, които предлагат високи лихви и прахосват парите си. Така че, ако не се вземат мерки за затягане на регулацията и по-високи изисквания, това може да повлияе зле на системата. При спасяването на гарантираните влогове пък е точно обратното. Тук има в краткосрочен план риск от паника и заразяване на останалите части от банковата система, но в дългосрочен план хората ще знаят, че трябва да мислят къде си влагат парите. Системата краткосрочно може да бъде заразена от паника, но в дългосрочен план ще бъде по-стабилна. В крайна сметка и двата варианта имат много проблеми и нямат идеално решение. Практиката показва, че всички вярваме, че трябва да се спасяват само гарантираните влогове. Но когато ни дойде до главата независимо в коя европейска страна, се спасяват всички депозити, за да се застраховат вложителите, че няма да има продължаване на паниката. Това се е случвало и в Германия, и в Испания, и в Ирландия. Било е практика във всички засегнати европейски страни с изключение на Кипър. Когато имаше банкова криза там, бяха запазени само гарантираните влогове, но това пък предизвика паника във всички банки и хората започнаха да си теглят парите и да ги изнасят. Точно по тази причина беше въведена банкова ваканция и беше забранено да се теглят влоговете, да се правят преводи в чужбина. И това е ситуация, от която Кипър не може да излезе повече от една година. В крайна сметка единствената страна, която спази директивата и запази само гарантираните влогове, пострада. Всички останали европейски държави решиха да избегнат този риск и да спасят всички влогове.
Политиците трябва да вземат решението дали ще одобрят специален закон, но трябва да понесат и отговорността. Което и решение да вземат, трябва да са наясно, че то създава както ползи, така и рискове. Т.е. не трябва да става дума за еднократно гласуване, което впоследствие да бъде забравено. Те трябва да са готови с пакет от мерки, с които да минимизират евентуалните краткосрочни и дългосрочни рискове. Тук може да се говори за по-високи изисквания към банките - рисковите банки да внасят повече във фонда за гарантираните влогове - затягане на надзора и регулирането. Трябва да има пакет от мерки, които да предотвратят риска това да се повтори в бъдеще. Веднага трябва да започнат да се събират кредитите в КТБ и да се видят кои са добри, кои се обслужват.
Искам да знам кого спасявам с данъците си (от блога му)
Владимир Каролев, икономист
Чувам, че имало идея да "спасяват" с пари от данъците ни всички депозити в КТБ. Дано не се стигне до гарантиране на всички депозити в КТБ, тоест над 100 000 евро на граждани и на фирмите. Но ако тази антипазарна мярка бъде все пак гласувана от парламента, нека да публикуват кои физически лица имат депозити над 100 000 евро в КТБ. И кои фирми. Че да знам на кои "бедняци" са помогнали депутатите. Засега само Вежди Рашидов е дал заявка.
Не съм съгласен с пари на държавата (тоест с пари и от данъци, които аз съм платил) да се връщат пари на фирми, които имат депозити в КТБ. Както и на физически лица, които имат депозит над гарантирания със закон таван от 100 000 евро. А ако наистина суверенният фонд на Оман иска да рекапитализира банката, президентът и премиерът да се качват на правителствения самолет и да отлитат за Маскат.
Държавата трябва да защити потребителите
Богомил Николов, председател на асоциация "Активни потребители"
Държавата в лицето на БНБ и останалите институции е длъжна да защити потребителите, които се явяват вложители в групата на КТБ. Тя трябва да изплати пълния размер на средствата на хората, не само гарантираните от закона до 100 000 евро. На 21 юли 2014 г. всички депозити и спестявания на граждани трябва да бъдат гарантирани в пълен размер заедно с натрупаните до този момент лихви както за физическите, така и за юридически лица. Това е от първостепенно значение за запазването на банковата система. Общините и фирмите също трябва да могат да използват блокираните си финансови ресурси, защото осигуряват хиляди работни места. Всяко друго решение би довело до несправедливи фалити на предприятия, които ще остават хиляди хора без работа и доходи.
Клиентите да си поемат риска
Галя Прокопиева, шеф на "Икономедия"
Загубите, които ще трябва да покрием в случая с КТБ, са около 5 млрд. лева и те трябва да бъдат платени от държавата. КТБ винаги се е ползвала с особен статут, защото БНБ си е затваряла очите пред фрапантни неща, които са се случвали в тази банка. В продължение на години от тази банка се даваха кредити на фирми, близки до Василев. Даваха се безразборно средства - то на Нешка Робева, то на проекта на Бареков, купуваха се футболни отбори. След това обяви и големите лихви, с които увлече хората, и така КТБ превърна в заложник всички тези вложители, които сега изгоряха. Вина за това има конкретно БНБ, защото има регулации колко може да бъде лихвата, има правила в банкирането, но БНБ си затваряше очите и не предприемаше никакви конкретни мерки. Затова тази банка закономерно щеше да стигне до тази ситуация, а конкретният повод беше разривът между банкера Цветан Василев и политика Делян Пеевски, който запали фитила. Става дума за огромна кражба - между 3-4 млрд. лева, които представляват три-четири пъти бюджета на София. Най-обезпокоителното е откъде ще се вземат едни 5 млрд, за да се изплатят парите на вложителите, след като по закон само влогове до 100 000 са защитени. Политиците трябва да кажат кой ще плати тези пари - данъкоплатците, тоест, от бюджета на държавата, както вече обявиха управляващите, или това ще стане по друг начин. Правилното според мен е вложителите да си поемат риска, а не гражданите. Тоест хората, които имат депозити над 100 000, да си поемат риска и така да се спасят всички вложители.
(пред Нова тв)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
