Родителският дълг не свършва с 200 лв за мола

Сексът постоянно се натрапва като тема, казва психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова

Родителският дълг не свършва с 200 лв за мола | StandartNews.com

- Д-р Гълъбова, нова поп-фолк песен с текст от стихове на Никола Вапцаров предизвика скандал в социалните мрежи. Дотам ли я докарахме - децата да учат българска поезия от чалга парче?
- Това момиче, което пее въпросната песен, ни внушава, че едва ли не прави нещо добро. Ще се намерят хора, които да кажат - да, така е. Въпросът е защо чрез чалгата децата да научават това стихотворение. Сутринта разбрах, че има и намерение да се извади писателя Емилиян Станев от учебниците по български език и литература. Един от най-превежданите български автори на чужди езици изведнъж го махаме от учебника, защото програмата била такава. Като чуя, че нещо се прави, защото "програмата е такава", или "наредбата е такава", ми идва да попитам - дали тази наредба и тази програма са правени от хора, или тези неща са паднали от Марс? След като нещо е направено от хора, а не е Божие творение, значи хората ще го поправят.

- И фейлетоните на Алеко Константинов бяха "извадени" от учебниците по литература...
- Ние сме заобиколени от Бай Ганьо. Защо да четем за нещо, в което живеем. Мислела съм, че ако някога имам някаква власт, Алеко Константинов ще е национален герой, а Бай Ганьо ще е на герба ни. Байганьовщината е неизтребима.

- Освен от байганьовщина, сме заобиколени и от силикон. Нормално ли е 15-годишни момичета да си слагат импланти в гърдите?
- Въпросът е по-скоро към родителите и лекаря, който го е направил. Неслучайно законът е постановил подобни решения под 18 г да се взимат от родителите. Защото се приема, че децата нямат възможност да взимат трезво и зряло решение.

- Защо обаче родителите позволяват подобна интервенция?
- Тук не става дума за позволение, а по-скоро за насърчаване. А ако не става дума за насърчаване, а за идея на детето, трябва да има категорична забрана от тяхна страна това безумство да се случи. Не говорим за естетика, а за това, че подобна операция носи здравен риск за детето, чието тяло все още се развива.

- Като казвате здравен риск, имате ли предвид и психиката на детето?
- Разбира се, че има риск и за психиката. Защото говорим за една незряла психика, която бива натоварена с тежестта на самочувствието, че имаш тези външни полови белези, върху които се акцентира. Психиката на 15-годишното дете не може да поеме тежестта на тази слава на големите полови белези, която неминуемо води след себе си интерес от страна на другия пол, закачки, подмятания. Психиката на едно 15-годишно дете не може да се справи с това. А ако се справи по някакъв начин, то ще е с много сериозни травми. Ако това дете с тези гърди започне да води полов живот, нещата вече ще бъдат трагични за психиката му.

- Като че ли възрастовата граница на момичетата, които водят полов живот, все повече слиза надолу?
- В шоубизнеса постоянно се натрапват големия бюст, големите устни, сексът се експлоатира като тема. Ето, виждаме, че даже се позволи гаврата с Вапцаров, чалга песен с не просто еротични намеци, а откровено порнографски неща. Сексът се натрапва отвсякъде, така че няма нищо чудно, че децата започват да водят полов живот много рано, когато не са готови за това. Те възприемат секса като физически упражнения, като някакво показване и всъщност нямат усещането за секса като едно върховно силно изживяване, в основата на което стоят чувства, стои любов. Те го възприемат като нещо ей така, от днес за утре, нещо, с което да се покажем. От това, разбира се, те страдат, защото се изхабяват емоционално твърде рано и има огромен риск, когато срещнат наистина любовта, да не могат да я разпознаят.
Разбира се, че за подобни неща всички имат отговорности - обществото, медиите. И тук не говоря само за България. Говоря и за чужбина. Отвсякъде ни заливат снимки на полуголи мъже и жени или откровено голи, които са оформени къде с пластична хирургия, къде с фотошоп, и на младите им се набива в главите, че това е съвършенството, че това е нещото, което ще те направи успешен. Ето, ако щете сега в България, ни занимаха с абитуриентския бал на някаква прохождаща чалга звезда, вместо да ни покажат например абитуриентския бал на някое от децата, донесли прослава на България в олимпиадите по математика, по физика. За радост има такива деца.

