Сергей Станишев: До 100 млн. лв. са нужни в бюджета за 2024-та г. за майчино и детско здраве

Въпрос на приоритети е как парите в бюджета за догодина могат да бъдат изхарчени, казва евродепутатът от ПЕС и бивш премиер на България Сергей Станишев

Сергей Станишев: До 100 млн. лв. са нужни в бюджета за 2024-та г. за майчино и детско здраве | StandartNews.com

ЕК посвещава следващата година на демографията

  • Имаме брутално висока смъртност, дори сред децата
  • Създаването на национална криобанка на стойност от 5 млн. лв. е въпрос на политическа воля
  • Всяка седмица в България умират по две жени от рак на маточната шийка, а причините за това заболяване са лечими, ако се установят навреме
  • Очаква се през 2040-та г. да паднем под 5 млн. души
  • До 100 млн. лв. за майчинско и детско здраве през 2024 г.

- Г-н Станишев, левицата у нас на почти всички избори през годините говори за изчезващата ни нация, а впоследствие като че ли започва да се вълнува от други теми. В същото време младите хора все повече предпочитат да се реализират в чужбина и населението ни застарява. Защо е така?

За левицата големият капитал са хората, с техния интелектуален, човешки и работен потенциал. Това е генетичният код на лявото и е нормално да говори за него, включително и на избори.

За съжаление, днес демографската картина в България е тревожна. Все още не е катастрофа или демографска смърт, но ако скоро не направим нещо по въпроса, след 20 години българското общество ще спре да функционира. На първо място сме по отрицателен естествен прираст в света, имаме брутално висока смъртност, дори сред децата. През 2040 г. се очаква да паднем и под 5 млн. души. Делът на населението в трудоспособна възраст ще е около 60%, докато този на групата 0-14 г. ще спадне до 10-11%, а на възрастното население (на 65+ г.) се очаква да нарасне докъм 29-30%, което е и една от най-тревожните тенденции. Друга немалка част ще бъде нискообразована, с висока безработица и риск от социално изключване. Как да издържат социалните и здравните системи на този натиск?

На вашия въпрос - да, много млади и кадърни хора напускат страната в търсене на по-добри възможности за работа и заплащане. Това се вижда ясно и от социологическо проучване, което възложи Стратегическият институт за национални политики и идеи (СИНПИ) през пролетта на тази година. Калоян Паргов и Юрий Асланов изнесоха тревожни данни: 38% от интервюираните членове на млади семейства  споделят, че се въздържат да имат деца заради притеснения и несигурност относно перспективите за трудова реализация и заради материалните условия за живот (собствен дом, стабилни доходи, условия за отглеждане на деца). Други 49% от респондентите, принадлежащи към същата група, декларират, че имат едно дете, но не планират в близко време следващо по причини, аналогични с предходните. Останалите 13% заявяват, че въпросът с децата не стои на тяхното внимание, тъй като в близките им житейски планове влиза обмисляно намерение да напуснат трайно мястото, на което живеят в момента - било в пределите на страната, било зад граница. Всъщност, един от големите проблеми са неродените деца или тези, родени зад граница, от наши сънародници, които не виждат перспектива и причина да се върнат в България.

Точно затова казвам, че трябва систематичен подход в решаването на проблема с демографията. Нужно е политиците и обществото да го осъзнаем и да предприемем спешни мерки. Някои от тях - като връщането на сънародниците ни у дома - ще отнемат време, защото са нужни действия и пари за промяна на цялостната среда у нас. Освен работа и доходи, младите хора искат възможности за развитие, добра храна и атмосфера, зелени политики, ред, усещане за справедливост и бъдеще. Но други могат да дадат ефект почти веднага. Важното е да сложим всички на масата, да постигнем консенсус и да започнем да ги изпълняваме. Години наред. Без значение кой печели изборите или кой сформира мнозинството в парламента.

- В навечерието на приемането на бюджета за държавата за 2024 година какви средства трябва да бъдат предвидени в отделните отрасли, за да задържим хората в активна възраст в България?

Всеки премиер и финансов министър ще Ви отговори, че всеки бюджет предвижда мерки за демографията. Но решенията са палиативни, често "на парче", без поглед върху цялата демографска картина на България.

И сега ще чуем, че се увеличават парите за социални плащания, здравеопазване и образование. Сигурно е така. Но тревожното демографско предупреждение идва да покаже, че се нуждаем от цялостно преосмисляне на приоритетите и целите си.

Ще дам пример: у нас се гордеем, че не ходим на лекар. Навсякъде по света правителствата и застрахователните компании залагат на всеобхватна профилактика. Така имат здраво общество, което работи пълноценно и създава поколение, а възрастните се радват на достойни старини. И това е доста по-евтино за публичните финанси. Профилактиката е много по-щадяща и за самите хора - спестява всякакви мъки и всички се радват на здраве, вместо да се занимават с лекуване на тежки хронични заболявания. Ние - обратното - не залагаме на профилактиката, а отиваме при лекарите, когато вече се налага лечение, в пъти по-скъпо за здравната система. Да не говорим за усложненията или леталния край. Малко статистика: всяка седмица в България умират две жени от рак на маточната шийка, 500 на година - а причините за това заболяване са лечими, ако се установят навреме. Какво да кажем за първенството ни по сърдечно-съдови заболявания?

Поради напредналата процедура за бюджета за 2024 г., с експерти предложихме само мерки, които могат да дадат ефект за демографията още догодина. Те няма да решат демографската криза, но са стъпка в правилната посока. Това са профилактични програми за репродуктивно здраве сред жените и мъжете на възраст 18-40 - на стойност 50 до 100 млн. лв. и разширяване на Програмата за майчино и детско здраве, въведена още от д-р Таня Андреева като министър на здравеопазването - за съвременно проследяване на бременността и здравето на майката и плода - за около 30 млн. лв. Тези средства са достатъчни като начало. Иначе цялата сума възлиза на около 500 млн. лв., което не е толкова много - за сравнение - предвидените разходи в бюджета за 2024 г. са над 80 млрд. лв. Въпрос на приоритети е за какво да бъдат изхарчени.

- От Вас чух, че едва 25-годишни хора у нас вече имат репродуктивни проблеми. Само на стрес и некачествено хранене ли се дължи това?

- Това са два от факторите. Ето и други: ранно полово съзряване, ранно започване на полов живот и половопреносими болести, вредни навици: алкохол, тютюнопушене, наркотици, енергийни напитки. Д-р Кобаков - един от авторите на идеята за профилактичните програми - сподели, че вече има пациенти на 20-22 с онкопроблеми, точно защото не са проследени навреме. Представете си какъв ужас е за един родител да чуе подобна диагноза за детето си! А за младите хора? Те тъкмо започват живота си! Същото се отнася и до способността им да имат деца. Заради отместването във времето на решението да създадат поколение се оказва, че когато се решат на тази крачка, много от тях вече нямат биологичната възможност за това.

Ако държавата я е грижа, ще направи така, че да не загуби цяло едно поколение в лутане и протакане на жизненоважно време. Ще предвиди профилактика, ще заложи мерки за финансиране на замразяването на яйцеклетки и сперматозоиди и за създаване на криобанка у нас, за донорски програми. Така младите хора ще знаят статуса си и ще могат да направят информиран избор във всеки момент. Все пак живеем в 21-ви век! И ще се възползват от напредъка на медицината, за да имат деца от собствен генетичен материал. Създаването на Националната криобанка е на стойност под 5 млн. лв. - въпрос на политическа воля е.

Същото се отнася и за проследяването на бременността. Оказва се, че много от бременните жени не могат да се възползват от постиженията на медицината - заради икономически или регионални неравенства. Една фетална морфология струва 200 лв., по време на бременността често се налагат три прегледа, а касата поема 40 лв. Да не говорим, че бременните жени трябва да пътуват до по-големите гладове, защото в малките населени места няма такива специалисти. Защо се учудваме тогава на нарастващия брой на деца с увреждания, за които впоследствие държавата отделя доста повече пари. Ами социалната цена за родителите на тези деца?

- БСП разполага ли вече с конкретните Ви предложения, които обеща да бъдат внесени в Народното събрание между първото и второто четене на бюджета за догодина?

- Да, БСП има предложенията, радвам се, че депутатите от моята партия подкрепят мерките и изразиха готовност да ги внесат. След демографската конференция, която организирахме с моите колеги от делегацията на българските социалисти в ЕП, изпратих писма и проведох срещи и разговори както с министър-председателя, така и с лидерите на политическите сили в парламента. По този въпрос не бива да се допуска надпревара за това кой ще си запише политически актив. Най-силният знак, че разбират проблема, ще е народни представители от всички парламентарни групи и ресорните комисии да внесат предложенията заедно.

- Доколко спецификите на отделните райони трябва да се имат предвид при изготвянето на програмата срещу демографската криза?

- Регионалните неравенства у нас са огромни. Доц. Георги Бърдаров, един от най-изтъкнатите специалисти по демография, в свое изследване предвижда, че към 2050 г. 69% от територията на страната ще бъде "демографска пустиня" или с гъстота на населението под 10 души на кв. км. Говорим за разлика в доходите, в достъпността до здравеопазване и качествено образование, за обезлюдяване на цели населени места - 167 са напълно пусти, а 592 са с един или двама жители.

В същото време, току-що отминаха местните избори. Да сте чули демографията да е тема в кампанията? Да е важна за новите кметове и общински съветници? Има тук-таме бели лястовици. А е налице тенденция млади хора да се заселват в малки населени места заради спокойствието, храната и средата за децата им. Държавата няма ли да направи нещо, за да насърчи тази тенденция? Същото можем да попитаме и местните власти. Този Ваш въпрос показва колко широка и всеобхватна е демографската политика - тя минава и през балансирано регионално развитие.

- Доколко и как ниската степен на образованието и безработицата влияят на демографията? Бихте ли дал примери - от нашата и от други европейски държави?

- Не е тайна, че живеем в доста по-различни времена и с повишаването на образоваността и благосъстоянието намалява раждаемостта. Не е само наш патент - в цяла Европа населението застарява. Но при нас учудващо липсва информация по темата сред младите хора. Редно е държавата да предложи образователни програми в училищата и университетите, както и широки публични информационни кампании.

Предизвикателства има и пред Европа. Според проучване на "Евробарометър" в Европа застаряването на населението (42 %), намаляващото население в трудоспособна възраст и недостигът на работна ръка (40 %) са демографските предизвикателства, които най-често се считат за неотложни. 7 от 10 европейци са съгласни, че демографските тенденции излагат на риск дългосрочния икономически просперитет и конкурентоспособност на ЕС, а 65 % смятат, че те засилват различията между и в рамките на държавите членки.

ЕК също видя опасност в настоящата демографска картина и комисар Шуица представи през октомври цялостен пакет за преодоляването на тревожните тенденции. Цялата следваща година ще бъде посветена на демографията, а бившият шеф на Европейската централна банка и премиер на Италия - Марио Драги - е натоварен със специален доклад по темата.

Разликата между по-голямата част от страните в ЕС и България е, че ние станахме донор на работна сила. Освен че ражданията намаляват - от 82 000 по мое време до 57 000 миналата година, всъщност работоспособното население отива в чужбина. И там отглежда децата си, защото намира подходящи условия.

- Доколко ниската раждаемост е свързана със здравното обезпечаване?

В голяма степен. Първо, от гледна точка на репродуктивния статус. Второ, оказва се, че да родиш дете в България е доста скъпо упражнение - проследяването на бременността, избора на екипи, купуването на необходимите неща за първите дни на бебето струват цяло състояние. В тази връзка си струва да се замислим върху предложението на бившия вицепремиер и министър в моето правителство Николай Василев за отпускането на сума от 20 000 лв. за новородено дете. Или за опрощаването на жилищни и студентски кредити на млади родители. За хора на прага на кариерата си, това са непосилни средства. А после се чудим защо се измества възрастта за раждане и започват репродуктивните проблеми. Всичко е свързано. Николай издаде книга с предложения за реформи, свързани с демографията - NEXT.BG и с него сме на едно мнение, че няма "сребърен куршум" за решаването на демографската криза. Трябва да се управляват цели процеси. Да се променя средата. А затова са нужни политическа воля, търпение и време. В този смисъл, партиите не могат да очакват бърз изборен резултат.

Искам да кажа няколко думи и за ин витро процедурите. Те трябва да бъдат разширени за повече двойки, независимо от възрастта им, и увеличени като средства. У нас регистрираните двойки с проблеми са над 150 000, но може би в действителност са над 200 000. Опитвам се да помагам и знам колко труден психологически и физиологически е този процес. Колко подкрепа иска една двойка, за да е успешна процедурата. Затова свалям шапка на Радина Велчева и Фондация "Искам бебе", и на лекари като д-р Мефтуне Шефкетова, които са се посветили на каузата. Както и на десетките лекари и клиники, които помагат на двойките да реализират мечтата си за дете. Но да си кажем честно: държавата поема самата процедура. А изследванията, прегледите и подготовката преди нея струват още толкова. Затова предложихме и тази част да се финансира от Фонд "Ин витро". Наскоро разбрах, че често жените напускат работа и се пренасят в по-голям град, за да може да бъде проследена бременността им след ин витро процедура. Представяте ли си за какви регионалните неравенства става дума и какво коства на една бъдеща майка битката за дете?

- Твърдите, че демографията трябва да е новата национална цел пред България. Наистина ли смятате, че политиците ще превъзмогнат тесните си партийни интереси и ще сме свидетели на чудо - Национална стратегия по демографията, под която ще сложат параф всички основни политически сили?

- Да, смятам, че демографията трябва да е новата ни национална цел. Но не става дума за гонене на бройки - да станем 9 млн. души отново. Целта е промяна на демографската картина в положителна посока - България на здрави, работещи и образовани хора, на деца и възрастни с достоен живот, на растяща икономика и регионални баланси. Алтернативата? Демографски пустини около няколко големи града, колабиращи здравеопазване и социални системи, куфари на Терминал 2 и мигранти - географията е твърде щедра към нас, няма как тази земя да остане празно пространство.

Оптимист съм, че можем да изградим този нов обществен консенсус. Всички ние. Общество, политици и институции. В България вече има много граждански организации, които работят в тази посока. В срещите и разговорите ни с премиера, както и с партийните лидери - Бойко Борисов, Христо Иванов, Костадин Костадинов, Корнелия Нинова и Тошко Йорданов - се обединихме, че демографията трябва да стане темата на темите. Наскоро прочетох и посланието на Ахмед Доган към Централния съвет на ДПС, в което отправи призив демографията да влезе в бюджета за 2024 г. След като се демонстрира такава политическа воля, на ход са делата - трябва да видим бюджетни решения веднага. Смятам, че ще надскочим егото си и ще видим голямата картина.

- Имате предложение в структурата на МС да бъде включен вицепремиер по демографията. Добрият пример от други държави ли трябва да вземем и ако е така, бихте ли разказал подробности?

- България има собствени и различни от другите държави проблеми с демографията. Предложението ми не е "внос" от чужбина. Като човек, познаващ управлението, смятам, че толкова висока политическа позиция ще даде възможност за координиране на всички хоризонтални въпроси - от икономиката, през социалната и регионалната политика, до здравеопазването и образованието. Постът на вицепремиер по демографията във всеки следващ български кабинет, независимо от цвета му, ще бъде знак за приоритетността на тази тема и за приемствеността в политиките. Защото всички мерки тук са дългосрочни и резултатите ще се проявят след години. Затова е нужен изначален консенсус по тях.

Вицепремиерската позиция ще е сигнал, че страната ни вижда проблемите си, който ще бъде забелязан и от европейските ни партньори. Но най-вече ще е сигнал на надежда. Че България ще я има.

 

 

 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай
1 Коментара
Тодор Живков
преди 2 месеца

Празни приказки от комунист!

Откажи