Срещу "Charlie Hebdo" има заведени повече дела от католици, отколкото от мюсюлмани
Писателката Румяна Угърчинска е автор на книгите "Истината за атентата срещу Йоан Павел II", "КГБ и сие", а скоро на пазара ще се появи и най-новото й произведение "За кожата на Кадафи". Специалист е по въпросите на тероризма. Живее и работи в Париж. Потърсихме я за коментари след атентата в "Charlie Hebdo".
- Госпожо Угърчинска, 24 часа след трагедията в "Charlie Hebdo", какъв е духът на парижаните?
- Французите са по-силни отвсякога, за да защитят това, което е най-важно за тях. Това, което прави френският дух, е идеята за свобода на словото, за граждани, които са над всичко, над религиите, нацията и републиката. Днес французите под дъжда запазиха една минута мълчание, докато по радията бяха изброявани имената на убитите. Камбаните на "Notre-Dame de Paris" звучаха в града. Настроението на французите е смесица от тъга, възмущение и борбеност. Всички са засегнати от това, което се случи. Вчера, отивайки към Париж, нямаше друг начин да се добера до мястото, освен да взема метрото. Всеки разговор, който стигаше до ушите ми, беше свързан със случилото се. Присъствах на спонтанен разговор между възрастна французойка и млади хора, двама от които явно от арабски произход. Те казваха "Да, ние сме мюсюлмани, но сме засегнати до дъното на душата си и сърцето си от това, което стана. Не можем да се припознаем в този вид идеология. Отхвърляме я. Ние сме французи и държим най-вече за убитите и за техните семейства."
- Освен съпричастност обаче часове след кървавата трагедия в социлната мрежа се появи и коментар, че " Французите си го получиха от толкова толерастия"...
- Възмущава ме до дъното на душата ми, че в моята родина има такива мисли. Тази прословута френска толерантност, в края на краищата може би ще се окаже победител над най-ужасното. Всъщност, целта на атентаторите не е постигната. Те искаха да убият "Charlie Hebdo"."Charlie Hebdo" не е убит. Първо, неговият дух се разпространи по цялата планета, защото предполагам, че и вие, носите значки или мотото "Je suis Charlie". Има огромни помощи, които пристигат за вестника. Вече има абонаменти. Вестникът ще излезе следващата седмица в милионен тираж. И това е едно малко начало като доказателството на това, което французите смятат да направят. Те ще реагират не с бомби, не с войски, не със забрани. Те искат да бъдат активни и дори чух неведнъж да се споменава в медиите думата "съпротива". Те днес имат чувството, че е убит някой от тяхното семейство, някой много близък до тях и те са решили да се съпротивляват, както по времето на нацистката окупация.
- Какви са коментарите за заподозрените убийци?
- Трябва да стои под съмнение самоличността, която беше дадена на извършителите.
- Защо, нали беше намерен документ за самоличност на единия?
- Тези извършители изглеждаха доста професионално по начина, по който боравеха с оръжията и как избягаха. Всичко беше много организирано, спокойно, подготвено и не се връзва с факта, че случайно единият от тях си е изгубил картата за самоличност в колата, която са откраднали. Може пък нарочно да е подхвърлена някаква лична карта на друг. Докато не са хванати и няма установени доказателства, че те са извършителите, въпросът стои.
- Вярно ли е, че журналистите от "Charlie Hebdo" са работели под охрана още след публикуването на първите карикатури на пророка Мохамед?
- Журналистите от "Charlie Hebdo" бяха под заплаха още през 2006 г., когато публикуваха карикатурите от датския сатиричен вестник. И редовно са под заплаха. Имаше заведено дело срещу тях от някакви мюсюлмански арабски организации, които във Франция никой не ги познаваше. Вестникът го спечели. Но от момента, в който бяха поставени под заплаха заради карикатури, засягащи пророка Мохамед, в "Charlie Hebdo" твърдо решиха, че няма да спрат. Един интересен факт - срещу тях са водени 14 дела от католици интегристи, които са спечелени. Карикатурите, които са публикували срещу християнската религия са много повече от тези, публикувани срещу пророка Мохамед.
- Бихте ли отразили трагедията в Париж в бъдеща Ваша книга?
- Занимавам се от много отдавна с ислямската заплаха. Аз съм и преподавател в Изследователския департамент по съвременни криминални заплахи на Парижкия институт по криминология. Лектор съм по въпросите за ислямските терористични организации, специално тези, които са от Централна Азия до Босна, правя мониторинг по тези въпроси съвсем редовно и изнасям лекции. Това е тема, която ме занимава много отдавна. Тя винаги се намира във всички мои книги, защото има частица ислямска следа в атентата срещу Папата, както и в последната ми книга за Кадафи, която предстои да излезе в България.
Според АФП заради атентата в Париж се очаква поне 10-процентно увеличение на гласовете в полза на крайнодесния Национален фронт на бъдещите избори през 2017 г. Възможно ли е това?
- В тези моменти Франция се обединява около своите ценности и републикански идеи. Ето, например, бившият френски президент Никола Саркози, който е заклет враг на настоящия държавен глава Франсоа Оланд, отиде по негова покана в Елисейския дворец. Оланд каза, че ще се срещне с всички политически сили, с всички представители на властта и на реда във Франция, за да бъдат заедно в този драматичен момент. И те се отзоваха. Всъщност Националният фронт остава някак си в изолация, повече отпреди, като немалко наблюдатели напомниха, че атентаторите, вместо да нападнат тези, които най-люто ги критикуват и искат да ги екстрадират въобще от Франция и искат да им забранят да бъдат французи, те нападнаха символа на свободомислещите и на тези, които критикуват всички и са защитници на свободата въобще. Това всеки го забелязва във Франция.
- Може ли да се говори за надигаща се ксенофобска вълна в страната?
- Не, напротив. Не, защото и между самите мюсюлмани има немалко граждани и републиканци, които обичат Франция, защото те са родени във Франция. И те реагират, и те се надигат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