- И тази година на абитуриентските балове се нагледахме на напомпани бюстове и натъпкани със силикон устни на съвсем млади момичета. Нима лекарите не обясняват рисковете за здравето при такива интервенции?
- Като лекар категорично смятам, че и лекарят, който извършва операцията на гърдите, носи отговорност. Защото около нас е пълно с хора, които имат силикон в главата, вместо мозък. И нашата работа е да ги спрем. Да обясним на разбираем език и ако не разполагаме със законов начин да откажем, а мисля, че в България разполагаме, но ако не разполагаме, като откажат двама, трима, петима лекари, това безумство няма да се случи.

- Вероятно обаче материалните стимул е по-силен от моралните угризения.
- Сигурно е така, но се чудя какъв може да е този материален стимул. Мисля, че тук отново наша лоша народопсихологична черта, е липсата на съпричастност. Когато се прави нещо независимо какво и как, да се попитам - ако аз съм на мястото на този човек, комуто причинявам това нещо, аз как бих се почувствал. Не искам ли и към мен да се отнесат по подобен начин. Ако съм пластичен хирург, а не психиатър, и дойдат при мен родители, колкото и да е привлекателен финансовия резултат от такава операция, ще си задам въпроса - ако моята дъщеря поиска такова нещо, как бих реагирала. Със сигурност негативно ще реагирам. Трябва да се обясняват тези неща на родителите.

- А може би и родителите трябва да отделят повече време да говорят с децата си, вместо да изпълняват капризите им?
- Почти никакво време не отделяме на децата си. По света не знам как е, но у нас е важно осигуряването на материалното благополучие на детето, купуването на маркови играчки, маркови дрехи. Казваме: "Ето ти 200 лв, иди да се поглезиш в мола" и смятаме, че сме си изпълнили родителския дълг. Чувам , че през последните години на бал се канели по 80 човека. Настина ме учудва, макар че аз намирам обяснение за това нещо. Според мен на много от младите хора това е единственият ден, в който те са център на вниманието. Те са били център на вниманието, когато са кръщавани, когато е била погачата, но не си го спомнят. Сега вече няма новобрански вечери, много пъти няма и сватби, може би това ги води до идеята да правят такива партита. Не знам какво точно се празнува на абитуриентския бал. Завършване, ама някак си ако може да се обясни на този човек какво го очаква оттук-насетне. Че животът не е само купон, много трудности ще има. А балът се превръща, за съжаление, в много от случаите в панаир на суетата, едно надскачане, особено при момичетата, в някакво желание да се покажеш колко си креативен и може да измислиш не знам си какво, за да се появиш по-интересна на бала. Няма ли кой да посъветва младите момичета как да се облекат, как да се гримират? Хубостта върви с младостта, не са нужни тези "козунаци", които ги завиват по главите и този тежък грим. Има време за тежкия грим и за "козунаците" след 30-ина години. За какво бързат младите хора? Майките трябва да формират вкуса на едно момиче. Самите те пък трябва да го имат. Нещата са много навързани във всяко отношение.

- От каква възраст трябва да се формира този вкус у детето?
- От най-малката възраст трябва да се случва това нещо, да се говори. Виждаме и малки момиченца, които са трагикомично облечени, включително съм виждала момиченца на 6-7 г да бъдат водени на маникюр. Лошото е, че у това дете се формират схващането и нагласата, че това е най-важното. За мен е много по- приемливо "да тормозиш" детето си на 5-6 г да чете книжки, да рисува, да създава нещо, да се усъвършенства, а не да го заведеш на маникюр. Давам ви пример с дете от моето близко обкръжение. Майката заведе 13-годишната си дъщеря на бутиков мейкъп клас на някаква гримьорка. Майката има фирма, която е представител на немска марка козметика и сметна за най-удачно да заведе дъщеря си. Модел за гримирането беше една чалга дива. Това 13-годишно дете, което е изключително умно и добро, за съжаление започва да формира нагласи и възприятия, че това е от най-голяма важност. Започва да го интересува не толкова да чете книги, колкото да знае какви козметики има, какви модерни продукти има. Това е чалга възпитанието. Чалга музиката ще се окаже в един момент най-малкият ни проблем, но явлението чалгаризация е много страшно. Размерите са ужасяващи. И просто нямам думи.

- Какъв съвет бихте дали на родителите?
- Повече време да отделят на децата си, да ги изслушват, да се интересуват какво се случва в техните души, да бъдат търпеливи с тях, да им обясняват кое е важното, стойностното, непреходното. И нека да ги учим да обръщат поглед навътре към себе си, да работят върху себе си, да се самоусъвършенстват. Да променят у себе си нещата, които не могат да променят нито с пластична хирургия, нито с фотошоп. Защото тези неща са важни. Истинските ценности, които остават през целия ни живот. Те са нещото, което ще остане и след нас. Скандалите се забравят.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай