- Голямата литература талантът не я чете - той я живее
"Синият бележник" е роман на писателя и преподавател Роман Хаджикосев, в който той, следвайки писма на поета Димчо Дебелянов, и влагайки известна доза литературна мистификация, пресътворява неговия първи дневник. Самият автор на творбата има роднинска връзка с поета - неговата прабаба е първа братовчедка на автора на "Да се завърнеш в бъщината къща". За това как се е родила творбата и какво още предстои, "Стандарт" разговаря с него.
- Учебник на поета все още се съхранява в дома ни като реликва, казва Роман Хаджикосев в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
- Г-н Хаджикосев, как се роди идеята за "Синият бележник"?
- Някои книги се раждат като отглас, диалог или вдъхновение от други книги. Със сигурност "Дневникът на Дебелянов" започна бавно да възбужда въображението ми след прочитането на "Доброжелателните" на Джонатан Лител. Романът на френския писател, ако кажа, че ме разтърси, ще бъде вярно, но това определение бледнее спрямо чувствата, които тогава изпитвах. Не само емоционални, но и естетически. Като знак на почит избрах неговия маниер на вграждане на диалога в текста, както и отсъствието на абзаци. Едновременно с това реших, че само дневник ще звучи не само претенциозно, но и ще породи и реална опасност да бъда упрекван едва ли не във фалшификация. Затова започнах с един обяснителен текст, в който разказвам, че това е действителният дневник на Дебелянов, който съм получил от македонски иманяр. По този начин реално в книгата има две сюжетни линии - едната е свързана със съвременността, където събитията съзнателно се движат на границата на абсурда, и втората, която е свързана с и историческите факти, живота на Дебелянов на фронта и, които максимално вярно възпроизвежда военната атмосферата.
- И все пак каква част от него е документална и каква - мистификация?
- Близо шест години проучвам темата. Архивът, който събрах и ползвам, не мога да ви кажа колко е като брой страници, но като обем "тежи" 26 GB pdf книги. Книгата на Тихомир Геров "В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов", както и многобройни чисто военни хроники и истории, са гръбнак на "Дневникът на Дебелянов". Геров е бил близък другар на поета и през 1957 г. издава своите спомени, които дават най-достоверната информация за битието на поета като военен. Двамата обаче са служили в различни роти и дружини, поради което информацията е спорадична, макар и звучаща напълно достоверно. Например за едноседмичното пътуване на Дебелянов от София до щаба в Калъчково Геров има само няколко изречения, за да заключи: "После той говореше за това си пътуване като за истински подвиг." Дълго време след това Дебелянов е писал писма и е споделял впечатления от пътуването. Това ми даде повод в една трета от "Синият бележник" да претворя именно това придвижване към фронта.
Всеки ден напълно съответства на реалните събития, случили се преди 104 години. Дебелянов тръгва на 23 януари от София и пристига на 29 януари в щаба, а на 23 февруари го напуска заедно с дислоциращата се армия. В дневника нещата се случват абсолютно в същата хронологичност. Освен това не само срещите на Дебелянов с негови познати или с брат му действително са се случили, но и съвсем дребни детайли са действителни, като минзухарите по пътя към щаба, квартирите, където пребивава, очите на малкото дете, което вижда около гарата на Удово, и ги сравнява с тези на неговата по-голяма сестра Мика в писмо до нея и много други. Общо взето всяко нещо, което е познато от спомените на Геров или от писмата на поета от фронта, присъства в дневника. От друга страна, ясно е, че няма как да ползвам фактурата и стилът, характерни за дневника като жанр. Затова се насочих към нещо като романизиран дневник: измислих персонажите Дражев, Радой, Миленков и ред други, а Илия Златинов е реално лице, мой приятел, изумително талантлив поет, които си отиде от този свят само на 42 години преди 20 години. Всеки един от тях е събирателен образ. А Златинов е обобщен образ на поета, който създава вдъхновение и мотивира изпадналия в смут творец да започне отново да пише. През първия месец, описан в "Синия бележник", Дебелянов все още само се ориентира в обстановката, а чисто художествено се появяват всички важни персонажи, които ще имат влияние върху съдбата и възприятията на поета и в следващите части. Основно място имат две ярки фигури - Дражев и Златинов, които искат да спечелят доверието му. Това е нещо като борба за душата на поета, борба, която самият Дебелянов е водил в себе си през последните месеци от живота си между идеята за свърхчовека, християнското помирение и творческият импулс. В раницата на Дебелянов са открити няколко книги, сред които "Тъй рече Заратустра" на български и френски, едно Евангелие и поезия, истинска поезия.
- Доколкото знам, имате роднинска връзка с Дебелянов. Има ли в основата на дневника някакви истории или факти, които са се предавали в семейството?
- Преди много години моята прабаба, която през зимата на 1903 година приютява за половин година в своята къща в Пловдив първия си братовчед Динчо, предава на баща ми една читанка по "Бащин език" за четвърто отделение. По нея са учили всички братя и сестри на поета, в това число и той самият. На първите и последните няколко страници те са изписвали своите имена, нормална практика в онези години. Димчов надпис с мастило няма, има обаче написано "Динчо" с молив на няколко места, два опита за подпис и една рисунка, която той е направил. Предполагам тогава е бил на шест или седем години. Със сигурност това са най-ранните писмени и рисувални свидетелства от Дебелянов. Пазим тази книга като семейна реликва. С издателя Пламен Тотев ползвахме за корица на книгата именно нея.
- Съвременната сюжетна линия е свързана с Македония. Защо избрахте нея?
- Нямаше как да не започна оттам. "Синият бележник" обхваща само месец от времето на Дебелянов на фронта. Тогава той е взводен командир на осма рота в 22-ри пехотен тракийски полк в Давидово, днешна Северна Македония. На 23 февруари 1916 г. войската ни се дислоцира около Марикостиново, където остава до 27 май. Втората част - "Зеленият бележник", ще разказва за това време. Както вече казах, четирите различни фази от военните действия съответстват на четири много различни състояния от живота на поета. Но и се припокриват годишните времена. Поради тази причина и цветово те ще съответстват на сезоните. "Синият" очевидно е свързан със зимата, "Зеленият" - с пролетта. Сам Геров казва "тогава се чувствахме като сезонни работници", тогава ще се появи и любовта. Това също е малко известен - макар и спорен факт, че Дебелянов се е влюбил в девойка от Марикостиново. Вероятно "Жълтият" ще разказва за лятото, а "Черният" или "Червеният", още не съм убеден, кой ще е по-подходящ като избор на цвят, ще представи последния есенен месец на поета на фронта, когато е в истинския вихър на клокочещата касапница.
Та защо в Северна Македония? Просто Дебелянов там заравя бележника, когато изписва и последната му страница.
На последно място искам да кажа и още нещо, което намирам за важно. Целият текст съзнателно съм го изградил, така че през страница или две, или десет да надзърта книга от българската или световната литература. Понякога позоваването може да е почти дословно, като: "Отвън прелетя птица, чиято сянка падна като камък през рафтовете с книги" препраща към един фрагмент на Далчев. Или пък 18 февруари на дневника приключва с буквално цитиране от края на "В очакване на Годо" на Бекет. Много повече са моментите обаче с ползване на асоциации или отделни образи или описания от любими произведения. По този начин "Дневникът на Дебелянов" би могъл да се чете и като литературна игра, като калейдоскоп, в който задочният поетически спор между Златинов и Дебелянов няма никакво значение като изход, защото истинският победител е творецът, независимо от епохата и времето, просто защото голямата литература големият талант не я чете - той я живее.
Сбогом, учителю!
На 29 декември 2020 г. България загуби един голям учен - изтъкнатият литературен историк, критик и изследовател, университетски преподавател, писател и преводач проф. д-р Симеон Хаджикосев
(7 март 1941 - 29 декември 2020), баща на Роман Хаджикосев.
Проф. Хаджикосев е автор на уникалната в световен мащаб 13-томна поредица "Западноевропейска литература". Никой литературен историк или писател в света не е създавал сам такава обемна и пълна многотомна история на западноевропейската литература от Средновековието до ХХ век включително. Последният, тринайсети том от нея излезе този месец в издание на "Персей".
Проф. Симеон Хаджикосев бе ученият, който реабилитира българския символизъм в лицето на Яворов, Дебелянов, Траянов и Лилиев. Сред забележителните му над 40 книги са неговите мемоари "Записки на конформиста", "Записки на вътрешния емигрант" и "Което е било и ще бъде", които показват и майсторството му като писател.
Полиглот и ерудит с осанка и обаяние, професорът бе идол за възпитаниците си и не случайно много пъти бе определян като най-любим преподавател в класацията на студентите в СУ "Св. Климент Охридски". Проф. Симеон Хаджикосев е роден в София на 7 март 1941 г. в семейство на чиновник. По бащина линия родът му е от Централния Балкан, а по майчина - от Македония. Завършва българска филология в Софийския университет през 1965 г. като отличник на випуска. След това започва 50-годишната му университетска кариера като преподавател по антична и западноевропейска литература. Съпругата му Мария е от рода на Димчо Дебелянов. Проф. Симеон Хаджикосев е носител на много награди, сред които за критика и публицистика на Съюза на българските писатели, както и на Националната награда за литературна критика на Министерството на културата и Община Панагюрище "Нешо Бончев" (2019).
Поклон пред светлата му памет!
"Стандарт" изказва съболезнования на близките на проф. д-р Симеон Хаджикосев
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
